Back

Юридически речник

АБДИКАЦИЯ (Dimissio coronae)
АБСТРАКТНА СДЕЛКА
АВАЛ
АВАНС
1. Заплата или част от заплата,която се дава на работник, служител и др.предварително преди деня на окончателното плащане 2. Суми, отпуснати на учреждение или предприятие за извършване на необходими разходи срещу кредита по бюджета. 3. Предварително частично изпълнение на задължение(най-често парично). Авансът трябва да се различава от капарото (задатъкът) по предназначението, което му се дава. На капарото може да се даде функция не само за предварително изпълнение на договорното задължение, но и обезпечителна функция, т.е. да гарантира изпълнението на договора. Авансът няма гарантираща функция. Затова при неизпълнение на договора по вина на получателя и при разваляне на договора се връща. Само той и носи отговорност за вредите от неизпълнието, а не двойният му размер, както е при капарото.
АВТОР
1. Създател на научно, литературно, музикално или друг подобен вид произведение. 2. Извършител на нещо: Той е извършител на това злодеяние. 3. Физическо лице, създало произведение на литературата, науката или изкуството. Носител е на авторски права. Други физически и юридически лица могат да бъдат носители на авторски права само доколкото това изрично е предвидено в закона. Автор може да бъде дееспособно и недееспособно лице.
АВТОРСКО ИМЕ
Правомощие на автора да иска името му или псевдонимът му да бъдат обозначени по съответния начин при всяко ползване на произведението му. Правото на авторско име е неотчуждимо и не се погасява след прекратяване на останалите авторски права. Авторско име се ползва с правна защита. Авторът може да забрани неправомерното ползване на името му или да задължи ползващите се от произведението му да съобщават по подходящ начин името му. След смъртта на автора защитата на авторското име се упражнява от наследниците.
АВТОРСКО ПРАВО
В обективен смисъл представлява съвкупността от правните норми, регулиращи правните отношения по повод създаването и използването на произведение на литературата, науката и изкуството. В субективен смисъл то е съвкупност от лични и имуществени правомощия, които авторът обладава по повод създаденото от него произведение. Личните правомощия са: право на авторство; право на авторско име; право на публикуване; право на възпроизвеждане и разпространение; право на неизменяемост.
АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА
Заключение на специалисти, давано по дело за престъпления, свързани с моторни превозни средства. Пред автотехническата експертиза се поставя задачата да отговори на редица въпроси, които имат значение за установяване на истината по наказателното дело: особености на превозното средство, техническото му състояние, възможности за предотвратяване на автотранспортното произшествие, скорост на движението, спирачен път и др..
АДВОКАТ
1. Защитник пред съд. 2. Лице с висше юридическо образование, което по занятие съдейства на физически и юридически лица за защита на техните свободи, права и законни интереси. Адвокатът се вписва задължително в списъка на адвокатската колегия. За своя труд адвокатът получава възнаграждение, което се определя с писмен договор с клиента, а когато то не е определено по този начин (ред), по наредба, издадена от Висшия адвокатски съвет.
АДВОКАТСКА ТАЙНА
Факти и обстоятелства, отнасящи се до обвинението, които обвиняемият е съобщил на своя адвокат. Адвокатската тайна е защитена от КОНСТИТУЦИЯТА (чл. 30 ал. 5)
АДМИНИСТРАТИВЕН АКТ
Акт, издаден от държавен орган на управление в изпълнение на предоставената му от закона компетенция по предвидения за това ред и създаващ права и задължения за адресатите. Той бива: нормативен, когато съдържа общо правило за поведение, отнасящо се до неограничен и неопределен брой адресати; индивидуален, когато предписва поведение до конкретно определен адресат. От индивидуален административен акт възникват граждански права и задължения.
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ
Наказание, което се налага на лице, извършило административно нарушение. Административните наказания са: обществено порицание, глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Те се налагат с наказателни постановления, издавани от съответните оправомощени органи.
АДМИНИСТРАТИВНО НАРУШЕНИЕ
Действие или бездействие, което нарушава реда на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. То може да бъде умишлено или непредпазливо. Непредпазливите нарушения се наказват само в изрично предвидените случаи. Административното нарушение се отличава от престъплението с по-ниска степен на обществена опасност (материална отлика) с това, че наказуемостта му (вкл. и наказанията) е предвидена не в Наказателния кодекс, а в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) или в административнонаказателни разпоредби на други закони.
АДХЕЗИОНЕН ПРОЦЕС
Процес - наказателен процес, в който е допуснат за разглеждане граждански иск.
АКРЕДИТИВ
1. Вид банкова сметка, която дава възможност при определени условия незабавно да се заплати на контрагента за доставена стока, извършена работа или услуга. 2. Поименна ценна книга, която дава право на съответното лице да получи от банката посочената сума(лат.). 3. Едностранна сделка, с която банката заявява на трето лице, че ще плати определена парична сума при представяне на посочените в акредитива документи и изпълнението на другите условия, посочени в него. Акредитивът се издава за определен срок. След изтичане на срока банката не е длъжна да плати, въпреки изпълнението на условията. Акредитивът е абстрактна едностранна сделка.
АКРЕДИТИВНИ ПИСМА
Книжа, документи, с които се дава доверие, упълномощава се дадено лице за представител на своята страна или организация.
АКТ ЗА ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ
Актовете за гражданско състояние на лицата са: акт за раждане, акт за сключване на граждански брак и акт за смърт. Актовете за гражданско състояние, съставени по установен в този закон ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност.
АКТИВНА СОЛИДАРНОСТ
При тази солидарност всеки кредитор има право да иска и да получи изпълнение на престацията, като направеното изпълнение към един от кредиторите освобождава длъжника към останалите. Тя възниква само от двустранна или едностранна правна сделка. Солидарният кредитор представлява останалите, извършва действия, които прекъсват давността.
АКЦЕПТ
Дадено писмено потвърждение от платеца на менителницата и чек, че ще плати сумата, посочена в менителничния ефект.
АКЦЕПТАНТ /приемател/
Лицето, натоварено от издателя да плати менителницата.
АКЦЕСОРНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ
Самостоятелно задължение, свързано с друго основание по такъв начин, че с погасяване на основното задължение се погасява и акцесорното. С погасяването на договора за заем се погасява и договорът за поръчителство, сключен за обезпечаване на заема.Задължението за плащане на лихва е акцесорно. Затова с престирането на основното задължение се погасява и задължението за лихва.
АКЦИЗ
Косвен данък върху някои стоки за вътрешна консумация,като тютюн, захар, спирт и др..
АКЦИЯ
1. Действие за прокарване, осъществяване на някакво становище. 2. Ценна книга, документ за парично участие в дружество, банка, предприятие и др., даващ право върху определена част от печалбата.
АЛИБИ
Средство за опровергаване на обвинение или подозрение в извършване на престъпление чрез доказване, че по време на извършването му лицето не е било на мястото, където е осъществено деянието, а на друго място, откъдето не е могло да вземе участие в престъпната дейност.
АЛТЕРНАТИВНИ НАКАЗАНИЯ
Предвиждане в наказателния закон на два и повече вида наказания (напр. лишаване от свобода или глоба), от които съдът може да наложи само едно от тях. Алтернативните наказания предоставят на съда по-голяма възможност да определи при конкретно престъпление най-подходящото наказание.
АЛТЕРНАТИВНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ
Престацията по задължението се състои в няколко предмета, при условие, че с престирането на един от тях по избор задължението се погасява. То се нарича още задължение с право на избор. Изборът може да принадлежи на кредитора, длъжника или на трето лице. Доколкото не е уговорено друго, изборът принадлежи на длъжника.
АМНИСТИЯ
Законодателен акт за опрощаване и забрава на някои политически и други провинения, за освобождаване от наказателна отговорност на осъдени за определени престъпления лица
АНАЛОГИЯ
1. Подобие, сходство, прилика между предмети, явления или понятия. 2. Съпоставяне, сравнение. 3. Прилагане на закон към неуредени подобни случаи. Между уредения от закона случай и неуредения съществува подобие в съществените и различие в несъществените елементи. За неуредения от правото случай се прилагат нормите за уредения. Аналогията бива: аналогия на закона, когато се прилага правна норма на определен закон, и аналогия на правото, когато се прилагат основни начала на правото.
АНКЛАВ
Държавна територия, обкръжена изцяло от сухопътна територия на друга държава, или част от държавна територия, обкръжена от сухопътна територия на една или няколко държави.
АНЕКСИЯ
Насилствено присъединяване на държавна територия, една от формите на агресията. Анексията е несъвместима с нормите на съвременното международно право.
АНТИХРЕЗА
Договор, с който длъжникът предоставя на своя кредитор за погасяване на задължението си право да събира доходите до погасяване на задължението. Дотогава длъжникът не може да встъпи в ползването на недвижимия имот. По времето, когато кредиторът държи имота в антихреза, той трябва: да плаща данъците и други годишни тежести, ако не е уговорено друго; да се грижи за поддържането на имота; да извършва необходимите поправки. Разходите се приспадат от получения доход и с остатъка се погасява задължението.
АНЮИТЕТ
Периодична парична вноска, коята включва в себе си частично плащане на капитала по паричното задължение и изтеклата за периода лихва върху остатъка от капитала. Правилата относно формирането на лихвата се прилагат и при анюитета.
АПАРТЕЙД
Престъпление, състоящо се в установяване и поддръжане на господство или систематично потисничество на една расова група от хора над друга. Формите, в които се осъществява апартеидът са: налагане такива условия на живот, които водят до пълно или частично физическо унищожаване на една расова група; прилагане на мерки, които възпрепятстват участието на членове на тази група в политическия, социалния, икономическия и културния живот на страната, както и лишаването им от основни права и свободи, и др. Апартеидът се счита за престъпление против човечеството (човечността).
АПЕЛАТИВНИ СЪДИЛИЩА
Апелативните съдилища разглеждат жалби и протести срещу актове на окръжните съдилища. Апелативните съдилища заседават в състав от трима съдии и в тях има граждански, търговски и наказателни колегии. В страната има шест апелативни съдилища, един от които разглежда военни дела; техните решения могат да се обжалват пред ВКС.
АПОРТ
Непарична вноска, която съдружник в търговското дружество или член на кооперация прави в дружеството, съответно в кооперацията. Непаричната вноска се оценява в пари и представлява дялово участие. Апортът има транслативно действие. С него се прехвърлят на тъговското дружество, респ. на кооперацията правата, които се апортират. При апортиране на право, за което се изисква нотариална форма, прехвърлянето става с дружествения договор. Когато вноската има за предмет вещно право върху недвижима вещ, дружественият договор се представя в нотариата за вписване.
АРБИТРАЖЕН СЪД
1. Орган за разрешаване на спорни дела, чрез посредничеството на арбитри. 2. Недържавен съд за разрешаване на имуществен спор, произтичащ от гражданско или търговско правоотношение. Правото му да разреши спора произтича от волята на страните по силата на сключено арбитражно споразумение. В международната практика е познат и под наименованията помирителен съд, арбитражна комисия, третейски съд. Той може да бъде едноличен или колективен. Когато е едноличен, страните по взаимно съгласие определят лицето (арбитър), което да разреши спора. При колективен съд всяка страна посочва договорения брой арбитри, а те от своя страна избират председател, който ръководи заседанието по делото. В някои случаи могат да определят и приложимия закон. Арбитражния съд бива: инцидентен (ad hoc) - създаден за решаване на конкретно дело, или институционен - организиран да решава спорове, когато спорещите се обърнат към него.
АРГУМЕНТ
Довод, доказателство, убедително основание.
АРГУМЕНТ ЗА ПО-СИЛНОТО ОСНОВАНИЕ
Начин на правоприлагане, при който от уредения случай се изважда заключение и за неуредения. Изводът се прави на основата на разликата между обема на уредения и неуредения случай. Понеже уреденият случай има по-голям обем, той обхваща и неуредения. Който има право да извършва по-голямото, повечето по обем, по-тежкото, той може да извърши и по-малкото, по-лекото, което не е уредено от закона. Комуто е забранено по-малкото, по-лекото, по-ограниченото по обем, нему е забранено и по-голямото, по-тежкото, по-пълното, цялото. Ако за упражняването на по-ограниченото се изискват условия, то те важат и за по-широкото по обем право. Ако е забранена целта, забраняват се и средствата за постигането й и обратното. Позволени ли са средствата, позволена е и целта.
АРГУМЕНТ ЗА ПРОТИВНОТО
Начин на правоприлагането, чрез който се извежда заключение за неуредени от правната норма случаи. При този начин чрез анализ на правната норма и конкретния случай се установява различието в съществените им елементи и се прави изводът, че нормата за уредените случаи е неприложима за неуредените. Нормата всъщност урежда изключението, а за общото ще важи обратното на даденото от правната норма разрешение.
АРЕНДА
1. Наемане на недвижим имот (земя, сграда, съоръжение) за временно ползване и с определено заплащане. 2. Наем за използвано по този начин имущество(лат.). 3. Договор за наем, при който наемодателят (арендатор) има право не само да си служи с наетата вещ, но и да извлича плодовете, които тя обикновено дава при нормалното й стопанисване. Обикновено дават: земеделски имоти, хотели, предприятия, ресторанти, ателиета за услуги, търговски магазини, транспортни средства и др. Предмет на аренда може да бъде и право, например правото на патент, на авторско право. Арендаторът заплаща наема в пари, натура или в труд според уговореното с наемодателя (арендодател).
АФЕКТ
Психично състояние на силно душевно вълнение и емоционална възбуда, което се отразява върху способността за разумни съображения и контролиране на действията. От гледна точка на наказателното право афектът бива два вида: физиологичен, който води до невменяемост. В някои случаи (при убийства, телесни повреди) афектът, предизвикан от пострадалия с противозаконно действие, дава основание за преквалифициране на деянието в по-леко, респ. за смекчаване на отговорността. Наказателният кодекс не използва термина "афект", а "състояние на силно раздразнение".
АФЕКТЕН УМИСЪЛ
Вид на умисъла, когато решението за извършване на престъплението е възникнало и неговото осъществяване е станало в състояние на силна възбуда (афект). Наличието на афектен умисъл при някои престъпления, когато възникването му е предизвикано от противозаконни действия на пострадалия, води до преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо.
БАНКРУТ
1. Изпадане в несъстоятелност, в неспособност да се изплащат задължения; фалит; 2. Обявяване от съда, че физическо лице или фирма са неплатежеспособни, т.е., че не са в състояние да плащат задълженията си.
БАЩИНСТВО
Баща се нарича родителят от мъжки пол на детето. Бащинствотосер осъществява в три насоки: биологичен баща — бащата, източник на генния материал; социален баща — бащата, занимаващ се с отглеждането на детето; юридически баща — бащата, носещ юридическата отговорност за постъпките на малолетното дете.
БЕЗВЕСТНО ОТСЪСТВИЕ
Безвестното изчезване се свързва с наличие на две предпоставки: 1. Да са неясни причините за отсъствието на лицето и дали въобще е жив; 2. Да липсват сведения от и за него. В такива случаи, за да бъдат защитени интересите на изчезналото лице се подава молба до районния съд (Това е съдът по постоянния адрес на изчезналия. Ако няма такъв, то молбата се подава до съда по последното местожителство) и да му бъде назначен представител. Такава молба могат да подадат неговите деца, неговите родители и всички останали лица, които докажат, че имат интерес от това (например кредитори, работодатели). Във всички случаи представителят на безвестно изчезналия трябва да се назначи с предпочитание измежду роднини или близки.
БЕНЕФИЦИЕР [ЛАТ.]
Трета страна, в полза на която се сключва договор или възникват права по банкова сделка.
БИГАМИЯ
Двубрачие, двуженство
БИПАТРИД
Лице с двойно гражданство. Едно лице е обявено от две държави за свой гражданин. Лицето може да се ползва от юрисдикцията на всяка от тях и да търси нейната закрила.
БИТОВА ПРЕСТЪПНОСТ
Съвкупност от престъпни посегателства, насочени срещу личността и имуществото на гражданите. В нея се включват кражбите, посегателствата срещу МПС, грабежите, престъпленията свързани с наркотици и умишлените убийства. Към понятието „битова престъпност” могат да се включат и други престъпления, които поради своята масовост са проблем за конкретни населени места.
БЛАНКЕТНА НОРМА
Препращат към разпоредбите на правна норма от друг нормативен акт.
БЛАНКОВО ДЖИРО
Ако джирото е бланково, бланковият джиратар има няколко възможности: да напише името си или името на 3то лице и джирото да стане пълно; да джироса менителницата бланково – без да пише нищо да се подпише, да предаде менителницата на 3то лице.
БЛУДСТВО
Извършване на действие с цел да бъде възбуден или удовлетворено полово желание, без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст.
БРАК
Бракът е обществено или ритуално признат съюз или договор между съпрузи, който установява правата и задълженията помежду им, между тях и техните деца и между тях и роднините им по съребрена линия.
БРАЧНА ВЪЗРАСТ
Съгласно чл. 6 от Семейния кодекс (1) Брак може да сключи лице, навършило осемнадесет години. (2) По изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило шестнадесет години, с разрешение на районния съдия по постоянния адрес на лицето. Ако и двамата встъпващи в брак са непълнолетни и имат различен постоянен адрес, разрешението се дава от районния съдия по адреса на единия от встъпващите в брак по техен избор. (3) Районният съдия изслушва двамата встъпващи в брак, родителите или попечителя на непълнолетния. Мнението на пълнолетния встъпващ в брак, на родителите или на попечителя може да бъде дадено и в писмена форма с нотариално заверен подпис. (4) С встъпването в брак непълнолетният става дееспособен, но може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съдия по постоянния адрес на непълнолетния.
БЮРО ПРИЗОВКИ
Включва всички разносвачи на призовки и съдебни книжа към съответния съд.
БЮРО СЪДИМОСТ
Служба, в която се съхраняват бюлетини, съдържащи информация за всички осъдени лица с месторождение в района на действие на съответния районен съд. Съхраняват се и бюлетини за наложени наказания по чл. 78а НК. Издава справки и свидетелства за съдимост.
ВАРАНТ
Заложен запис
ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Върховен законодателен орган, оправомощен да взема решения по най-важните въпроси от живота на държавата и преди всичко по въпроси от конституционно-правно естество. Великото народно събрание взема решенията си с квалифицирано мнозинство - две трети от всички народни представители на три гласувания в различни дни. По неотложни въпроси то може да изпълнява функциите и на Обикновено народно събрание. Правомощията му се прекратяват след като вземе окончателно решение по въпросите, за които е избрано.
ВЕТО
Спиране или отлагане изпълнението на закон, приет от парламента. Правото на вето принадлежи на държавния глава. Ветото може да бъде абсолютно, когато държавният глава има право да не утвърди приетия закон и с това той не може да влезе в сила, или отлагането (суспензивно) - когато държавният глава може само да отложи влизането в сила на закона след изпълнение на процедура, регулирана в Конституцията.
ВЕЩ
Самостоятелна, обособена част от материята /веществото/. Не са вещи онези неща, които нямат веществен характер - търговските марки, произведенията на науката, литературата и изкуството, химическите формули и др., тъй като нямат веществена, материална субстанция, макар и да са обособени и да се отличават от други произведения от същия характер. Вещта може да бъде само предмет на правоотношение. Човекът от правно гледище не е вещ, макар да се характеризира с обособеност от останалите себеподобни и да има материална субстанция. Той е само субект на правоотношение. Законът обявява за вещи и всички видове енергии, независимо че нямат веществен характер. Вещта бива: потребима - при обикновена употреба се унищожава; непотребима - може да се употребява многократно; делима - може да се дели на други, по-малки части, без да загуби потребителските си качества; неделима - когато при разделяне на по-малки части ще загуби стойността си или потребителските си качества; родово определена - когато се определя само родът, като например: жито, кон, апартамент, гараж; индивидуално определена - конкретният кон, апартамент, гараж; заместима - когато може да бъде заместена с друга подобна; незаместима - когато може да стане заместване с друга подобна поради индивидуалните й качества.
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Предмети, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъпление, върху които има следи от престъплението или са били негов предмет, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата около престъплението. Веществените доказателства имат често решаващо значение за разкриване на престъплението и неговия извършител, както и за проверяване достоверността на другите доказателства. Тези "неми свидетели" се прилагат към наказателното дело и се преценяват заедно с всички други доказателства.
ВЕЩО ЛИЦЕ
1. Познавач, експерт, назначен от съда или друг орган да даде мнение по определен въпрос. 2. Специалисти от различни области на науката, изкуството или техниката, които се назначават от органа на предварителното производство или съда за изясняване на определени въпроси от тяхната специалност, които имат отношение към процеса. Наказателно-процесуалният кодекс /НПК/ предвижда случаи, при които изслушването на вещи лица е задължително: за установяване причината за смъртта, характера на телесната повреда, вменяемостта на обвиняемия, способността на обвиняемите или свидетелите правилно да възприемат фактите, които имат значение по делото, и да дадат достоверни обяснения /показания/ за тях. В други случаи вещи лица се назначават, ако това се сметне за необходимо.
ВЕЩНО ПРАВО
Употребява се в два смисъла: като клон на правната наука и като вид субективно право. Като клон на правната наука има за предмет вещните права, съдържанието им, начините за придобиване и прекратяване. Като субективно право то предоставя на неговия субект властта да използва вещта и да иска от всички други субекти да се въздържат от действия по отношение на нея. Субективните вещни права са ограничен брой и се определят изчерпателно от закона. Могат да бъдат учредени само такива вещни права, каквито законът е определил. Вещни права според българското право са: правото на собственост, правото на ползване, правото да се държи постройка върху чужд имот /суперфиция/ и сервитутите.
ВЗИСКАТЕЛ
Лицето, от чието име се води изпълнителното дело за принудително изпълнение на притезание.
ВИКТИМНОСТ
Съвкупност от свойства и качества на личността, които в условията на конфликтна ситуация повишават риска определено лице да стане жертва на престъпление. Повишената виктимност е свързана и с професионалното качество на личността.
ВИКТИМОЛОГИЯ
Наука за жертвата на престъплението. За създател на тази наука се счита Ханс фон Хентиг с книгата му "Престъпникът и неговата жертва". Предмет на виктимологията е ролята на жертвата в извършване на престъплението. Основните виктимологични проблеми се свеждат до определяне кръга на лицата, които най-често стават жертва на престъпления /виктимно застрашени/, изучаване взаимовръзката между поведението на жертвата и престъпника, изучаване формиращото въздействие на поведението на личността на потенциалната жертва върху поведението на престъпника и разработване мерки на виктимологична превенция.
ВИНА
1. Отговорност за щета. 2. Субективно качество на престъплението и негов необходим елемент. Без вина няма престъпление, няма и отговорност. Вината се състои в несъответствие между мотивиращата дейност на субекта на престъплението и нормите на правото. Тя се проявява в две форми: умисъл и непредпазливост. Предпоставката за вината е вменяемостта.
ВИНКУЛИРАНЕ
Забрана да се прехвърля делът на съдружник без съгласието на останалите съдружници. Делът на съдружник в дружество с ограничена отговорност е винкулиран, тъй като българският закон забранява прехвърлянето на трети лица без съгласието на съдружниците. Има и винкулирани акции - акции, които не могат да бъдат прехвърляни без съгласието на останалите акционери.
ВИНОВНА НЕВЪЗМОЖНОСТ
Невъзможност за изпълнение на облигационно задължение, настъпила след сключване на сделката и причинена от факт, който може да бъде вменен във вина на длъжника. Длъжникът отговаря за неизпълнението на задължението. В такъв случай кредиторът може да иска: обезщетение за вредите, претърпени от неизпълнението; заместваща облага вместо дължимата престация; да откаже престирането на дължимата престация; да развали договора и да търси обезщетение за вредите, изразяващи се в обедняването вследствие на неизпълнението.
ВЛАДЕЛЧЕСКИ ИСК
Иск за защита на упражняваната от владелеца фактическа власт над вещта. С него владелецът търси защита срещу нарушението, като иска неговото прекратяване. Нарушението може да се изрази в пречки за упражняване на владението или в отнемане. Затова владелецът може да иска или да се запази, или да му се възстанови владението. При владелческия иск не се установява наличието на вещно или друго право, а само фактът на владението или държанието, както и отнемането или нарушаването им. С него се защитава фактическото състояние на отношенията и когато промяната им се извършва не по предвидения от закона ред за защита на субектните права. Посесорният иск не може да се съединява с петиторен иск, нито пък при предявен иск се допуска възражение, основано на право, включително и на право на собственост. Българското право познава два владелчески иска. Иск за защита на нарушено владение - когато предмет на владението е недвижим имот или вещно право върху такъв имот и е продължило повече от шест месеца. Нарушението може да се състои както в пречки в упражняването, така и в отнемането му. В зависимост от това владелецът може да иска или само прекратяване на нарушението, или и възстановяване на владението. Иск за защита на отнето владение - в този случай предмет на владението може да бъде недвижима или движима вещ. Отнемането трябва да е извършено чрез насилие или по скрит начин.
ВЛАДЕНИЕ
1. Недвижим имот (земя, област, държава) 2. Притежание на нещо с право на използване и разпореждане с него. 3. Упражняването на фактическа власт върху вещ, която субектът държи като своя, без да основава властта си на вещно право. Фактическата власт може да се упражнява както лично от владелеца, така и чрез другиго. Презумира се, че всеки, който упражнява фактическа власт, държи вещта като своя до доказване на обратното. Упражняването на фактическата власт трябва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно.
ВЛИЗАНЕ НА ЗАКОН В СИЛА
Моментът, от който приетият от Народното събрание закон подлежи на изпълнение, т. е. започва да се прилага. Съгласно Конституцията законите влизат в сила три дни след обнародването им в Държавен вестник, освен ако в тях не е определен друг срок. Законите се обнародват с указ на президента.
ВЛИЗАНЕ НА ПРИСЪДАТА В СИЛА
Моментът, в който присъдата не може да бъде отменена по жалба или протест и подлежи на изпълнение. Присъдите влизат в сила: от момента на постановяването им, когато не подлежат на обжалване; от момента на постановяване на решението на втората инстанция, когато жалбата или протестът се оставени без разглеждане или без уважение, или присъдата е отменена; от изтичане срока на обжалването им, когато не е подадена жалба или протест. При наличие на влязла в сила присъда, подсъдимият не може да бъде съден повторно за същото престъпление. Влезлите в сила присъди могат да бъдат атакувани по пътя на прегледа по реда на надзора или чрез възобновяване, когато съществуват условия за това.
ВЛОГ
1. Сума, внесена в банков институт. 2. Договор, с който влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя, който я получава със задължение да я пази и върне. Ако не е уговорено изрично, влогоприемателят няма право на възнаграждение. Той обаче има правото на разноските, които е направил за запазване на вещта. Влогът бива: обикновен - при него влогоприемателят е длъжен да върне същата движима вещ, която е получил, независимо че е заместима; неправилен - при който влогоприемателят може да върне на влогодателя друга заместима вещ.
ВЛОГОДАТЕЛ
Лице, което предава движима вещ на влог.
ВЛОГОПРИЕМАТЕЛ
Лице, което приема движима вещ на влог.
ВМЕНЯЕМОСТ
1. Качество на вменяем, отговорност за постъпките. 2. Способността на едно лице да разбира свойството и значението на своите деяния и да ръководи постъпките си, т.е, да разбира, че извършеното от него е престъпление. Вменяемостта е необходима предпоставка за възникване на наказателна отговорност. Само вменяеми лица могат да бъдат виновни, респ. да отговарят за престъпления. По силата на необорима законова презумпция малолетните лица /ненавършили 14 години/ са невменяеми.
ВНЕЗАПЕН УМИСЪЛ /DOLUS REPENTINUS/
Умисъл, при който намерението и решението да бъде извършено престъпление възниква непосредствено преди самото извършване
ВОДЕНЕ НА ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ПЪЛНОМОЩИЕ
Правен институт, уреждащ отношенията между лицето, което, без да е упълномощено, е извършило чужда работа. Лицето, поело работата /gestor/, е длъжно да я извършва с грижата на добрия стопанин, докато заинтересованият я поеме. Направените необходими и полезни разходи трябва да се възстановят заедно с лихвите.
ВПИСВАНЕ
Система, която регистрира актовете, свързани с промяна на субектите - носители на вещни права върху недвижими имоти. Вписването се извършва в нотариалните служби. Книгите , в които се извършва вписването на извършените актове, са публични. Всеки може да направи справка по тях и да изиска документ за отразеното в тях. От тях може да се установи дали лицето е извършило правна сделка с притежаваното от него вещно право върху недвижим имот. Подлежащите на вписване, но невписани актове не могат да се противопоставят на трети лица, придобили същите права от същия праводател и вписали акта си.
ВРЕДА
1. Частично разрушаване, намаляване на ценност; пакост, щета. 2. Неблагоприятна последица, настъпила в резултат от неизпълнение на задължение. Вредата може да бъде: морална и имуществена, пряка и непряка, непридвидима и предвидима.
ВРЕДИТЕЛСТВО
1. Вредителска дейност или постъпка. Съзнателно или несъзнателно причиняване на някаква вреда. 2. Престъпление, с което се цели отслабване на държавната власт и създаване на икономически затруднения в промишлеността, транспорта, селското стопанство, паричната и кредитната система и в други стопански отрасли, като се използват за това държавни учреждения и стопански предприятия. За постигане на посочената цел извършителят пречи на тяхната дейност или не изпълнява възложените му важни стопански задачи.
ВСТЪПВАНЕ В ПРАВО НА КРЕДИТОР
Преминаване на правата на кредитор върху трето лице, изпълнило чуждо задължение. Причините, поради които третото лице изпълнява чуждото задължение, са различни, поради което различни са и отношенията между длъжника и третото лице по повод извършеното плащане. За да встъпи в правата на кредитора, третото лице, изпълнило чуждото задължение, трябва да има правен интерес от изпълнението. Такъв правен интерес имат лично или реално задължените за чуждия дълг: поръчителят, ипотекираният длъжник, съдлъжникът, купувачът на ипотекиран имот и др. Встъпилият има същите права по отношение на длъжника и останалите съзадължени лица, каквито има кредиторът.
ВСТЪПВАНЕ В ПРОЦЕС
Участие в един висящ чужд съдебен процес на трето лице, което има правен интерес процесът да бъде решен по благоприятен за него начин. Встъпването бива допълнително и главно. При допълнителното встъпване третото лице подпомага една от страните, за да й осигури благоприятен резултат и да бъде избягнат един бъдещ процес между тях. Допълнителното встъпване може да стане по инициатива на третото лице или на подпомаганата страна. При главното встъпване третото лице предявява свои собствени права върху спорния предмет по чужд за него процес, с което се съединяват за общо разглеждане и безпротиворечиво решаване в едно и също исково производство два спора - този между страните по първоначално образувания процес и спорът между тях и третото лице.
ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА
Способ за отмяна на влезли в сила присъди. Възобновяване може да бъде допуснато, ако са налице основанията, посочени в НПК: някои от доказателствата, върху които е основана присъдата, са се оказали неистинни; съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател е извършил престъпление във връзка с участието си в наказателното производство; разкриване на обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда и имат съществено значение за делото. При оправдателна присъда или когато се иска увеличаване на наказанието или прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, предложението за възобновяване може да бъде направено в едногодишен срок от влизане на присъдата в сила или от разкриване на новите доказателства.
ВЪЗПИТАТЕЛНА РОЛЯ НА НАКАЗАНИЕТО
Една от целите на наказанието, насочена преди всичко към възпитание в уважаване на законите, без това да ограничава нейния обсег. Тази роля се осъществява в течение на целия наказателен процес, но най-вече във фазата на изпълнение на присъдата. Законът за изпълнение на наказанията /ЗИН/ конкретизира формите и средствата за нейното осъщестяван.
ВЪЗРАСТ НА НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ
Наказателна отговорност не носят малолетните лица / до 14 г./. От непълнолетните може да бъде търсена такава отговорност, ако се установи, че са вменяеми, т. е., че са разбрали свойството и значението на постъпката си и са били в състояние да ръководят своето поведение. Непълнолетният може да бъде освободен от отговорност и тогава, когато е извършил престъпление, поради увлечение или лекомислие престъпление, което не представлява голяма обществена опасност, ако спрямо него могат да бъдат приложени успешно възпитателни мерки. Пълнолетните не носят наказателна отговорност само ако се докаже, че са невменяеми.
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАПАЗЕНА ЧАСТ
Право на наследник със запазена част да иска нейното възстановяване, когато наследодателят с дарение или със завещателни разпореждания е накърнил /намалил/ полагаемата му се според закона запазена част. Когато искът за възстановяване на запазената част е предявен по отношение на наследник по завещание или надарен, който не е наследник и по закон, за да се уважи искът, трябва наследството да е прието по опис. Такова изискване не се поставя, когато искът се предявява по отношение на лице, което е от кръга на наследниците по закон.
ВЪЗХОДЯЩ
1. Който възхожда, върви и се развива нагоре, към по-високо по отношение на сила, сложност, съвършенство и др.. 2. Противоположното на низходящ. 3. Лице, което е родоначалник на друго лице. Възходящи са : родителят, дядото, бабата, прадядото, прабабата, и т.н. Възходящото родство има степени, определящи близостта на родствената връзка между две лица. Родствената връзка между дете и родител е от първа степен, между внук и дядо /баба/ е от втора степен и т. н..
ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
Висша съдебна инстанция, която осъществява върховен надзор за точно и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване. Той се произнася и по споровете за законосъобразността на актовете на Министерския съвет, министрите, както и по актовете на други органи, посочени в закона.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД
Най-висшата съдебна инстанция, която упражнява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от съдилищата.
ВЪТРЕШНО УБЕЖДЕНИЕ НА СЪДИЯТА
Убеждение на съдията, основано върху обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и на цялостна преценка на всички доказателства. Вземането на решение по вътрешно убеждение е един от основните принципи на наказателния процес. То изключва съществуването на каквито и да било формални, обвързващи доказателства. Всяко доказателство подлежи на суверенна преценка на съдията. Това се отнася и до самопризнанието.
ГАРАНЦИЯ
Гаранцията задължава гаранта да плати незабавно всяка част от сумата, която длъжникът не плати или се окаже в невъзможност да плати при условията и в сроковете, при които същата сума става дължима и изискуема от него. Гарантът поема задължението на трето лице - агент, да плати предварително установената сума в полза на банката в случай, че контрагентът по гарантираната сделка не изпълни или се откаже да изпълни някое поето от него задължение.
ГЕНЕРАЛНА ПРЕВЕНЦИЯ
Въздействието на изпълнението на наказанието върху обществото с цел въздържане от извършване на престъпления.
ГЕНОЦИД
Целенасочено и систематично унищожаване, частично или пълно, на дадена национална, етническа, расова или религиозна група посредством: убийство на членовете на тази група; тежко физическо или психическо увреждане на членовете на групата; насилствено възпрепятстване на тяхното възпроизвеждане; причиняване на каквито и да е тежки условия за живот, с цел унищожаването, изцяло или частично, на тази група; насилствено отнемане на деца от една група и прехвърлянето им в друга група.
ГРАБЕЖ
Tипично съставно престъпление, състоящо се от две деяния, които поотделно са престъпления - принуда и кражба. Грабежът също влиза в престъпленията против собствеността, тъй като засяга имуществени права. Изпълнителното деяние се изразява в отнемане на чужда движима вещ чрез употреба на сила или заплашване (чл.198, ал.1 Наказателен кодекс). Под заплашване се разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое присъствуващо лицел.
ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ
Има право да участва в съдебното производство; да иска обезпечаване на гражданския иск; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси.
ГРАЖДАНСКИ ОТВЕТНИК
Има право да участва в съдебното производство; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси.
ГРУПОВА ПРЕСТЪПНОСТ
Социално явление, обусловено от нарастването на конвенционалната престъпност в индустриалното общество в резултат на миграцията и разрастването на градовете, водещо до анонимност на личността и отслабване на институционалния и социалния контрол.
ДАВНОСТ НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО
Установен от закона срок, след изтичането на който осъдитeлната присъда, ако е била приведена в изпълнение, не се изпълнява. Продължителността на този срок е в зависимост от размера на наложеното наказание. Най-дълга е давността /20 години/, а най-кратка /2 години/ - при наказания, които не предвиждат лишаване от свобода. Давността започва да тече от влизане на присъдата в сила. Тя се прекъсва с всяко действие на надлежащите органи, предприето за изпълнение на присъдата. Давността не се прилага по отношение на престъпленията против мира и човечеството.
ДАВНОСТ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРЕСЛЕДВАНЕ
Установен от закона срок, след изтичането на който не може да се търси наказателна отговорност за извършено престъпление. Продължителността на този срок е в зависимост от вида и размера на предвиденото в Наказателния кодекс наказание за съответното престъпление. Най-дълга /20 години/, а най-кратка /2 години/, когато за престъплението се предвижда наказание без лишаване от свобода. Давността започва да тече от извършване, респ. довършване на престъплението, и се прекъсва с всяко действие на съответните органи, предприето за осъщестяване на отговорността. Давността не се прилага по отношение на престъпленията против мира и човечеството.
ДАКТИЛОСКОПИЯ
1. Изследване на отпечатаците на пръстите за установяване на самоличността на едно лице [гр.]. 2. Дял на криминалистиката, изучаващ строежа на папилярните линии на пръстите и тяхното използване в криминалистическата практика по идентифициране на личността, регистрацията, издирването на престъпници и др. Изхожда се от неповторимостта в строежа на папилярните формирования и възможността за тяхното класифициране в групи. Дактилоскопичната експертиза, изследваща пръстовите отпечатъци върху предмети, е надеждно и често използвано средство в издирвателната и следствената работа.
ДАРЕНИЕ
Едностранен безвъзмезден договор, по силата на който дарителят отстъпва веднага нещо на дарения, който го приема. Предмет на дарението могат да бъдат имуществено право, движима или недвижима вещ, ценна книга, наследствена съвкупност и тн. Не може да се подарява бъдещо имуществено право. Дарителят е длъжен да предаде веднага дареното. Той обаче не отговаря при евикция, както и за недостатъците на дарената вещ. Дарението е отменимо в предвидените от закона случаи.
ДВИЖИМА ВЕЩ
Всяка вещ, която не е недвижима. Законът приравнява към движимите вещи и всички видове енергии.
ДВУБРАЧИЕ
Състояние, при което едно лице се намира в два или повече брака, сключени по формата, предвидена от закона. При двубрачие сключеният по-късно брак е унищожаем.
ДВУСТРАНЕН ДОГОВОР
Договор, по който и двете страни придобиват права и задължения. Продажбата е двустранен договор, тъй като продавачът придобива правото на цената и е задължен да прехвърли собствеността върху вещта и поема задължението да заплати цената. Двустранният договор трябва да се отличава от двустранната сделка /договора/. Последната е двустранна, защото в нейния фактически състав се съдържат две насрещни волеизявления, които съвпадат.
ДВУСТРАННА СДЕЛКА
За да възникнат желаните правни последици, е необходимо да изразят воля две насрещни страни. Такава сделка е договорът. Без наличието на предложение от едната страна и приемане на предложението от другата страна, няма договор.
ДЕЕСПОСОБНОСТ
Способността на физическото лице да извършва правни действия, с които придобива права и поема задължения. Тази способност се урежда от закона. Дееспособността е необходима за извършване на правомерни действия и преди всичко за сключване на сделки. Дееспособността настъпва с предвидената от закона възраст. По българското право тя е определена на 18 години. Предполага се, че тогава настъпва психическата зрялост на човек и той може да преценява постъпките си и да ги ръководи. С навършването на тази възраст настъпва пълнолетието и лицето придобива пълна дееспособност. Лицата на възраст от 14 години до 18 години, са непълнолетни. Те имат ограничена дееспособност. Сами лично могат да извършват някои правни сделки, други - със съгласието на своя родител или попечител, а трети и с разрешение на съда. Лицата до 14 годишна възраст /малолетни/ , са недееспособни и не могат да извършват никакви правни сделки. Вместо тях действа законният им представител -родител или настойник. Дееспособността може да бъде ограничена или отнета изцяло чрез поставяне на лицето под запрещение.
ДЕЙСТВИЕ
Една от двете форми /заедно с бездействието/, в която се осъществява престъпно деяние. Действието може да бъде както умишлено, така и непредпазливо. То се състои в активно отношение към действителността, в някаква промяна. Действието получава наказателноправно значение, когато води до причиняване на престъпен резултат. В тези случаи се говори за престъпления чрез действие /комисивни престъпления/. Такива са повечето от престъпленията, формулирани в НК.
ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ ЗАКОН
Прилагане на закона по време, място и спрямо лицата. а/ по време: прилага се този закон, който е бил в сила по време на престъплението; ако в периода от извършването на престъплението до влизане на присъдата в сила са издадени различни закони, прилага се този, който е най-благоприятен за подсъдимия; б/ по място: наказателният закон се прилага за всички престъпления, извършени на територията на страната; в/ по отношение на лицата: наказателният закон освен спрямо лицата, извършили престъпления на българска територия, се прилага спрямо български граждани, извършили престъпления в чужбина, както и спрямо чужденци, извършили престъпления в чужбина, които засягат интересите на нашата страна или нейни граждани. Наказателната отговорност на чужденци, които се ползват с имунитет, се решава съобразно приетите от Република България норми на международното право.
ДЕКЛАРАТИВНИ НОРМИ
Норми на НК, които нямат регулиращо съдържание, а декларират ръководни принципи и насоки на регулирането /напр. за целите на наказанието/.
ДЕКРИМИНАЛИЗАЦИЯ
Отпадане на престъпния характер на деяния, които са били смятани за престъпления поради отпадане или намаляване на тяхната обществена опасност, вследствие което борбата с тях може да бъде водена успешно не с наказателноправни, а с други средства /мерки за обществено въздействие, административни наказания и др. /Декриминализацията е проява на принципа за икономия на наказателна репресия, когато тя не е необходима. Извършва се от законодателния орган чрез изключване на деянието от Наказателния кодекс.
ДЕЛБА
Правен институт, с който се прекратява правна общност наследство или делима съсобственост. При делбата се цели всеки съпритежател на общото имущество да получи реален дял от него и да стане негов собственик. Когато това е невъзможно, приспадащият се дял се получава в пари. Делбата бива доброволна извършена с писмен договор с нотариално заверени подписи на съделителите, и съдебна - извършена с участието на съда. Съдебната делба преминава през две фази. В първата фаза се определят правото на отделния съделител да участва в делбата, дела му и поделяемото имущество. Във втората фаза се извършва разпределението на имуществото съобразно дяловете на съделителите. Могат да се разрешат между съделителите и споровете относно сметките, произхождащи от общността.
ДЕЛЕГАЦИЯ
Едностранно изявление на лице, което нарежда на друго да престира или да се задължи да престира трето лице. Лицето, което нарежда, се нарича делегант, лицето, на което се нарежда - делегат, а на това, на което се престира или поема задължение за престиране - (endash) - делегатар. Делегацията бива: за плащане - нарежда се плащането на делегатора; за задължаване - поема се задължение към делегатара за престиране. Делегацията за задължаване бива: активна - ако кредиторът нарежда на длъжника си да се задължи да престира към делегатара; пасивна - длъжникът- делегант нарежда на делегата да се задължи да престира на кредитора му - делегатар. Пасивната делегация може да бъде съвършена делегация, ако кредиторът се е съгласил да замени стария длъжник с нов, и несъвършенна, ако кредиторът, наред с новия длъжник, запазва и стария. Делегацията може едновременно да бъде и пасивна, и активна. Обикновенно делегацията се предшества от по-раншни задължения.
ДЕЛИКТНА ОТГОВОРНОСТ
Отговорност, произтичаща от неизпълнението на общото законно задължение да не се вреди другиму. Законът нарича тази отговорност още непозволено увреждане. Терминът е неточен, тъй като неизпълнението на облигационното отношение и вредите, настъпили от това, също са непозволени.
ДЕЛКРЕДЕРЕ
Гаранция, дадена от комисионера на доверителя, че длъжникът по изпълнителната сделка, сключена от комисионера, ще изпълни задължението си. В случай на неизпълнение, комисионерът трябва да изпълни задължението по изпълнителната сделка.
ДЕЯНИЕ
Външно проявен акт на личността. Когато този акт е общественоопасен и поражда сериозни вредни последици, деянието бива обявено за престъпно. За наказателното право значение има престъпното деяние. То е необходим елемент в дефиницията на престъплението. Формите, в които се проявява деянието, са действието или бездействието.
ДЖИРАНТ
Лицето, което прехвърля правата си с джиро. Първият джирант е първият кредитор по менителничния ефект. Всеки последващ джиратар може да бъде джирант. Джиратарят по бланково джиро може да не фигурира в списъка на джирантите, тъй като той може да прехвърли правата и със самото предаване на менителничния ефект.
ДЖИРАТАР
Лицето, на което джирантът прехвърля правата по менителничния ефект. Правата на джиратаря зависят от вида на джирото и правата на джиранта.
ДЖИРО
Едностранно волеизявление, изразено в писмена форма, с което джирантът, като носител на правата по менителничното вземане, прехвърля правата си другиму на джиратаря, и поема солидарното задължение да плати сумата по менителничния ефект, ако платецът /акцептантът/ не плати. Джирото се използва за прехвърляне на правата, материализирани в ценни книги на заповед. Формата е писмена и се поставя на гърба на менителничния ефект или на прикрепен към него лист /алонж/. То е едностранна абстрактна правна сделка. От него не може да се изведе причината /каузата/, поради която джирантът прехвърля правата си на джиратаря. Затова то не може да бъде обявено за нищожно поради липса на причина. Джирото бива: пълно - когато съдържа името или фирмата на джиратаря; бланково - когато съдържа подписът на джиранта; транспортно джиро - прехвърля правата по документа от джиранта на джиратаря; заложно джиро - джиратарят има право да събере сумата по менителничния ефект, и ако прехвърли правата си другиму, то прехвърлянето е само за събиране; джиро за събиране /за инкасо/ - джиратарят има право да извърши действията по съхраняване правата по менителничния ефект и да извади изпълнителен лист за събиране на вземането от името и за сметка на джиранта; следпротестното джиро има действието на цесия, като длъжникът може да противопостави личните и относителни възражения, извлечени от каузалната сделка, по повод на която е издаден менителничния ефект.
ДИВИДЕНТ
Частта, която съдружник получава от дружествената печалба за изтекло време. Определя се съобразно уговореното между съдружниците. За разлика от лихвата, дивидент се изплаща, само ако е осъществена печалба.
ДИЗАЖИО
Стойността на парична единица или ценна книга под номиналната й стойност.
ДИСПОЗИТИВ НА ПРИСЪДАТА
Основната част на присъдата, в която се посочва решението на съда относно виновността или невиновността на подсъдимия; наказателният закон /текст/, по който се признава за виновен, видът и размерът на наказанието, зачитане на предварителното задържане и други съществени елементи на присъдата, посочени в закона. Диспозитивът се подписва от всички членове на съдебния състав и се обявява гласно от председателя в присъствието на страните по делото.
ДИСПОЗИЦИЯ НА НАКАЗАТЕЛНАТА НОРМА
Част от нормата /законния текст/, в която се посочва деянието, чието извършване е обявено за наказуемо. Тя очертава законния /абстрактния/ състав на деянието, т. е., съвкупността от признаците, които трябва да бъдат налице при едно конкретно деяние, за да бъде то обявено за престъпление. Диспозицията може да бъде: а/ описателна - чрез посочване на всички съществени признаци; б/ проста - чрез използване на термини с общоприето съдържание; в/ препращаща - чрез препращане към друга норма на НК, в която са посочени признаците /това се прави, за да се избегне повторение/; бланкетна - съдържанието на диспозицията се запълва от данни, съдържащи се в друг нормативен акт.
ДИСТАНЦИОННИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
Престъпления, при които няма съвпадение по време и място между извършването на изпълнителното деяние, и настъпването на престъпния резултат / напр. изпращане по пощата на взрив в колетна пратка, при чието отваряне взривът избухва и убива получателя/.
ДИСЦИПЛИНАРНИ НАКАЗАНИЯ
Наказания, налагани за провинения в трудовата дейност. Предвидени са в Кодекса на труда. Най-тежкото от тях е уволнение.
ДЛЪЖНОСТНО ЛИЦЕ ПО ГРАЖДАНСКОТО СЪСТОЯНИЕ
Компетентният държавен орган, който може да съставя актове за гражданско състояние. Законът обявява за такива: кметът на населеното място или натоварено с нарочна заповед лица от местната администрация; капитанът на кораб за събитията раждане, смърт и брак, настъпили на борда, когато корабът се намира в открито море; консулски и дипломатически представител на събитията, станали в чужбина с български граждани; военнослужащи според военните устави, когато събитията са станали с военни лица и съпровождащи войската граждански лица, които се намират извън територията на страната или вътре в нея, но са лишени от възможността за съобщение с гражданските власти вследствие военни действия.
ДОБРОСЪВЕСТНО ВЛАДЕНИЕ
Владение, което се осъществява на правно основание, годно да направи владелеца собственик или носител на друго вещно право, но поради това, че праводателят му не е собственик или поради порок във формата на правното основание, които владелецът не знае, той не може да придобие вещното право.
ДОВЕРЕНИК
Лице, на което друго лице е възложило извършването на фактически или правни действия от негово име или за негова сметка.
ДОВЕРИТЕЛ
Лице, което възлага на друго извършването на определени правни или фактически действия от негово име или за негова сметка.
ДОГОВОР
Правна сделка, при която две или повече лица постигат съглашение да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Договорът е най-важното и най-масовото правно средство в гражданския и търговския оборот. В него участват две насрещни волеизявления. Сключването му минава през няколко етапа. Първият е предложение. Предложителят /оферентът/ прави конкретно изявление за сключване на договора. Адресатът на предложението може да го приеме или отхвърли. Когато го приеме, налице е съгласието и договорът е сключен. Договорът се счита за сключен, когато приемането достигне до предложителя. Предложението обвързва оферента толкова време, колкото обикновенно е необходимо да пристигне приемането до предложителя. Предложението губи силата си, когато бъде оттеглено и оттеглянето пристигне преди или едновременно с предложението, когато бъде отхвърлено или когато приемането не пристигне своевременно.
ДОГОВОР В ПОЛЗА НА ТРЕТО ЛИЦЕ
Обещателят /проминент/ и уговарящия /стипулант/ се съгласяват трето лице /бенефициер/ , което не участва пряко или с представител в договора, да има правото да иска изпълнение на поетото от обещателя задължение. В този случай договорът поражда правоотношение не само между договарящите, но и с третото, неучастващо в договора лице. За да произведе такова действие, договорът трябва да бъде действителен. Трябва да има съгласие между договарящите да се облагодетелства трето лице. Третото лице трябва да бъде достатъчно определено. То придобива само права и не поема задължения. Уговорката в негова полза е отменяема, докато бенефициентът не заяви на обещателя или стипуланта, че иска да се ползва от уговорка в негова полза. От момента, в който бенефициентът заяви, че приема уговорката, правата преминават върху него. За приемането не се изисква особена форма. Третото лице може да откаже уговорката. От това договорът не губи действието си, но страните трябва да посочат друго трето лице.
ДОГОВОР ЗА ИЗРАБОТКА
Договор, с който изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната се задължава да му заплати възнаграждение. Договорът е двустранен, възмезден, консесуален и неформален. Този договор относно изпълнителя може да се сключи с оглед на личните му качества, както и без тях. Когато се сключва с оглед личните му качества, изпълнителят е длъжен да изпълни поръчката лично, иначе може да я възложи и на други лица. При този договор изпълнителят има известна стопанска самостоятелност при изпълнението на поръчката. Изпълнителят се задължава да изпълни поръчката на свой риск.Ако рискът настъпи, той няма да получи възнаграждението. Когато самостоятелността на изпълнителя е била ограничена от поръчващия, то рискът е за сметка на последния. Рискът е за сметка на последния и когато той е в забава да приеме предложеното изпълнение.
ДОГОВОР ЗА ПУБЛИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ ИЛИ ИЗПЪЛНЕНИЕ
Авторът на сценично произведение отстъпва правото на представяне или изпълнение, като ползвателят се задължава да го представи /изпълни/ и заплати възнаграждение. Договорът е двустранен, консенсуален и неформален.
ДОГОВОР ЗА ПОРЪЧКА
Договор, с който доверителят възлага на довереника да извърши една или няколко правни сделки за негова сметка. Поначало договорът е безвъзмезден. Дължи се възнаграждение на довереника, ако е уговорено. Поетите действия довереникът трябва да извърши лично. Може да ги възложи на трето лице само със съгласието на доверителя или когато се налага, за да се запазят интересите на доверителя. След изпълнение на поръчката, довереникът трябва да прехвърли резултата от сключените сделки на доверителя. Когато довереникът действа като пълномощник, правните действия от сключените действия настъпват направо за доверителя.
ДОГОВОР ПРИ ОБЩИ УСЛОВИЯ
Договор при предварително типизирано установени договорни условия. Последните не се обсъждат при всяко сключване на договор. Тези условия предварително са установени от едната страна и насрещната страна има възможност само да ги приеме или да откаже сключването на договора. Такива договори могат да бъдат допълвани и с индивидуално обсъжданите условия. За сключването на общите условия в конкретните договорни отношения българският закон изисква те да бъдат писмено приети. Несъответствието между общите условия и вписаните индивидуални уговорки законът разрешава в полза на индивидуалните. При договори с периодично и продължително изпълнение, изменението на общите условия има действие за насрещната страна само ако й бъдат съобщени и тя не е заявила в дадения й писмено срок, че ги отхвърля.
ДОГОВОРНА ЛИХВА
Дължимата лихва, установена с договор между длъжника и кредитора. Договорната лихва не може да надхвърля размера, установен от Министерския съвет.
ДОГОВОРНА ЛИЦЕНЗИЯ
Разрешение за използване на изобретение. Дава се от патентопритежателя на лизензополучателя с договор, сключен между тях. С този договор се уточняват условията, при които лицензополучателят ще използва изобретението. Тази лицензия бива: изключителна - само ползвателят в бъдеще има право да ползва изобретението; неизключителна - патентопритежателят може да дава разрешение за ползването на изобретението на неограничен брой ползватели; пълна - на лицензополучателя се предоставят всички правомощия, които патентът дава; ограничена - на лицензополучателя се предоставят само някои от правомощията на патентопритежателя.
ДОГОВОРНА ОТГОВОРНОСТ
Отговорността, която произтича от неизпълнението на облигационно правоотношение. Това облигационно отношение може да произтича от договор, едностранна правна сделка или административен акт.
ДОГОВАРЯНЕ САМ СЪС СЕБЕ СИ
Хипотеза, при която едно и също лице прави две насрещни волеизявления с противоположни интереси. Продавачът продава една вещ и сам я купува. Такава сделка е нишожна, защото няма друг насрещен правен субект в правоотношението. Няма едносубективни правоотношения. Този въпрос особенно се поставя при представителството. Законът допуска представителят да сключи сделката, за която е овластен, но само при изричното съгласие на представлявания. При същото условие представителя може да сключи сделка от името и за сметка на две лица, които той представлява едновременно.
ДОВЪРШЕН ОПИТ
Стадий на престъплението, при който изпълнителното деяние е завършено, но не е настъпил престъпния резултат или той въобще не може да настъпи поради намесата на други обективни фактори.
ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР
Лишаване от свобода за неопределен срок до края на живота на осъдения. Налага се за най-тежки престъпления.
ДОЗНАНИЕ
Опростена форма на предварително производство, прилагана при по-леки престъпления. Извършва се от дознател. Сега в нашето процесуално право не съществува. Запазена е само при престъпления, извършени от военнослужещи.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
Процесуален способ за установяване и възпроизвеждане на фактите, които могат да послужат като доказателства в наказателния процес. Доказателствените средства по нашето право са: обяснения на обвиняемия /подсъдимия/, обяснения на заподозрения, свидетелски показания, протоколи за следствени и съдебни действия, писмени и веществени доказателства и др. Съдът и органите на предварителното производство са длъжни да събират както доказателствените средства, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и тези, които го оправдават или смегчават отговорността му.
ДОКАЗВАНЕ
Дейност на органите на предварителното производство и съда по установяване на фактите, които имат значение за постановяване на законосъобразна и правилна присъда. В тази дейност могат да участват всички страни в наказателния процес.
ДОКУМЕНТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
Престъпления, състоящи се в съставянето и използването на неистински официални и частни документи. Тук се включват съставяне на неистински документ, издаване на невярно медицинско свидетелство, подаване на декларации с невярно съдържание, внасяне на неверни обстоятелства в официален документ, използване на документ с невярно съдържание, унищожаване на чужд документ и др. Ако престъплението е извършено от длъжностно лице в кръга на службата му, отговорността е по-тежка.
ДОМАШЕН АРЕСТ
Мярка за неотклонение на обвиняемия, което се състои в забрана да напуска жилището си без разрешение на органа, който е взел мярката.
ДОМИЦИЛИРАНА МЕНИТЕЛНИЦА
Менителница, чието местоплащане е различно от местожителството на платеца.
ДОПУСТИТЕЛСТВО
Деяние, което в някои случаи предимно при тежки престъпления е обявено от НК за престъпление. Извършва се от лица, които имат власт или възможност да предотвратят престъплението, но са допуснали извършването му.
ДОПЪЛНИТЕЛНО РАЗСЛЕДВАНЕ
Извършване от следователя по указание на прокурора или съда на следствени действия, които той е пропуснал да извърши и които имат значение за правилното решаване на делото. Следственото дело се връща на следователя, като в акта за връщането се посочват следствените действия, които трябва да бъдет извършени, и срокът за извършването им.
ДОСТАТЪЧНО ДАННИ ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА ПРЕДВАРИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВА
Данни, чието наличие може да послужи за основа на предположение, че е извършено престъпление. Образуваното напредварително производство без такива данни би било проява на произвол, което накърнява авторитета на прокурорските и следствените органи. Не е необходимо данните да сочат лицата, участвали в престъплението, нито приложимия закон.
ДОСТОВЕРНА ДАТА
Действителната дата, на която е съставен документът. При официалните документи това е датата, поставена от органа, съставил документа. За частния документ е тази, която по несъмнен начин установява неговото съществуване. За такава дата законът обявява: датата, на която подписът, съдържанието или датата са нотариално заверени; денят, в който подписалото частният документ лице е починало; когато съдържанието на частния документ е възпроизведено в официален документ; когато настъпи друг факт, който по несъмнен начин доказва съществуването на документа.
ДРЕВНИ НАКАЗАТЕЛНИ ЗАКОНИ
Законодателни кодификации от древността. Най-известните между тях са: Законникът на Хамурапи - царя на Вавилон (ХVІІІ пр. н. е.), Законите на спартанския законодател Ликург (ІХ-VІІІ в. пр. н. е.), останали в историята като синоним на изключително жестоки закони, Законите на римския законодател Солон (VІІ - VІ в. пр. н. е.), римския Закон на дванадесетте таблици (V в. пр. н. е.), който представлява първата систематизация на римското право, Законите на Ману (Индия)(ІІ в. Пр. Н. е.). В древните закони подчертано преобладават текстове с наказателноправно съдържание, а наказанията, предвидени в тях, са много жестоки.
ДРУЖЕСТВО
Договор, с който две или повече лица, се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на обща цел. Целта е стопанска. Договорът е многостранен - две и повече лица взаимно се обвързват за постигане на обща цел. Те нямат противоположни интереси. Последните са насочени към общата цел. Тази правна цел е основанието (каузата) на договора. Поради взаимната им обвързаност и насоченост, законът нарича участниците в него съдружници. За разлика от търговските дружества, от този договор не възниква нов правен субект. Дружеството не е юридическо лице. Сделките с трети лица сключва не дружеството, а съдружникът и последните са страни по договора с третите лица. Внесените от съдружниците заместими вещи и пари стават обща собственост. Останалите вещи се счита, че се предоставят за общо ползване от съдружниците. Придобитото от съдружниците в изпълнение на договора е обща собственост, която е неделима, докато е в сила дружественият договор. Управлението се осъществява с гласовете на мнозинството съдружници. Дълговете също са общи за съдружниците и те участват в тяхното плащане. Всеки съдружник има право на дял както от печалбата, така и от загубата. Този дял се определя от страните в договора. Ако нищо не е уговорено, предполага се, че дяловете им са равни. Уговорката, че един съдружник ще участва само в печалбата или само в загубата, е недействителна. Договорът се прекратява: със смъртта на съдружник или поставянето му под запрещение; с постигането на целта; с изтичането на времето, за което дружеството е създадено; с предизвестие от съдружник; по решение на съда, ако има основателни причини за това, когато дружеството е създадено за определен срок.
ДРУЖЕСТВО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ
Търговско дружество от вида капиталови. Допустимо е образуването на такова дружество и от едно лице. В такъв случай това задължително се посочва във фирмата му с думата "еднолично" . Когато се образува от две или повече лица, това става с дружествен договор, който трябва да бъде в писмена форма. Във фирмата му задължително се посочва видът му. Другите елементи са свободно избрани. За разлика от акционерното, където капиталът е разделен на акции, при този вид капиталът е разделен на дялове. Най-малкият капитал на дружеството е 50 000 лева, като дяловете не могат да бъдат по-малки от 500 лева, а когато са по-големи, да са кратни на 100. Дяловете на съдружниците могат да бъдат различни. Дружеството е юридическо лице. Това качество се придобива с вписването в търговския регистър на окръжния съд по седалището на дружеството. За задължения дружеството отговаря с имуществото си. Съдружниците отговарят за задълженията на дружеството само с дяловете си и не носят отговорност с останалото си имущество. Органи на дружеството са: управителят, който може да не е съдружник, и общото събрание на съдружниците. Дружественият дял може да се прехвърля и наследява. Прехвърлянето на дялове между съдружници е свободно, но за прехвърлянето на трети лица е необходимо съгласието на останалите съдружници. По предвидени от закона условия, съдружникът може да бъде изключен. Печалбата на дружеството се разпределя между съдружниците съобразно дружествения договор, а при прекратяването на дружеството, всеки съдружник получава част от имуществото му съобразно дела, ако не е уговорено друго. Еднолично дружество се образува с учредителен акт на собственика, който осъществява и компетенциите на общото събрание.
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА
Условие, при което се прекратява брак по съдебен ред. На основата на събраните по бракоразводното дело доказателства, съдът преценява състоянието на брака и ако констатира , че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, постановява решение за прекратяването му. Бракът, макар и дълбоко и непоправимо разстроен, не се прекратява, ако това състояние се дължи единствено по вина на съпруга, който иска развода.
ДЪРЖАНИЕ
Упражняването на фактическа власт върху движима или недвижима вещ. За разлика от владението, държателят не свои вещта. Той държи вещта за другиго за владелеца. Държанието може да прерасне във владение, а владението - в държание, чрез промяна на основанието, на което се упражнява фактическата власт.
ДЪРЖАТЕЛ
Лице, което упражнява фактическа власт върху чужда вещ от името и за сметка на другиго.
ДЪЩЕРНО ДРУЖЕСТВО
Дъщерно е дружеството, когато холдинг притежава или контролира пряко или непряко най-малко 25 % от капитала като дялове или акции или може да определя пряко или непряко повечето от половината членове на управителния съвет на дъщерното дружество. Дъщерното дружество може да бъде: събирателно дружество, командитно дружество, дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции. То е самостоятелен правен субект и има отделно имущество от това на холдинга.
ЕВЕНТУАЛЕН/КОСВЕН/ УМИСЪЛ
Умисъл, при който извършителят нe желае пряко общественоопасни последици на престъплението, но съзнава, че са възможен резултат на деянието му, който той приема, преследвайки друга (пряка) цел. Опит при евентуален умисъл не може да има.
ЕВИКЦИЯ
Отстраняване от владение на вещта чрез съд.
ЕВТАНАЗИЯ
Съзнателно ускоряване от състрадание или по молба на болния смъртта на едно безнадежно болно лице с цел да се съкратят страданията му. По нашето право евтаназията не е позволена и съставлява престъпление против живота (убийство).
ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ
Дееспособно лице, което извършва по занятие изброени в Търговския закон дейности и има местожителство в страната. Не може да бъде търговец лице, което е в производство за обявяване в несъстоятелност или умишлено е изпаднало в несъстоятелност и са останали неудоволетворени кредитори. Едноличният търговец е длъжен да се регистрира в търговския регистър на съда, в чийто район се намира седалището му. Едноличният търговец има фирма. Тя задължително съдържа личното и фамилното име или бащиното име, с което лицето е известно в обществото, като във фирмата си може да добави и други свободно избрани добавки.
ЕДНОСТРАНЕН ДОГОВОР
Договор, при който една от страните придобива права, а другата - задължения.
ЕДНОСТРАННА СДЕЛКА
Сделка, която съдържа волеизявлението само на едната страна. Тя поражда правоотношения между две страни, но желаната правна последица настъпва само от волеизявлението на едната от страните. Например упълномощаването, завещанието, отказът от право на наследяване, отказът от право на собственост, чек и др., са едностранни сделки, тъй като с валидността им се изисква само едно волеизявление - това на упълномощителя, завещателя, наследника и т. н..
ЕКОЛОГИЧНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
Престъпления против природната среда. Тук се включват: замърсяване на водата, почвата и въздуха, пускане в експлоатация на предприятия без пречиствателни съоръжения, унищожаване или повреждане на природни обекти, незаконна разработка на земните недра и др. Нарастващите опасности срещу природната среда налагат разширяване на този дял на наказателното право.
ЕКСПЕРТИЗА
Процесуално средство за изясняване на обстоятелства, които могат да бъдат изяснени само с помощта на лица, имащи специални знания в областта на науката , изкуството или техниката. Освен експертизите, които могат да бъдат назначени по усмотрение на следователя, прокурора или съда, когато счетат това за необходимо, НПК предвижда случаи на задължителна експертиза. Тези случаи са: когато съществува съмнение относно причините на смъртта, характера на телесната повреда, вменяемостта на обвиняемия или неговата способност правилно да възприема фактите и да дава достоверни обяснения за тях (последното се отнася и до свидетелски показания). Екпертите представят на съответния орган писмено заключение, в което излагат своето становище по поставената задача. Ако експертното заключение не е достатъчно пълно и ясно, може да бъде назначена допълнителна експертиза.Заключението на вещите лица не е задължетелно за съда, прокурора или следователя, но когато не са съгласни с него, те са длъжни да изложат мотивите си за това.
ЕКСТРАДИЦИЯ
Предаване на друга държава на лица, извършили престъпления у нас, или на българската държава - за престъпления, извършени в чужбина. Искане за екстрадиране може да направи съответният оправомощен орган на българската или на чуждата държава. Общите условия на екстрадицията са посочени в закона, а подробностите се уговарят в договорите за правна помощ. Български гражданин не може да бъде предаван на чужда държава за съдене или за изтърпяване на наказание.
ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ
Правен институт, уреждащ взаимоотношенията между собствениците на отделните обекти в една сграда, както и между тях и обитателите на сградата. В обикновения говор с термина се означава и самата сграда.
ЖАЛБА
Писмен акт на страна по делото, в който се изявява несъгласие с постановената присъда и се иска ново разглеждане на делото от по-горна съдебна инстанция. Жалба в определения от закона срок може да подава всяка страна по наказателното дело с изключение на частния обвинител. Жалба може да подава и защитникът, и повереникът, но със съгласието на подсъдимия или доверителя. В нея се посочва какво се иска - отмяна или изменение на присъдата, както и основанията за това. По жалбата се образува дело в по-горния съд, в което участват страните по делото. Жалба може да се подава и срещу други актове и действия на следователя, прокурора и съда. Актът на прокурора, с който се обжалва присъдата, се нарича протест.
ЖЕРТВА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Лице или група хора, на които са причинени вреди от престъпно деяние. Понятието "жертва" не се покрива с процесуалното понятие "пострадал" ("потърпевш"). Неговият съдържателен обхват е много по-широк. Във виктимологията, която изучава проблемите на жертвата, е разработена следната типологея: случайна жертва, жертва с незначителни рискови качества. Професионалната и трудовата дейност не могат да представляват основание за повишаване риска едно лице да стане жертва на престъпление (повишаване на виктимността).
ЖИЛИЩНО-СТРОИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ
Вид кооперация, която има за цел да организира строеж и да снабди своите членове с жилища и други помещения. Тя е юридическо лице, поради което е страна в правоотношенията, произтичащи от нейната дейност. Има временен характер. Съществува, докато членовете й придобият право на собственост върху обектите, за които са участвали в кооперацията.
ЗАБАВА НА ДЛЪЖНИКА
Длъжникът трябва да престира по време, установено от договора, а когато такъв липсва - от закона. Ако не стори това, той е в забава и за него настъпват неблагоприятни последици. Отговаря за вредите, предизвикани от забавата, и понася риска от погиването на вещта или резултата, който трябва да престира на кредитора.
ЗАБАВА НА КРЕДИТОРА
Когато кредиторът не дава необходимото съдействие, за да може длъжникът да изпълни точно своето задължение, или неоправдано не приема предложеното изпълнение. Забавата на кредитора не освобождава длъжника от задължението да престира, но отслабва неговата обвързаност. Отговорността му намалява. Той ще отговаря в такъв случай само при умисъл или груба небрежност. Лихви не се дължат, длъжникът се освобождава от собствената си забава. Рискът преминава върху кредитора. За да се освободи от задължението си, длъжникът трябва да предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от съда. Пари, ценни книжа и други ценности, се депозират в банка. Бързо развалящите се вещи длъжникът може да продаде, а парите да вложи в банка на името на кредитора. Длъжникът може да се откаже от договора и да иска обезщетение за вредите.
ЗАБАВЕНО ИЗПЪЛНЕНИЕ
Длъжникът трябва да престира в уговореното време. Не престира ли, налице е и забавено изпълнение. Тази забава е противоправна. За да изпадне длъжникът в забава, трябва: вземането да е изискуемо, т. е., кредиторът може да иска изпълнението; да отправи покана за изпълнение /когато е определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава и без покана/; забавата да се дължи на виновното поведение на длъжника. При забава рискът преминава върху длъжника. Кредиторът разполага с иск за изпълнение. При лична и незаместима престация длъжникът се принуждава към изпълнение чрез глоби. При заместима престация кредиторът може да бъде овластен да я извърши за сметка на длъжника. При парични задължения изпълнението се постига чрез секвестиране на имуществото на длъжника, а при предаване индивидуално определените вещи - чрез принудителното им изземване. Кредиторът освен това има право на обезщетение за вредите, произтекли от забавата, както и да развали договора.
ЗАВЕТ
1. Наставление, упътване, съвет, последна воля, оставени от починал на потомци или последователи; завещание. 2. Завещателно разпореждане, с което наследодателят завещава единично определено имущество. Така например завещава се една конкретна вещ или едно конкретно право. Това завещание придава на лицето качеството на заветник. Заветът няма правно действие, ако при откриване на наследството завещаното не принадлежи на завещателя. При завета има частно правоприемство. На заветника се прехвърля само завещаното право и той не отговаря поначало за задълженията на наследодателя. За последните заветникът отговаря едва след изчерпване на останалото наследство, и то до размера на полученото. За получаване владението на завета, заветникът трябва да се обърне към наследниците. Той не може да влезе сам във владение. То трябва да му се предаде от тях.
ЗАВЕЩАНИЕ
1. Документ, с който някой определя, нарежда как да се постъпи с имота на лице, след неговата смърт. 2. Едностранна сделка, с която завещателят се разпорежда с имуществото си след смъртта си. То е формален писмен акт. Завещанието бива: саморъчно и нотариално. Саморъчно е завещанието, когато наследодателят го е написал ръчно, и го е подписал. Подписът му следва след завещателните разпореждания. Нотариално е завещанието, което е съставено от нотариус, пред когото завещателят е изразил своята воля. Подписва се от завещателя, свидетелите, присъствали при съставянето на завещанието, и нотариуса.
ЗАВИСИМА (АКЦЕСОРНА) СДЕЛКА
Сделка, която е зависима от главната сделка. С прекратяването на главната сделка се прекратява и зависимата. Прекратяването на зависимата обаче не води до прекратяване на главната. Зависимата сделка е обезспечителна. Тя гарантира изпълнението на главната сделка. Макар и зависима, тя е самостоятелна. Сключва се отделно и по ред, различен от главната. Страните по нея могат да бъдат и различни от тези по главната сделка.
ЗАВЛАДЯВАНЕ (ocupatio)
Придобиване на собственост върху вещи, които не принадлежат никому. Изгубената вещ принадлежи на собственика й, макар и да не в негово владение и той да е неизвестен за този, който я намери.
ЗАДАТЪК (капаро)
Парична сума или друга имуществена ценност, която едната страна дава на другата при сключване на договор. Задатъкът потвърждава сключването на договора и е доказателство за това. Даването му гарантира изпълнението на договора. Законът дава право на изправната страна да се откаже от договора и да задържи задатъка или да си го иска обратно в двоен размер. Задатъкът обезщетява изправната страна за вредите от неизпълнението. На задатъка страните могат да придадат и друга функция: тази на пишманлък (отметнина) - да се откажат от договора, като полученият задатък се върне в двоен размер, или да задържи задатъка при отказ от договора от страната, която го е дала. Тази на наказание е - страните не могат да се отказват от договора под страх от загубване или плащане на задатъка в двоен размер. Може да се уговори, че даденото при сключване на договора не е задатък, а аванс в плащането и обратното - че даденото след сключването на договора е задатък.
ЗАДОЧНА ПРИСЪДА
Присъда, постановена в отсъствието на подсъдимия. Такава присъда се постановява в извънредни случаи, посочени в НПК - когато местонахождението на подсъдимия в страната не е известно и след щателна проверка не може да бъде установено.
ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА
Най-тежката мярка за неотклонение. Тя се взема при престъпления, за които се предвижда наказание най-малко 10 години лишаване от свобода или смърт. По изключение законът позволява да се вземе и при други престъпления, когато съществува опасност обвиняемият да се укрие, както и когато няма постоянно местожителство или не може да се установи самоличността му.
ЗАЕМ
Неформален реален договор, по силата на който заемодателят дава вещ на заемателя, за да си послужи с нея съобразно обикновенното й предназначение, а заемателят е длъжен да я върне. Поначало заемът е безвъзмезден. Той има две разновидности: заем за послужване и заем за потребление. При заем за потребление може да се уговори заемодателят да заплати лихва. Такъв договор е възмезден и двустранен, тъй като и за двете страни възникват права и задължения.
ЗАЕМ ЗА ПОСЛУЖВАНЕ
Заем за послужване - договор, с който заемодателят предоставя безвъзмездно на заемодателя индивидуално определена непотребима вещ за временно ползване, а заемателят се задължава да я върне. При този заем не се прехвърля правото на собственост върху вещта. Заемателят е длъжен да върне вещта, който е получил, макар тя абстрактно да е заместима. Договорът е едностранен, безвъзмезден и реален. Създава право само за заемателя - да получи и ползва вещта. Възнаграждение за ползването на вещта не се дължи. Ако се заплати, такъв договор ще бъде договор за наем. Договорът е реален, такъв договор ще бъде договор за наем. Договорът е реален, защото произвежда действие след предаване на вещта. Договорът е неформален. Предмет на заема могат да бъдат движими и недвижими вещи.
ЗАЕМ ЗА ПОТРЕБЛЕНИЕ
Договор, с който заемодателят предава на заемателя собствеността на пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид и количество. Договорът е едностранен, реален и неформален. Неговото действие настъпва след предаване на вещите или парите.От този договор произтича само за заемателя право да получи парите или вещите. Този договор има вещно-правно действие, тъй като прехвърля право на собственост върху заемателя. Поначало договорът е безвъзмезден, но може да бъде договорено заемателят да заплати лихва. В последния случай той става възмезден. Лихвата обаче трябва да бъде уговорена писмено.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА СЛЕДОВАТЕЛЯ
Последното действие на следователя при приключване на предварителното производство. В него той прави анализ на всички събрани доказателства и обосновава своето становище по основните въпроси на следствието: извършено ли е престъпление, кой е неговият извършител, върху какви доказателства се изгражда становището и пр. Заключенията на следователят биват два вида: обвинително и заключение за прекратяване (спиране) на предварителното производство. Към заключението се прилага цялото следствено дело. Мнението на следователя, изразено в неговото заключение, не е задължително за прокурора.
ЗАКОНЕН ЗАЛОГ
За него не е необходим изричен договор между залогодателя и кредитора. Заложното правоотношение произтича пряко от закона.
ЗАКОНЕН ПОВОД ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА ПРЕДВАРИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО
Една от предпоставките за образуване на предварително производство, т. е., за започване на наказателно преследване (другата е наличие на достатъчно данни за извършено престъпление). Законни доводи са: съобщение до органите на предварителното производство за извършено престъпление; материали със същото съдържание в средствата за масово осведомяване; лично явяване на извършителя пред органите на предварителното производство и признаване на престъплението; разкриване на признаци за извършено престъпление.
ЗАКОНЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ
Представител, който черпи представителните правомощия от закона, а не от правна сделка. Законен представител е родителят, когато представлява малолетното си дете, съпругът, когато сключва сделки за задоволяване нуждите на семейството или когато извършва сделки за сметка на поставения под пълно запрещение негов съпруг, и т. н..
ЗАКОНЕН СЪСТАВ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Съвкупността на посочените в наказателноправната норма абстрактни признаци, които трябва да бъдат осъществени от едно конкретно деяние, за да бъде то наказуемо, т. е., да съставлява престъпление. Липсата на който и да било от тези признаци прави деянието несъставомерно.
ЗАКОННА ИПОТЕКА
Ипотека, произтичаща от законова разпоредба. Законът за задълженията и договорите предвижда два случая на законна ипотека: в полза на отчуждителя на недвижим имот - върху отчуждения имот за обезспечение на вземането му по договора, и в полза на съделител, комуто се дължи допълване на дела в пари, върху недвижимите имоти, оставени в дела на онзи съделител, който дължи допълване.
ЗАКОННИ НАСЛЕДНИЦИ
Наследниците, посочени от закона, когато наследодателят не е направил завещателно разпореждане.
ЗАКОННОСТ
Основен конституционен принцип, чиято реализация характеризира правовата държава. Законност означава управление на държавата съобразно законите. Освен това в съдържанието на понятието законност се включват: регламентиране дейността на държавните органи в законите; точно изпълнение на законите от длъжностните лица и гражданите; върховенство на правните норми над всички други правила за поведение; вътрешна йерархия на нормативните актове при безусловно върховенство на Конституцията. Спазването на закоността е строго изискване към органите на предварителното производство, прокуратурата и съда.
ЗАЛИЧАВАНЕ НА ИПОТЕКА
Операция, която се изразява в отбелязване отстрани на вписания договор или молбата за учредяване на ипотеката, че вписването трябва да се счита за несъществуващо. С това ипотеката се погасява. Заличава се: по искане на кредитора, в полза на когото е учредена; на основа съдебното решение; по искане на купувач на публична продан; от всеки заинтересован, ако ипотеката не е подновена.
ЗАЛОГ
Правен институт за обезспечаване вземането на кредитора чрез движима вещ или вземания, предадени на кредитора или на трето лице. При неизпълнение на гарантираното задължение, кредиторът се удоволетворява предпочтително от цената на вещта. В обикновения говор залог се нарича вещта или вземането на предмет на заем. Заложното право на кредитора може да възникне по силата на закон или договор. Предметът на заложното право може да принадлежи на длъжника или на трето лице.Поначало залогът се дава в държание на кредитора или на трето лице. Остава в държание на длъжника само ако това не е предвидено в закона.
ЗАЛОГ ВЪРХУ ВЗЕМАНИЯ
Вземане, което може да се прехвърли, може да се залага. Заложеното вземане трябва да се прехвърли на длъжника. За да се противопостави на трети лица, залогът трябва да се учреди в писмена форма с нотариално заверена дата. Кредиторът, в чиято полза е уреден залогът, е длъжен да направи всички действия по запазване на вземането. Той има право да събира дължимата лихва, а ако е изискуемо - и главицата. Такъв кредитор се ползва с предимство при удоволетворяване пред останалите кредитори от заложеното вземане.
ЗАЛОЖНИК
Лице, неправомерно задържано, чието освобождаване се поставя в зависимост от изпълнението на определено условие (напр. заплащане на определена сума) от страна на държавата или частно лице. Задържането на заложник е престъпление.
ЗЛОУПОТРЕБА С ПРАВО
Използване на субективното право в противоречие с неговото социално предназначение. Злоупотребата с право е неправомерно действие, поради което засегнатите лица имат право на защита. При констатирана злоупотреба с право съдът отказва да даде защита на неговия носител. Заинтересованият може да иска да бъде преустановена злоупотребата с правото. Съдът осъжда на бездействие онзи, който упражнява неправомерно субективното си право. За вредите, настъпили в резултат на това неправомерно действие, пострадалият има право на обезщетение. Засегнатата страна сама трябва да прояви инициатива за защита на своите интереси от злоупотребата с правото. Съдът не следи служебно дали е налице неправомерно поведение.
ЗАМЕНЯНЕ НА НАКАЗАНИЯТА
а) определяне при наличие на изключителни или многобройни смегчаващи обстоятелства на по-леко по вид наказание от това, което е предвидено за съответното престъпление. При тези предпоставки лишаването от свобода - с поправителен труд или глоба, а поправителният труд - с глоба. б) НК предвижда заменяне на наказанията, предвидени в закона, когато престъплението е извършено от непълнолетен. Наказанията без лишаване от свобода се заменят с обществено порицание. Когато наложеното наказание лишаване от свобода е по-малко от една година и изпълнението му не е отложено, съдът постановява вместо това настаняване в трудово-възпитателно училище.
ЗАМЕСТИМА ВЕЩ
Вещ, която се оценява с оглед на тегло, брой или мярка. Счита се, че една или няколко такива вещи са еквивалентни и хомогенни на други вещи от същия вид, брой, тегло или друга мярка.Заместими са движимите вещ. Потребимите вещи са заместими, но не всички заместими вещи са потребими.
ЗАМЯНА
1. Дване или използване, извършване на едно нещо вместо друго, за друго в размяна. 2. Договор, с който едната страна се задължава да прехвърли на другата собствеността върху една вещ или друго право, а другата страна също се задължава да прехвърли вещ или друго право. Между замяната и продажбата има подобие. Затова, доколкото в закона няма разпоредби за замяната, важат правилата за продажбата. Двете страни по замяната имат правата и задълженията едновременно на купувач и продавач.
ЗАПАЗЕНА ЧАСТ
Част от имуществото, запазена от закона за низходящите, родители или съпруг, с която наследодателя не може да се разпорежда чрез завещание или дарение. Размерът на запазената част зависи от броя на наследниците.
ЗАПИС НА ЗАПОВЕД
Едностранна, абстрактна, безвъзмездна и формална правна сделка, с която издателят едностранно заявява, че ще заплати на посочено в записа лице или на негова заповед, определена сума. Сделката е едностранна, защото в нея участва с волеизявлението си само издателят. С нея той се задължава да заплати определена сума на поемателя /ремитентът/ или на негова заповед на трето лице. Сделката е абстрактна. Тя не разкрива основанието, поради което се поема задължението. Безвъзмездна е, защото издателят не получава срещу задължението си никаква престация. Формална е, защото законът определя точно реквизитите, които записът трябва да съдържа. Записът на заповед е ценна книга. Може да се залага и подлежи на принудително изпълнение.
ЗАПРЕЩЕНИЕ
Отнемане или ограничаване дееспособността, когато физическо лице поради слабоумие или душевна болест не може да се грижи за своите работи. Поставянето под запрещение става от съда. Под запрещение се поставя непълнолетен и пълнолетен. Запрещението на пълнолетен може да бъде пълно или непълно. Под непълно запрещение се поставя тогава, когато състоянието на пълнолетния не е толкова тежко, за да бъде поставен под пълно запрещение. Непълнолетен винаги се поставя под пълно запрещение. Пълно запретеният не може да върши лично никакви правни действия. Приравнява се на малолетен. Вместо него правните действия от негово име и за негова сметка извършва родителят или настойникът. Поставеният под ограничено запрещение може да извършва правни действия със съгласието на попечителят, като сам може да извършва обикновенни дребни сделки за задоволяване на текущите си нужди и да разполага с това, което е придобил с личен труд.
ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН ИНТЕРЕС
Съществен елемент на застрахователния договор. Той е предпоставка за сключване на застрахователния договор. Изразва се в правна връзка между застраховащия и имуществото или благото - предмет на застраховката. Вещта може да бъде застрахована от нейния собственик, носителя на вещното право или този, който я управлява. Лична застраховка може да се сключи по повод събития с личния живот, телесната цялост на съпруг, възходящ или низходящ, на работник и т.н. С прекратяването на застрахователния интерес договорът се прекратява по право и преди да изтече срокът му.
ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН РИСК
Вероятността да настъпи накърнение на застрахованото благо от едно случайно събитие. Опасността да настъпи трябва да съществува, макар да не е известно кога ще стане това. Настъпването на събитието не може да бъде свързано с волята на застрахованото лице. Застраховащият трябва да съобщи на застрахователя всички съществени обстоятелства, свързани с риска. Укриването на последните може да доведе до прекратяване на договора или изменение на премията, размера на застрахователната сума или времетраенето на договора. Застраховащият не може да увеличава риска. Ако риск не съществува, договорът е нищожен.
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ПОЛИЦА
Издаден от застрахователя писмен документ, удостоверяващ наличието на сключен застрахователен договор и условията на последния. Застрахователната полица е ценна книга. Тя може да бъде на приносител, поименна и на заповед. В зависимост от това, прехвърлянето й може да стане чрез предаване, чрез цесия или чрез джиро.
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО СЪБИТИЕ
Събитието, при което застрахователят се задължава да заплати застрахователно обезщетение. Настъпването на застрахователното събитие трябва да доведе до вреди при имуществените застраховки, за да се плати застрахователното обезщетение. Ако от настъпването на събитието щети на предмета на застраховката не са настъпили, обезщетение не се дължи. За настъпването на събитието застрахованият трябва да съобщи на застрахователя и да вземе необходимите мерки за ограничаване на вредите.
ЗАЩИТА НА КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА
Наказателно-правна защита срещу нарушаване неприкосновеността на кореспонденцията. Това нарушаване, обявено от закона за престъпление, се извършва чрез отваряне, скриване или унищожаване на чуждо писмо, запечатани книжа , и пр. Престъплението е квалифицирано, когато е извършено от длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение.
ЗАЩИТА НА СУБЕКТИВНОТО ПРАВО
Всяко субективно право се защитава с предвидени от закона правни средства. Всяко субективно право е гарантирано със съдебна защита. При нарушение носителят на субективното гражданско право може да обърне към съда и да поиска да му се даде съответна защита. Видът на съдебната защита зависи от нарушението на субективното право, направеното искане и предвиденото в закона. Не може да се даде защита, непредвидена от закона. Освен съдебната защита, законът допуска самозащита. Тя обаче е допустима само в предвидените от закона случаи: неизбежна отбрана, крайна необходимост и самопомощ. Някои субективни граждански права се защитават и по административен ред.
ЗАЩИТНА РЕЧ
Речта на адвоката-защитник в съдебно заседание, самостоятелно и важно средство за осъществяване защитата на подсъдимия. В нея адвокатът, анализирайки доказателствата по делото, е длъжен да изтъкне всички съображения, които ползват неговия подзащитен. Съдържанието на защитната реч се определя от характера на престъплението и позицията на подсъдимия. Ако подсъдимият отрича извършването на престъплението, в защитната реч се навеждат доказателства и изводи в подкрепа на това становище. Ако подсъдимият прави признания, адвокатът е длъжен да изтъкне всички доказателства, които смегчават отговорността му с оглед налагане на по-леко наказание. Защитната реч се произнася след речите на всички други страни в наказателния процес, респ. на техните адвокати /повереници/.
ЗЛОУПОТРЕБА С ПРАВО
Използване на субективното право в противоречие с неговото социално предназначение. Злоупотребата с право е неправомерно действие, поради което засегнатите лица имат право на защита. При констатирана злоупотреба с власт, съдът отказва да даде защита на неговия носител. Заинтересованият може да иска да се преустанови злоупотребата с правото. Съдът осъжда на бездействие онзи, който упражни неправомерно субективното си право. За вредите, настъпили в резултат на това неправомерно действие, пострадалият има право на обезщетение. Засегнатата страна сама трябва да прояви инициатива за защита на своите интереси от злоупотребата с правото. Съдът не следи служебно дали е налице неправомерно поведение.
ИДЕАЛНА СЪВКУПНОСТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
Извършване с едно деяние на няколко престъпления. В този случай съдът определя наказание за всяко от престъпленията, но налага най-тежкото от тях /принцип на кумулацията/.
ИДЕНТИФИКАЦИЯ
Следствено действие, целящо да определи лицето или предмета, който има отношение към разследването. Извършва се от обвиняемия или от свидетели. Преди да им се покажат предметите или лицата, те се разпитват за обстоятелствата, при които са ги наблюдавали, както и за особеностите, по които могат да ги идентифицират /разпознаят/. Идентификацията на предмети се извършва между други еднородни предмети, а на лица - заедно с три или повече лица. Когато не е възможно да се покаже самото лице, показва се негова снимка заедно със снимки на други лица.
ИЗДАНИЕ
Възпроизвеждането на едно произведение с определено техническо и художествено офомление в определен период от време и в определен тираж.
ИЗДАТЕЛСКИ ДОГОВОР
Договор, с който авторът на произведение на литературата, науката или изкуството отстъпва на издателя право, а последният поема задължение да възпроизведе произведението и да вземе мерки за разпространяването му, като заплати на автора възнаграждение. Договорът е двустранен, консенсуален и формален. За действителността му се изисква писмена форма. Негов предмет може да бъде както създадено произведение, така и произведение, което авторът се задължава да създаде.
ИЗДЕВАТЕЛСТВО
Военно престъпление, израяващо се в насилствено или непристойно действие, с което грубо се нарушава войсковия ред и се проявява явно неуважение към честта и доствойнството на военнослужещ. Престъплението е по-тежко, когато е извършено от началник спрямо подчинен, от група или се отличава с особена жестокост и цинизъм.
ИЗДРЪЖКА
Задължението на определени лица, свързани с брачна или родствена връзка, да доставят средства за съществуване на други лица, техни роднини или съпруг. Задължението произтича от закона. Право на издръжка имат лицата, които са нетрудоспособни и не могат да си набавят необходимите средства от своето имущество. Лицата, които дължат издръжка и които имат право на такава, се определят от закона. Ненавършилите пълнолетие имат право на издръжка от родителите си, независимо от трудоспособността и имуществото им. Размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на този, който я дължи. При изменение на обстоятелствата издръжката може да се измени, като се намали, увеличи или прекрати. Отказът от издръжка за бъдеще е нищожен. Забранява се прихващането на вземане със задължение за издръжка.
ИЗЗЕМВАНЕ
Действие по вземането на предмети, които интересуват наказателния процес. Извършва се по разпореждане на прокурора или съда в присъствието на поемни лица и на член на семейството, а в обществени служби - в присъствието на представител на службата. Същото се отнася и до изземване на кореспонденция.
ИЗИСКУЕМОСТ
Правото на кредитора да изиска от длъжника да престира веднага. При безсрочните задължения изискуемостта настъпва с възникването на задължението. Срокът на едно задължение поначало отлага изискуемостта. Срокът може да бъде конклудентен, тоест, за изискуемостта може да се съди от естеството на престацията, когато на последната е необходимо определено време за изпълнение. Срокът може да бъде установен изрично: на определен ден, на определени срокове, на определен ден от настъпването на едно сигурно събитие /относително определен срок/, с неопределен срок. При неопределен срок изискуемостта може да настъпи: при поискване, т.е., от деня, в който кредиторът поиска престиране; когато длъжникът определи срока. Ако последният не направи това, срокът се определя от съдията по искане на кредитора.
ИЗМАМА
Престъпление, което се състои във възбуждане или поддържане на заблуждение у измамения, като с това му се причинява имуществена вреда. Чрез измамата обвиняемият цели придобиване на материална облага. Измама има и тогава, когато виновният използва заблуждението, неопитността или неосведомеността и с това причини имуществена вреда на измамения, а за себе си придобие облага. НК съдържа специални текстове за измама в търговията - служене с невярни мерки и теглилки, примесване стоката с чужди вещества, и др.
ИЗМЯНА
Престъпление, насочено към сигурността на държавата. С него се цели изменение на държавния строй, на едиността на държавата и на нейната територия и събаряне или отслабване на властта. Осъществява се чрез опит за преврат, бунт и въоръжено въстание, чруез палеж, взривяване и др. подобни.
ИЗНУДВАНЕ
Престъпление, състоящо се в принуждаване на лице да извърши, пропусне или претърпи нещо противно на волята му с цел набавяне на материална облага, като с това се причинява вреда на пострадалия. Големият размер на причинената вреда е основание за по-тежка квалификация на престъплението.
ИЗОБРЕТАТЕЛСКО ПРАВО
Дял от гражданското право, което регламентира отношенията, породени от създаването на изобретение или полезен модел.
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК
Срокът, в който, ако условно осъденият извърши ново престъпление, в изпълнението се привежда заедно с новата и условната присъда. Изпитателният срок не може да превишава срока на наложеното наказание с повече от три години. Ако новото престъпление е извършено по непредпазливост, съдът може да постанови отложеното наказание да не се изтърпява или да се изтърпи изцяло или отчасти. Изпитателен срок има и при предсрочното освобождаване. Там той е равен на неизтърпяната част от наказанието, за което осъденият е бил освободен, но не по-малко от шест месеца.
ИЗПОЛИЦА
Договор, с който се отдава под наем земеделска земя, като наемателят /изполичарят/ се задължава да дели плодовете от земята с наемодателя. Наемодателят поема задължението да предостави земята и семената, а изполичарят да обработи земята, да я засее и да прибере реколтата. Изполичарят не може да пренаеме наетата земя. Договорът се прекратява със смъртта на изполичаря или в края на текущата земеделска година.
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО
Действия по фактическото изтърпяване на наложеното наказание. Характерът на тези действия е в зависимост от вида на наказанието. На изпълнение подлежат само тези наказания, присъдите по които са влезли в сила. При наказанието лишаване от свобода препис от присъдата се изпраща на органите на МВР за задържане на осъдения и отвеждането му в затвора. При конфискация на имуществото присъдата се изпраща в съответната община,а при глоба се издава изпълнителен лист, който се изпраща на съдия-изпълнител.
ИЗПЪЛНИТЕЛНА СДЕЛКА
Правно-технически термин. Изпълнителна е сделката, която се сключва в изпълнение на задължение, което страната е поела. Довереник сключва договор за продажба в изпълнение на договора за поръчка. Договорът за продажба е изпълнителна сделка. Комисионерът сключва договор за наем в изпъление на сключения комисионен договор. Договорът за наем е изпълнителна сделка. Изпълнителната сделка следва режима, установен за нея, и задължава участващите в нея лица, освен в случаите, когато довереникът е действал като пълномощник. Когато довереникът не действа като пълномощник, той трябва да прехвърли резултата от изпълнителната сделка на доверителя по предвидения за това ред.
ИЗПЪЛНИТЕЛНО ДЕЯНИЕ
Деянието, с което се осъществява съставът на престъплението, т. е., с което се извършва самото престъпление. Наказателната норма, в която е формулирано престъплението, посочва в какво се изразява изпълнителното деяние, кои са признаците, които го характеризират. Изпълнителното деяние може да се изрази в действие или бездействие. Въз основа на това се очертават два вида престъпления - чрез дейстнвие /комисивни/ или чрез бездействие /омисивни/.
ИМУЩЕСТВЕНА /МАТЕРИАЛНА/ ВРЕДА
Вреда, причинена на имуществото на увредения. Тя може да се оценява стойностно и бива: претърпяна вреда - изразяваща се в намаление на имуществото на увредения; пропусната полза - увреденият пропуска да получи нещо, което би увеличило имуществото му, ако длъжникът изпълни точно задължението.
ИНДИВИДУАЛНА ПРЕВЕНЦИЯ
Една от целите на наказанието: да се въздейства предупредително върху подсъдимия да не извършва престъпления. Осъществява се чрез определяне на справедливо наказание и при неговото изтърпяване. Индивидуалната превенция предполага индивидуална прогноза, която насочва към най-подходящото по вид и размер наказание при спазване принципа за икономия на наказателната репресия.
ИПОТЕКА
Вещно неделимо право, което обременява недвижим имот на длъжник или на трето лице и обезпечава определено вземане. При неизпълнение на задължението кредиторът може да го възбрани и да се удоволетвори предпочтително от цената му, независимо в чии ръце се намира имотът. Ипотеката е аксесорно право. Погасява се с погасяването на вземането, което обезпечава. Тя е неделима, тьй като остава да обезпечава вземането до пълното му погасяване.
ИСК
В теорията се застъпват основно две тези. Едната счита, че искът като средство за защита на субективното гражданско право, е елемент от съдържанието на субективното право. Проявява се , когато то се наруши. С други думи - първоначалният вид на субективното право се допълва с нова възможност. Тази теза приема, че може да се разграничава иск в материалноправен смисъл и иск в процесуалноправен смисъл. Втората теза приема, че искът е ново субективно право, което възниква при нарушението на субективното право и че е само процесуално право.
ИСК ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ГРАНИЦА
Собственикът може да иска да се установят точните граници на имота му, когато те са спорни, неизвестни или неустановени на мястото.
КАДУЦИРАНА АКЦИЯ
Унищожена или заменена с друга. Кадуцирането се извършва поради невнасяне на номиналната й стойност. При изключване от членство на нередовен акционер, акцията му се унищожава, издава се нова на друг акционер. Кадуцирането става след покана към неизправния акционер да заплати дължимото.
КАУЗАЛНА СДЕЛКА
Сделка, при която предоставянето на имуществена облага е насочено към определена типична цел. Тази преследвана цел се нарича кауза (основание, причина). Липсата й при тези сделки води до тяхната нищожност. Причината може да бъде: придобиване на право (causa credendi); погасяване на задължението (causa donandi).
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Подвеждане на дадено деяние под определена наказателна норма. Само когато деянието съответства изцяло на състава, предвиден в наказателната норма, респ. на посочените в нея признаци, то може да бъде квалифицирано като престъпление.
КВАЛИФИЦИРАН ОПИТ
Опит към престъпление, който самостоятелно, без да е извършено намисленото престъпление, осъществява законния състав на друго престъпление (при недовършен опит за убийство е причинена телесна повреда).
КЛЕВЕТА
1. Лъжливо съобщение за някого, направено с цел да го очерни, изложи. Клеветата е сестра на подлостта. 2. Престъпление, състоящо се в разгласяване за определено лице на позорни обстоятелства или приписване на престъпление. Клеветата може да бъде извършена устно, в средствата за масово осведомяване или по друг начин. Наказанието за клевета отпада, ако се докаже истиността на разгласените обстоятелства или на приписваното престъпление (Exceptio veritatis). Наказателното преследване за клевета се осъществява (с някои изключения) по реда на частното обвинение, т. е., по тъжба на пострадалия.
КЛЕПТОМАНИЯ
1.Болезнено влечение към кражба[гр.] 2. Психично разстройство, изразяващо се в неудържимо и неуправляемо пристрастие към извършване на кражби, което води до частична невменяемост. Освобождаването от наказателна отговорност поради клептомания се извършва след изслушване на психиатрична експертиза.
КЛИНИЧНА КРИМИНОЛОГИЯ
Течение в криминологическата наука, което третира престъпника като болен и препоръчва спрямо него прилагането на медицински, психиатрични и психологически методи на изследване и лечение. Клиничната криминология, която изхожда от определящата роля на биологичните фактори в престъпността, е широко застъпена сред криминолозите в западноевропейските страни.
КОЕФИЦИЕНТ НА ПРЕСТЪПНОСТ
Числово съотношение между броя на престъпленията, извършени през определен период от време, и общия брой на гражданите в страната. Такъв коефициент може да се изчислява и в отделни групи, формирани по някой признак (етническа принадлежност, пол, възраст, образование, професия и др.). Обикновенно коефициентът на престъпността в страната се изчислява върху 100 хиляди души, но е възможна и друга основа. Той дава възможност за сравнителни предпоставки на престъпността в различни страни.
КОЛИЗИЯ НА ПРАВАТА
Състояние, при което върху един предмет съществуват няколко субективни права, при които упражняването на едното право пречи за упражняване на другото право. При колизията на права възниква проблемът за упражняване на всяко едно от правата. Правилата, по които настъпва законът, за да отстрани колизията, са различни и зависят от вида на правата. При колизия между вещни права, предимство има по-ограниченото право. То измества по-широкото. При еднакви вещни права, предимството е на това, което е първо по време (prior tempore prior jure). При вземанията предимство имат вземанията, които се ползват с привилегия. Вземания се удоволетворяват съразмерно, ако имуществото не достига да покрие всички вземания.
КОМАНДИТНО ДРУЖЕСТВО
Дружество от вида персоналови. То е юридическо лице. Вписва се в търговския регистър на окръжния съд, в чийто район е седалището на дружеството. Създава се договор, като съдружниците в него са най-малко двама. Максималният брой на съдружниците не е ограничен. Съдружниците обаче са две категории: командитисти - съдружници, които отговарят ограничено само с дела си в дружеството, и комплементари - съдружници, които отговарят както с дела с в дружеството, така и с останалото си имущество до пълната отговорност на дружеството. Управлението и представителството на дружеството се извършва от комплементарите. Дружеството има общо събрание, което взема решения само с гласовете на командитистите. Във фирмите на командитното дружество трябва да бъде включено името поне на един комплементар, както и указания за вида на дружеството. Включването във фирмата на командитист го прави неограничено задължен по отношение на третите лица. Към него се прилагат субсидиарно разпоредбите на събирателното дружество.
КОМАНДИТНО ДРУЖЕСТВО С АКЦИИ
Търговско дружество от вида капиталови. Дружеството е юридическо лице. Вписва се в търговския регистър на окръжния съд, в чийто район се намира седалището. Учредители са комплементарите, които могат да изберат командитистите. Учредява се с договор. Капиталът на дружеството е разпределен в акции. Съдружниците в него са два вида: командитисти - отговарят за задълженията на дружеството само с дела, с който участват във формирането на капитала, и комплементари - които отговарят неограничено към третите лица за задълженията на дружеството. Управлението и представителството се извършва от комплементарите. Дружеството има общо събрание, което взема решение само с гласовете на командитистите, дори когато комплементарите притежават акции. Към това дружество намират съответно приложение разпоредбите за акционерното дружество.
КОМИСИОНЕН ДОГОВОР
Договорът, с който комисионерът се задължава по поръчка на доверителя (комитент) да извърши срещу възнаграждение от свое име, но за сметка на доверителя, една или няколко сделки. Правните последици от сделката, сключена от комисионера, настъпват за него. Доверителят не става страна по нея. Тъй като комисионерът сключва изпълнителната сделка от свое име, но за чужда сметка, това означава, че той трябва да предаде правните последици на доверителя. Комисионерът е длъжен да спазва нарежданията на комитента. Иначе рискува комитентът да отхвърли сделката, която е сключена, и да заплати обезщетение за вредите от неизпълнението на нарежданията. Комисионерът, сключил сделката, трябва да се отчете. Естеството на отчетите зависи от естеството на това, което трябва да се прехвърли. Комитентът от своя страна е длъжен да заплати възнаграждение на комисионера, да му възстанови разноските и да поеме резултатите от изпълнителната сделка.
КОМПЮТЪРНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
Престъпления, свързани с използването на компютри. Тук се открояват някои опасни деяния, които се нуждаят от наказателноправна защита. Такива са: проникване в чужда защитена компютърна система; разстройване на чужда компютърна система; внасяне на неверни данни в нея, променяне или заличаване на програмен продукт или информация, създаване или придобиване на компютърен вирус; използване на компютър за извършване на престъпления (напр. присвояване) и др.
КОНВЕРСИЯ
1. Когато една нищожна сделка отговаря на условията на друга, която от гледна точка на правото е действителна. За да настъпят правните последици от последната, те трябва да се желаят и от двете страни. Конвентирането не прави нищожната сделка действителна. Касае се до сделка с друго съдържание, също желано от страните. Обикновено конвертиране имаме при нищожност поради липса на форма. Договор за продажба на недвижим имот в писмена форма се конвертира в предварителен договор за продажба. Запис на заповед с нарушена форма се конвертира в разписка за заем и други подобни. 2. Преобразуване, превръщане, изменение, промяна. Конверсия на валута Конверсия на заем - промяна в условията на предишен заем, която засяга процента или срока на погасяване. Промишлена конверсия - преминаване на граждански предприятия към военно производство или обратното.[лат.]
КОНЕКСИТЕТ
Връзката между две насрещни задължения, която от гледище на добросъвестността, почтеността и справедливостта, оправдава правото на задържане. Тази връзка може да възниква от едно и също правоотношение (двустранен договор), но и от различни факти, пораждащи отделни правоотношения, но свързани житейски помежду си в едно цяло.
КОНКЛУДЕНТНИ ДЕЙСТВИЯ
(мълчаливо съгласие) Това са преки или чрез технически средства или знаци, действия на субектите, които обичайно, обикновено, типично изразяват тяхната воля за пораждане на определени правни последици. Разделянето на юридическите действия на изрични и мълчаливи е приложимо в областта правомерните юридически действия - индивидуалните юридически актове. Тук принципът е, че е необходима манифестация на воля за настъпването на желаните правни последици. Подобна манифестация е налице във всички случаи когато чрез външно изразени знаци и сигнали е възможно да се установят вътрешните цели и намерения на друго лице. Когато действията са изрични, те имат ясно и недвусмислено външно изражение (обективират се в движения на тялото). Изричните действия (например подписването на договор) са израз на манифестация на волята. По друг начин стоят нещата при изразяване на мълчание, когато не се извършва или казва нищо, не се изразява отношение към фактическата ситуация и нейните юридически последици. Мълчанието е липса на воля и по правило не поражда правни последици. Изключение от това правило са случаите на така наречените конклудентни действия и мълчаливи действия.
КОНКУБИНАТ
Незаконно съжителство, заживяване при наличие на законен брак с друго лице на съпружески начала.
КОНТРАБАНДА
Престъпление, състоящо се в пренасяне през граница на стоки без знанието и разрешението на съответните органи, когато такова се изисква. Наказанието за контрабанда е по-тежко, когато неин предмет са стоки и пари в големи размери, при системно извършване на контрабанда и в други случаи, посочени в НК. Законът предвижда отежнена отговорност за контрабанда на наркотици. Предметът на контрабандата се отнема в полза на държавата. Отнема се и превозното средство, с което е пренасяна стоката. Приготовлението за контрабанда също се наказва.
КОНФИСКАЦИЯ
Наказание, състоящо се в принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на имуществото на осъдения. С оглед на нейния обсег, конфискацията може да бъде пълна или частична , на идеална част от имуществото или на определени вещи или пари. Освен това конфискацията бива задължителна, когато законът задължава съда да наложи такова наказание, и факултативно, когато е предоставено на съда да постанови или не конфискация.
КОНСЕНСУАЛНА СДЕЛКА
За да се породи действието от нея, достатъчно е волеизявлението на страните. Други действия не са необходими. При продажба последиците настъпват веднага след постигане съгласие между продавача и купувача. Предаване на вещта не е необходимо. То е само изпълнение на договорното отношение.
КОНСТИТУТИВНА СУКРЕЦИЯ - (УЧРЕДИТЕЛНО ПРАВОПРИЕМСТВО)
Правоприемство, при което приобретателят придобива субективно право, несъществуващо дотогава, но учредено по силата на друго съществуващо субективно право. В този случай праводателят запазва правото , по силата на което е създадено новото право.
КООПЕРАЦИЯ
Корпоративно юридическо лице с неограничен брой членове, създадено на доброволен принцип за задоволяване интересите на членовете чрез извършване на стопанска дейност посредством общо организирано предприятие и по пътя на самопомощта. Членовете имат равни права и задължения. Образува се по нормативната система и се регистрира в нарочен регистър при съда. За учредяване на кооперацията се провежда учредително събрание, което трябва да реши да се образува кооперация, да приеме устава и да избере управителните и контролните органи на бъдещата кооперация. Като правен субект кооперацията възниква от вписването в нарочния регистър при съда.
КОРУПЦИЯ
Антиобществено явление, характеризиращо се с морална поквара на личността или социалната група и с противозаконно използване на служебно или друго положение за получаване на противозаконна облага.
КОСВЕН ИСК ( НЕПРЯК, СУРОГАЦИОНЕН)
Иск за защита на кредитора срещу длъжник, който бездейства и не упражнява свои имуществени права, с което заплашва с пълно или частично неизпълнение на кредиторовото вземане. Кредиторът упражнява имуществено право на своя длъжник по отношение на трети лица. Кредиторът може да упражни вещните, облигационните, имуществените, наследствените и потестативните права на длъжника. Той не може да упражни неимуществените права (искове за гражданско състояние, брачни искове, иск за отмяна на осиновяване и др.), имуществените права от чисто личен характер (за морални вреди, за разваляне на дарение, за приемане на завет и др.), чието упражняване зависи от лична нравствена преценка, както и несеквестируемите права на длъжника. Предпоставки за упражняване на този иск, са : а) вземане на кредитора срещу длъжника; б) бездействие на длъжника по упражняване имуществено право, което би довело до частично или пълно неизпълнение на кредиторовото вземане.
КРАЖБА
Най-често срещаното престъпление, което се осъществява чрез отнемане на чужда движима вещ от владението на друго лице (преди всичко на собственика) без негово съгласие с намерение за противозаконно присвояване. Кражба има и когато част от вещта принадлежи на виновния. Обстоятелства, които квалифицират кражбата в по-тежко престъпление, са : време на извършването (при пожар, наводнение или друго бедствие), начин на извършването (чрез взлом), средство (моторно превозно или техническо средство), групово извършване, качество на извършителя (длъжностно лице), особености на предмета на кражбата (вещи от гроб на покойник) и др.
КРАЙНА НЕОБХОДИМОСТ
Обстоятелство, което изключва обществената опасност от едно деяние, причиняващо вреда, а оттук и наказуемостта му. Крайна необходимост има при причиняване на вреда на личността или имуществото на лице, когато това се прави, за да бъдат спасени държавни и обществени интереси, а така също и на други хора лични или имотни блага от непосредствена опасност, ако тя не може да се избегне по друг начин. За да е налице крайна необходимост, трябва причинената от деянието вреда да бъде по-малко значителна от предотвратената. Този, който действа, макар и при крайна необходимост, е граждански задължен да поправи причинените вреди, респ. да обезщети пострадалия.
КРАЙНА НУЖДА И ЯВНО НЕИЗГОДНИ УСЛОВИЯ
Основание, обявено от закона за унищожаване на сделка. Необходимо е да се налице и двете условия при сключването на сделката. Искът за унищожаване може да предяви само страната, повлияна от този порок. Искът за унищожаване на сделката трябва да се предяви в едногодишен срок от сключването на договора. Унищожаването на сделката не засяга придобитите права от трети лица преди вписване на исковата молба за унищожаване на сделката. Унищожаването не се допуска, ако другата страна предложи да отстрани ощетяването.
КРЕДИТОР
Страна от облигационно правоотношение, която има право да иска изпълнението на дължимата престация. С оглед обезспечението на своето право на изпълнение, кредиторът бива: хирографен (обикновен) - когато правото му е обезспечено с цялото имущество на длъжника; привилегирован - когато в негова полза законът му отдава определено предимство пред хирографарните
КРИМИНАЛИСТИКА
Наука, разработваща специални методи и средства за събиране, фиксиране, изследване и изполване на съдебните доказателства. Тези методи и средства се прилагат в наказателния процес за разкриване на престъпленията и техните извършители, при разследването и при съдебното разглеждане предимно на наказателни дела. В криминалистиката са обособени няколко основни дяла: обща теория, криминалистическа тактика и методика на разследването, особености при отделните категории престъпления. В криминалистическата техника се използват достиженията на различните науки - физика, химия, балистика трасология, математически методи, изчислителна техника и др. Освен на техническите проблеми криминалистиката отделя внимание и на въпросите на криминалистическата тактика, на методиката на разследването и на мерките за предотвратяването на престъпленията.
КРИМИНАЛНА ЕКСПЕРТИЗА
Най-разпространеният в следствено-съдебната практика вид експертиза. Насоките на експертната дейност и предметът на изследването тук са разнообразни и се обусляват от целта, респ. от задачата, поставена пред експертите от следователя или съда: изследване на почерка върху документ (почеркова експертиза), изследване движението на тела и оръжия (трасологична експертиза), изследване вида на оръжието по следите, оставени при използването му (балистична експертиза), одоролична, автотехническа, химическа и т. н. експертизи. Използването на криминалистичната експертиза е не само полезно, но в повечето случаи абсолютно необходимо средство в следствената и съдебната дейност.
КРИМИНОГЕННА СИТУАЦИЯ
Положение, при което са създадени условия за извършване на престъпление. Криминогенната ситуация може да се дължи на обстоятелства, независими от страните, но най-често тя се създава в резултат на взаимоотношенията между извършителя на престъплението и жертвата, като не е изключено и активното участие на жертвата. Такива случаи се срещат най-често в семейните отношения. Своевременното виждане и разрешаване на тлеещи или вече проявени конфликти, респ. своевременното неутрализиране на криминогенните елементи в междуличностните отношения, е един от пътищата за резултатна криминална превенция .
КРУМОВИ ЗАКОНИ (ЗАКОНИТЕ НА ХАН КРУМ)
Сведения за тези закони се черпят от лексикона на византийския летописец Свида. Законите са съдържали няколко наказателноправни състави, скрепени с тежки наказания: за клевета - смърт; за кражба - строшаване свирките на краката. В тях се съдържа и заповед за изкореняване на лозята като мярка против пиянството. Някои историци изразяват съмнение относно автентичността на Крумовите закони или не техни отделни разпоредби (най-вече за изкореняването на лозята).
КРЪСТОСАН РАЗПИТ
Следствено действие, разпит от няколко страни на едно и също лице по едни и същи обстоятелства. С помощта на такъв разпит могат да се допълнят важни обстоятелства, да се скрият непоследователности и противоречия в обясненията на обвиняемия, и т.н.
КУМУЛАТИВНА САНКЦИЯ
Предвиждане в НК възможност за налагане за едно престъпление едновременно няколко наказания (например лишаване от свобода, глоба и лишаване от права). В този случай съдът определя размера на всяко едно от тях така, че в своята съвкупност те да отговарят най-пълно на целите на наказанието.
КУМУЛАЦИЯ
Определяне на общо наказание за няколко престъпления, извършени при идеална или реална съвкупност, преди присъдите по тях да са влезли в сила. Кумулацията може да има както в случая, когато отделните наказания са наложени с една присъда, така и когато са наложени с различни присъди. При кумулацията се налага най-тежкото наказание, чийто размер може да бъде увеличен най-много с половината, без обаче да надвишава сбора на отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание. Към най-тежкото наказание могат да бъдат присъединени лишаването от права, глобата и конфискацията.
ЛАТЕНТНА ПРЕСТЪПНОСТ/Скрита/
Неразкрита още престъпност. Тя е онази част от фактическата действителната реална престъпност, която остава неизвестна за органите на реда. Тя не е съобщена или не е била разкрита от компетентните органи.
ЛИЗИНГ
Чрез лизинга се предоставя временно и възмездно право на ползване върху определен обект. Това право е облигационно, а не вещно. Обект на ползване могат да бъдат движими вещи, недвижими вещи и търговски предприятия. Сравнително най-разпространен е договорът за лизинг на движими вещи /машини, съоръжения, оборудване, транспортни средства/. Договорът за лизинг е от категорията на абсолютните /обективни/ търговски сделки. Той е неформален, двустранен, консесуален, възмезден и комутативен, който се сключва с оглед личността на страните и има продължително и периоично изпълнение. Договорът за лизинг е два основни вида – финансов и оперативен. ТЗ урежда двата вида договори за лизинг по един своеобразен начин тъй като предвижда разпоредби само за договора за лизинг /общи и за двата вида договори/ и за договора за финансов лизинг, без да споменава за оперативен лизинг.
ЛИКВИДАЦИЯ
“Последен етап от съществуването” на едно търговско дружество (ТД). До нея се стига тогава, когато то е преустановило търговската си дейност – спряло производството, не приема нови поръчки, не участва активно на пазара. В процеса на ликвидация трябва да се извършат поредица от действия, вменени на “главното действащо лице” – ликвидатора. Целта е да се: довършат текущите сделки – изпълнение на поети задачи/задължения и събиране на дължими вземания; съберат вземания с извъндоговорен произход като невнесени вноски от съдружниците/акционерите например; изплатят изискуеми частноправни и публичноправни задължения към кредитори като неизплатени данъци и такси към държавата и общините напр.; осребри имуществото на ТД – тоест разпродаването на всичко, което дружеството притежава, напр. имоти, МПС-та, готова продукция и превръщането му в пари; разпредели това, което е останало след издължаването на кредиторите, между съдружниците; заличи дружеството от Търговския регистър (ТР), с което производството се прекратява и ТД престава да съществува.
ЛИКВИДНОСТ
Ликвидността на активите представлява тяхната способност да се превръщат в пари.
ЛИХВА
1. Допълнителна сума, която се изплаща при използване на пари в заем и представлява процент от заема. 2. Сума, получавана срещу влагане на пари в банка или в спестовна каса.
ЛИЦЕНЗИОНЕН ДОГОВОР
С договора за лицензия носителят на право върху изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, марка, топология на интегрална схема или производствен опит – лицензодател, отстъпва срещу възнаграждение изцяло или отчасти на лицензополучателя ползването му. Страните по договора са, от една страна, носителят на авторското право – лицензодател, а от друга страна – лицензополучателят.
ЛИЦЕНЗ
Документ или административен акт, с който се дава разрешение от единственото лице, организация или от държавата, овластени да дадат такова разрешение. Лицензът определя конкретните дейности, които са разрешени и конкретните условия, които трябва да се спазват. За разлика от договорите, в най-общия случай лицензът е тясно свързан със законите на държавата и неспазването на предвидените условия автоматично отнема разрешението за извършване на посочената дейност.
ЛИШАВАНЕ ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА
Когато поведението на родителя представлява опасност за детето или е налице невъзможност на родителя да полага грижи за него, Районният съд по настоящия адрес на детето е компетентен да вземе съответните мерки.
ЛЪЖЕСВИДЕТЕСТВАНЕ
Съгласно чл. 290. (1) от Наказателния кодекс: Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелстване с лишаване от свобода до пет години.
МАЛОЗНАЧИТЕЛНОСТ НА ДЕЯНИЕТО
Не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.". Малозначителността има две форми, при първата форма липсва обществена опасност. Като обществената опасност е функция, като обществената опасност е функция от два фактора. На първо място ценността на защитения обект. Общественото отношение спрямо останалите обществено отношение е по-голяма от другите, ценността на обекта е от значение. Втория фактор - степента, в която този обект е увреден. Във втората част /предложение 2/ на разпоредбата на ал. 2 - деяние с явно незначителна обществена опасност. Следователно тук вреди са причинени, но тези вреди са толкова незначителни, че по никакъв начин не могат да обосноват наказателната отговорност. Пример: в първия случай /чл. 9 ал.2 пр.1/ - изобщо няма никаква вреда - бомба, която при никакви условия, никога не може да се взриви. Втория случай пр. 2 - кражба на няколко листа хартия, маркер от бялата дъска взет от стаята, има изпълнение на състава на кражбата, но тази кражба е абсолютно незначителна. При втората форма на малозачителност, обществена опасност има, но се изключва противоправността на деянието. Единствения случай, в които противоправостта се изключва на самостоятелно основание.
МАРОДЕРСТВО
Лице, което ограбва убити или извършва обири по време на бедствия.
МЕНИТЕЛНИЦА
С менителницата издателят нарежда на платеца да плати определена сума на поемателя. Въз основа на издадената менителница възниква правоотношение между три лица – издател, поемател и платец, които не е необходимо да са търговци. Важно е да се отбележи, че издателят отговаря за приемането и за плащането на менителницата. С изплащане на вземането по менителницата издателят погасява свое задължение към поемателя с вземането, което има към платеца, затова издателят нарежда на платеца да плати на трето лице /поемателя/.
МЕРКИ ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ
Мерките за неотклонение се налагат по отношение на обвиняемия по дела от общ характер. Делата в тази категория се отнасят за престъпления с висока степен на опасност и се смятат за действия, които застрашават обществения ред. При определяне на мерките за неотклонение се вземат предвид степента на обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността на обвиняемия. В акта, с който се определя мярката за неотклонение, се посочват: времето и мястото на издаването му; органът, който го издава; делото, по което се издава; трите имена на обвиняемия; престъплението, за което е привлечен като обвиняем, и мотивите за определената мярка. Актът се предявява на обвиняемия, който се задължава да не променя местоживеенето си, без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес. При неизпълнение на задълженията, свързани с наложената мярка за неотклонение, може да се наложи по-тежка. Съгласно Чл. 58 от НПК, мерките за неотклонение биват: подписка; гаранция; домашен арест; задържане под стража.
МЕСТОЖИТЕЛСТВО
Селище, където постоянно живее едно лице.
МЕСТОИЗПЪЛНЕНИЕ
Мястото, където трябва да бъде извършено поведението за осъществяването на облигационния резултат, мястото, където трябва да бъде изпълнено едно задължение.
МНОГОСТРАННА СДЕЛКА
Включва две или повече волеизявления, които имат еднакво съдържание или са взаимно свързани и са насочени към постигане на общи цели. Всеки от участниците е обвързан спрямо всеки от останалите, сключили договора.
МНОЖЕСТВО ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
Едно лице е извършило две или повече престъпления. Видове: Продължавано престъпление, което представлява една или повече еднородни прояви, осъществяващи поотделно състава на едно и също престъпление те са обединени поради наличие на обективна и субективна връзка между тях. Съвкупност от престъпления, което представлява деяния, извършени през непродължителен период от време при еднородност на вината. Особеното в тази хипотеза е че не е необходимо всички престъпления включени в тази съвкупност да са довършени.
МОРАТОРИУМ
Отсрочване, въздържане от действие, което следва (по закон или по договор) или се очаква да бъде извършено. Решението за обявяване на мораториум може да бъде едностранно, двустранно или многостранно. Терминът се използва главно в политическата и финансово-икономическата област.
НАБЕДЯВАНЕ
Престъпление, които се осъществява чрез съзнателно твърдение пред надлежен орган на властта (прокурор, следовател и др.), че дадено лице е извършило определено престъпление, макар виновният да знае, че това не е вярно, или чрез представяне на неистински доказателства за извършено от набедения престъпление. Наказанието за набедяване се увеличава, ако се касае до тежко престъпление или ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност.
НАЕМ
Договор, с който наемодателят предоставя ползването на една вещ на наемателя срещу заплащане на определена цена. Договорът е двустранен, възмезден, каузален и консенсуален. Договорът създава само облигационно правоотношение. Правото на ползване, което има наемателят, не е вещно право. Наемателят няма петиторен иск за защита на своите права срещу нарушителите на правото му. Като държател обаче той се ползва от посесорна защита. Договорът има относително действие спрямо наемодателя и приобретателя на правото на собственост на наетата вещ. Ако договорът е вписан, той има действие и по отношение на приобретателя. Ако не е вписан, но има достоверна дата преди прехвърлянето, има действие по отношение на приобретателя съобразно срока на договора, но не повече от една година от придобиването на собствеността. Ако няма достоверна дата, ползва се като договор без срок и може да се прекрати едностранно с предизвестие. Наем се нарича цената, която наемателят плаща за наетата вещ.
НАКАЗАНИЕ
Установена от закона мярка на държавна принуда, налагана от съда на лице, извършило престъпление, с което (с наказанието) се засягат определени права или интереси на това лице. Наказателната отговорност е лична, т.е. наказание се налага само за собствено поведение, обявени изрично от закона за престъпление. По вид и размер го трябва да бъде съответно на престъплението. Наказанието е едно от средствата за противодействие на престъпността. С налагането на наказание се цели поправяне и превъзпитание на осъдения, предупредително въздействие върху него и върху другите членове на обществото, отнемане възможността за извършване на нови престъпления.
НАКАЗАТЕЛЕН ЗАКОН (КОДЕКС)
Закон, който установява кои деяния са престъпления и какви наказания могат да се налагат за тях. Неговата задача е защита на държавния и обществен строй, личността и правата на гражданите, както и други социални ценности. Първият наказателен закон на България е от 1896 г..
НАКАЗАТЕЛНИЯТ ЗАКОН НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
Дял от Наредбата на работниците за освобождението на българския народ, изготвена през 1871 г. от Левски. В него са визирани само престъпления, които са свързани с освободителната борба: издаване тайна на неприятеля, вредителство, злоупотреба с власт и др. Най-често предвижданото наказание е смърт. Наказателният закон на Апостола съдържа и разпоредби, установяващи и начина на изпълнение на наказанията от членовете на тайната полиция.
НАКАЗАТЕЛЕН ПРОЦЕС
Дейност на специализирани държавни органи (органи на предварителното разследване, прокуратурата и съда) по разглеждане и решаване на наказателни дела, т.е. дела, образувани по повод на деяния, които съгласно закона съставляват престъпления. Наказателният процес има две основни фази: досъдебна фаза (предварително производство) и съдебна фаза. Всяка от тях се развива в отделни последователни стадии. Основните принципи на наказателния процес, формулирани в НПК, са: независимост на съда и прокурора, равенство на гражданите в процеса, разкриване на обективната истина, публичност на съдебните заседания, право на защита, непосредственост, вземане на решения по вътрешно убеждение и др.
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
Отговорност за извършено престъпление, която се реализира чрез наказанието. Основен принцип на наказателната отговорност е, че тя е лична, т.е. осъществява се само срещу лицето, което е извършило престъпление.
НАКАЗАТЕЛНА САНКЦИЯ
Втората част на наказателноправната норма (първата е диспозицията), която визира вида и размера на наказанието, което се предвижда за очертаното в диспозицията престъпление.
НАКАЗАТЕЛНО ДЕЛО ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР (НОХД)
Дело, което се образува за престъпление от общ характер, наказателното преследване по което започва служебно от съответните държавни органи - постановление на прокурора или следователя за образуване на предварително производство. По него прокурорът изготвя обвинителен акт, който внася в съда и участва при разглеждане на делото. Цялото производство се движи служебно, независимо от становището на пострадалия.
НАКАЗАТЕЛНО ДЕЛО ОТ ЧАСТЕН ХАРАКТЕР (НЧХД)
Дело, което се образува но тъжба на пострадалото от престъплението лице. Тъжбата се подава в съда в шестмесечен срок от деня, в който пострадалият е узнал за извършване на престъплението. Делото се прекратява при помирение между пострадалия и извършителя на престъплението, при оттегляне на тъжбата или когато тъжителят не е намерен на посочения от него адрес или не се яви в съдебно заседание без уважителни причини. Престъпленията, за които се образуват дела от частен характер, са посочени в НК. Това са престъпления с по-ниска степен на обществена опасност (обида, клевета, лека телесна повреда и Др.).
НАКАЗАТЕЛНООТГОВОРНО ЛИЦЕ
Лице, от което може да бъде търсена наказателна отговорност, т.е. което може да бъде съдено за извършено престъпление. Пълнолетните лица са наказателно отговорни, щом в състояние на вменяемост са извършили престъпления.
НАКАЗАТЕЛНОПРОЦЕСУАЛНО ПРАВО
Дял на наказателното право, който регулира наказателноправната дейност на държавните органи и гражданите в наказателния процес. Съставлява система от взаимно свързани норми, чиято крайна цел е постановяване на законосъобразна присъда. Основната част на нормите на наказателнопроцесуалното право се съдържа в Наказателнопроцесуалния кодекс, но процесуални норми може да има и в други закони. Терминът "Наказателнопроцесуално право" се употребява и като синоним на наказателнопроцесуална наука (наука за наказателния процес).
НАКАЗУЕМОСТ
Необходим елемент на престъплението, чиято същност е заплашване на определено деяние с наказание. Наказуемостта е нормативно качество на престъплението. Само наказуемото деяние съставлява престъпление. С отпадане на наказуемостта деянието престава да бъде престъпление.
НАМАЛЕНА ВМЕНЯЕМОСТ
Вменяемост, при която са ограничени възможностите на дееца да разбира ясно свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си разумно. Макар и да има съзнание за противоправния характер на своето деяние, ограничено вменяемият не може да даде нормална оценка на обстоятелствата по престъплението и на неговите последици. При намалена вменяемост отговорността следва да бъде по-лека. Нашето наказателно право не регламентира намалената вменяемост.
НАСЛЕДНИК
Лице, което е правоприемник чрез наследяване на починало физическо лице. Наследникът може да бъде по закон, когато последният го е посочил като такъв, и по завещание, когато е посочен с нарочен акт (завещание) на наследодателя. Освен това наследникът по завещание може да бъде универсален наследник или заветник. Универсален наследник по завещание е този, който получава цялото или част от наследството като съвкупност от права и задължения. Заветникът получава само определена вещ или право. Той не поема съответна част от задълженията на наследодателя, каквото задължение има универсалният наследник.
НАСЛЕДСТВЕНО ПРАВО
Дял от гражданското право, което регулира отношенията, породени от наследяването и подялбата на наследствената маса между наследниците.
НАСЛЕДСТВО
Имуществото, съвкупността от имуществените права и задължения, които наследодателят е оставил след смъртта си. В него не влизат неимуществените права на наследодателя.
НАСЛЕДЯВАНЕ ПО ЗАКОН
Когато няма завещание, наследниците се сочат от закона. Законът за наследяването ги дели на редове. В първия ред са децата и по заместване - другите низходящи. От втория ред са родителите, от третия ред са братята и сестрите и по право на заместване - техните деца и внуци заедно с възходящите от втора и по-горна степен, от четвъртия ред са останалите роднини по съребрена линия до шеста степен включително. Всеки по-преден ред изключва наследниците от следващия. Съпруг е наследник по закон и наследява с наследниците от всеки ред.
НАСТОЙНИК
Лице, назначено от закона или от органа по настойничество и попечителство, което има за задача да се грижи за малолетен без родители или с родители, но лишени от родителски права, както и за пълнолетен, поставен под пълно запрещение. Настойникът извършва правни сделки вместо малолетния или запретения. Подпомага се от настойнически съвет. Настойник по право на съпруг е неговият съпруг, а на дете - неговият родител.
НАСТОЙНИЧЕСКИ СЪВЕТ
За изпълнението на своите задължения настойникът се подпомага от зам.-настойник и двама съветници. Четиримата образуват настойнически съвет. Съветът се назначава от органа по настойничеството - кмета на общината или определено от него длъжностно лице. Не могат да бъдат членове на настойнически съвет: недееспособните, лишените от родителски права, осъдените за тежки умишлени престъпления, лицата, които поради болест, алкохолизъм, неморален живот, користно поведение, противоречие с интересите на поставения под настойничество или по други причини не са в състояние да изпълняват настойническите функции. Настойническият съвет подпомага настойника при упражняване на функциите му, следи за правилното отглеждане и възпитание на малолетния и за опазване на интересите на поставените под настойничество. Той изслушва отчета на настойника и участва при приемането му от органа на настойничество. Настойнически съвет не се назначава, когато малолетният е с неизвестни родители и е настанен в обществено заведение или поставеният под запрещение има дееспособен съпруг или родители.
НАСТОЙНИЧЕСТВО
Правен институт, който урежда органите, назначаващи настойничество, правата и задълженията на тези, които упражняват настойническите права над лицата, поставени под настойничество. Под настойничество се поставят малолетните, останали без родителска грижа било защото родителите са починали, или пък са лишени от родителски права, както и непълнолетни и пълнолетни, поставени под пълно запрещение. Орган по настойничеството и попечителството е кметът на общината или натоварени от него лица, които определят: настойническия съвет, изслушват отчета на настойника и му предписват извършването на определени действия след като вземат мнението на настойническия съвет. Не се назначава настойник на малолетен, настанен в обществено заведение за отглеждане и възпитание. В такъв случай настойник е ръководителят на заведението.
НАЧЕТ
1. Установената от държавен орган парична сума, която отчетник на държавно и общинско имущество трябва да плати поради неотчитане на имуществото, поверено му за разпореждане, управление и пазене. 2. Писменият документ, установяващ начета на отчетника. Като писмен документ актът за начет изпълнява ролята на искова молба пред съд и последният се разглежда от съда по особено производство. С акт за начет може да се търси от лица, които не са отчетници, онова, което са получили без основание, или са се обогатили за сметка на държавно и общинско имущество без основание.
НЕБРЕЖНОСТ
Форма на вина при неизпълнение на облигационно задължение. При тази форма на вина лицето несъзнателно или лекомислено не е положило дължимата грижа, за да изпълни задължението си.
НЕВИНОВНА НЕВЪЗМОЖНОСТ
Невъзможност за престиране, настъпила от обстоятелства, които не могат да се вменят във вина на длъжника. Невъзможността бива: начална - невъзможността съществува при сключването на сделката и такава сделка е нищожна; последваща - невъзможност, настъпила след сключване на сделката и възникване на задължението. При нея длъжникът се освобождава от отговорност за ненастьпилия желан резултат. При нея трябва да се констатира, че се касае до практически или правно непреодолимо препятствие, което не може да се вмени във вина на длъжника. Непреодолимо ще бъде препятствието, което длъжникът, въпреки положената грижа на добър стопанин, не е успял да преодолее невъзможността. Невъзможността обаче може да се състои само по отношение на длъжника, тоест да бъде субективна. Субективната невъзможност не освобождава длъжника от отговорност, когато се касае до задължение за престиране на пари или родово определени вещи.
НЕВМЕНЯЕМОСТ
Психично състояние, при което лицето не може да разбира свойството и значението на своето деяние и да ръководи постъпките си, т. е. не разбира, че това, което върши, е престъпление, за да не го извършва. Невменяемите не отговарят наказателно. Невменяемостта може да се дължи на умствена недоразвитост (олигофрения) или на разстройство на съзнанието в резултат на психично заболяване, шизофрения, епилепсия или друга душевна болест, която води до постоянно, продължително или временно разстройство на съзнанието.
НЕГАТОРЕН ИСК
Средство за защита на собственика при нарушения на правото му на собственост. Чрез него собственикът цели да се забранят и прекратят действия, които му пречат да упражнява несмущавано правото, и да се възстанови състоянието от преди нарушението.
НЕГОДЕН ОПИТ
Опит, който не може да доведе до извършване на престъпление, поради това, че се извършва с негодно средство, с което не може да се постигне целеният резултат, или поради това, че опитът е насочен към нереален обект. При опит с абсолютно негодно средство наказуемостта отпада, но когато средството е относително негодно (напр. малка доза отрова), деецът следва да носи наказателна отговорност.
НЕДЕЕСПОСОБНОСТ
Липсата на дееспособност у физическо лице. Недееспособно е навършилото пълнолетие лице и пълнолетен, който е поставен под запрещение по предвидения от закона ред. Поставянето под запрещение става само по решение на съд. Недееспособността бива: пълна и ограничена. Напълно недееспособни са малолетният и поставеният под пълно запрещение. Вместо тях правни действия извършват родителите или настойниците. Ограничено недееепособен е непълнолетният и поставеният под ограничено запрещение. Те могат да извършват някои правни действия с личните си действия, за други действията им трябва да бъдат потвърдени или извършени заедно с родител или попечител, а за актове на разпореждане се изисква и решение на районния съдия.
НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
Правен институт, уреждащ правните последици от сделка, която има недостатъци при сключването. С този институт правото защитава обществения ред и правната сигурност. Според правното действие, което законът придава на недействителността, сделките биват: нищожни и унищожаеми.
НЕДЕЛИМОСТ
Качество на задължението. То е неделимо, когато изпълнението му не може да стане на части. Длъжникът трябва да престира цялото. Неделимостта следва от естеството на престацията. Такива са личните, предметните, отрицателните престации, ипотеката, поземленият сервитут. Но неделимост може да се установи и с правна сделка. Неделимостта има действията на пасивната солидарност.
НЕДОВЪРШЕН ОПИТ
Опит към престъпление, при който деецът е започнал изпълнението на намисленото деяние, но не е осъществил изцяло изпълнителната дейност, т.е. не е извършил всичко онова, което е необходимо от обективна страна, и поради това престъпният резултат не е настъпил. Ако недовършването на опита не се дължи на доброволен отказ, наказуемостта се запазва.
НЕДОСТОЙНСТВО ЗА НАСЛЕДЯВАНЕ
Недостойни да наследяват наследодателя са лица, които по закон или завещание могат да бъдат поначало негови наследници, но поради укоримо поведение към него или негови близки законът ги обявява за недостойни. Недостоен да наследява е наследник, кой го: умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или дете, или е съучастник в такова деяние; пред надлежен орган на властта набеди наследодателя в извършване на престъпление; който е склонил или възпрепятствал наследодателя с насилие или измама да направи, измени или отмени завещание, или който е унищожил, скрил или подправил завещание, както и онзи, който си служи съзнателно с неистинско завещание.
НЕЗАВИСИМОСТ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
Конституционен принцип, но силата на който органите на съдебната власт (съдии, прокурори, следователи) са независими и се подчиняват само на закона. Тази независимост изключва всякакво вмешателство в работата на нейните органи. Тя е важна гаранция за тяхната самостоятелност, обективност и безпристрастност.
НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА
Обстоятелство, което изключва обществената опасност на едно деяние, причиняващо вреда, а оттук и неговата наказуемост. Неизбежната отбрана е налице, когато, за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или друго лице, на нападателя се причини вреда в необходимите за отблъскване на нападението предели. Превишаване на тези предели има, когато защитата явно не съответства на характера, интензивността и опасността на нападението. При превишаване пределите на неизбежната отбрана извършителят не се наказва само ако това превишаване се дължи на уплаха или смущение.
НЕИСТИНСКИ ДОКУМЕНТ
Документ, в който е изразено писмено изявление не на лицето, което действително го е съставило, а на друго лице. Съставянето и съзнателното ползване на неистински документ е престъпление.
НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ
Правен институт, който урежда възникването на правоотношения във връзка с разместването на имущество без правно основание. Институтът обхваща хипотезите: получено без правно основание; получено на неосъществено или отпаднало основание; по погрешка изпълнено чуждо задължение; когато някой се е обогатил без основание за сметка на другиго. Получилият нещо без правно основание е длъжен да го върне. Връща се както полученото, така и плодовете от деня на поканването. Когато връщането се дължи на недееспособност, от него може да се иска само онова, което е отишло в негова полза.
НЕОТКРИТО НАСЛЕДСТВО
Очаквано наследство от лице, което е живо. Сделките с такова наследство са нищожни. Завещанието е разпореждане с имущество след смъртта на завещателя и не е сделка с неоткрито наследство. Нищожна е например сделката, с която бъдещият наследник продава наследствения си дял, който ще получи при откриване на наследството.
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ
Състояние, при което длъжник по парично задължение не може да заплати дължимо парично задължение поради липса на парични средства. Това не означава, че неплатежоспособен е онзи, който няма въобще имущество или чийто пасив на имуществото е по-голям от актива.
НЕПОЗВОЛЕНО УВРЕЖДАНЕ
Правен институт, който урежда последиците от увреждане на лични или материални блага при нарушение на общата забрана на закона да се вреди другиму. При увреждане деликвентът дължи обезщетение за причинените морални и материални вреди.
НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ
Втората форма (вид) на вината (първата е умисъл) при извършване на престъпления. Непредпазливостта може да бъде съзнавана и несъзнавана. Първата е налице, когато извършителят е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на деянието си, но е мислил да ги предотврати (самонадеяност); втората - когато не е предвиждал настъпването на последиците, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди (небрежност). При непредпазливите деяния опитът и съучастието са невъзможни. Престъпленията, извършени по непредпазливост, се наказват само в предвидените в закона случаи. Най-често срещаните в практиката случаи на престъпления по непредпазливост са автотранспортните престъпления.
НЕПРЕОДОЛИМА СИЛА (VIS MAIOR, MAJEURE)
Извънредно непредвидимо и непредотвратимо събитие, при чието наличие не може да се търси отговорност, вкл. наказателна.
НЕСМЕНЯЕМОСТ НА СЪДЕБНИТЕ ОРГАНИ
Конституционен принцип, една от гаранциите за независимостта на съдиите, прокурорите и следователите. Те стават несменяеми след навършване на тригодишен стаж на длъжността, която заемат. Освобождават се от длъжност поради пенсиониране, подаване на оставка, при влязла в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, както и при трайна физическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година.
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ
Съдебно производство на универсално принудително изпълнение за съразмерно удовлетворяване на хирографарните кредитори на търговец, спрял плащанията по търговски задължения. Производството започва по искане на търговеца и на кредиторите му по търговски задължения. Обявеният в несъстоятелност търговец се поставя в особено положение. Неговите права на разпореждане и управление са ограничени. Вместо него действа назначено от съда лице (синдик), което има задължението да установи актива и пасива на търговеца, привилегированите и хирографарни вземания, да превърне имуществото на търговеца в пари и да заплати задълженията.
НЕУСТОЙКА
Договорна уговорка за отговорността на длъжника при виновно пълно или частично неизпълнение. Тя обезпечава неизпълнението на задължението и обезщетява вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска и по-голямо обезщетение от неустойката, но трябва да установи действителните вреди. За разлика от задатъка, неустойката не се дава предварително. Българският закон не допуска комулативната неустойка, т.е. при неизпълнение да се дължи уговорената неустойка и обезщетение за вредите от неизпълнението. Неустойката има акцесорен характер. Тя се дължи, ако има главно задължение. Ако сключеният договор е нищожен, нищожна е и уговорката за неустойка. Унищожи ли се главният договор, отпада и неустойката, дори когато тя е договорена с отделен договор.
НИЗХОДЯЩ
Лице, което произхожда от друго лице. Низходящи са: дете, внук, правнук и т. н.. Близостта на родството се определя от степени. Родствената връзка между родител и дете е от първа степен, между дядо (баба) и внук е от втора степен, между прадядо (прабаба) и правнук е от трета степен.
НИЩОЖНА СДЕЛКА
Сделка, на която фактическият състав е опорочен от съществени недостатъци, поради което законът не й придава желаните правни последици, които сделката нормално поражда. Основанията, при които сделката е нищожна, се определят от закон. Нищожната сделка не поражда желаните правни последици. Тя не може да се заздрави (санира). Сделката е нищожна по право и не е необходимо обявяването й за нищожна по специален ред. Тя може да бъде нищожна по отношение на всички (абсолютно нищожна) или по отношение само на някои лица (относително нищожна).
НОТОРЕН ФАКТ
Общоизвестен факт, който не се нуждае от доказване. Такива факти са например, че Земята е планета, Слънцето - звезда, че има четири годишни времена и тяхното времетраене, освобождаването на България от османско иго, съществуването на Витоша и т. н..
ОБВИНЕНИЕ
Една от основните процесуални функции в наказателния процес, която обхваща дейността по привличането на дадено лице към наказателна отговорност, обосноваване на тази отговорност по установения в закона ред и доказване виновността в извършване на престъпление. Обвинението може да бъде повдигано при наличие на достатъчно данни за извършено престъпление и на законен повод. То се предявява на обвиняемия веднага след повдигането му, като се предоставя възможност на обвиняемия и неговия защитник да се запознаят със същността му, а при нужда следователят дава и допълнителни разяснения по неговото съдържание.
ОБВИНИТЕЛ
Лице, което поддържа и обосновава обвинението. За престъпления от общ характер това са прокурорът и частният обвинител, а при престъпления от частен характер - частният тъжител.
ОБВИНИТЕЛЕН АКТ
Писмен акт на прокурора, в който се изразява становището му, че посоченото в акта лице е извършило престъпление. Обвинителен акт се съставя, когато прокурорът счете, че обвинението е доказано, няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, предварителното разследване е извършено обективно, всестранно и пълно и не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В него се съдържа описание на престъплението с правната му квалификация, данни за личността на обвиняемия и доказателствата, които установяват, че престъплението е извършено от обвиняемия, както и други данни, посочени в закона. Обвинителният акт се внася в съда и въз основа на него се образува наказателно дело от общ характер.
ОБВИНЯЕМ
Лице, срещу което е повдигнато обвинение в извършването на престъпление. Като страна в наказателния процес обвиняемият има следните права: да знае в какво се обвинява и въз основа на какви доказателства; да дава обяснения по обвинението, да се запознава с делото и да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения; да се изказва последен (право на последна дума); да обжалва присъдата и актовете на органите на предварителното производство, които накърняват правата и законните му интереси; да има защитник. Обвиняемият не е длъжен да доказва невиновността си; за него съществува презумпция за невиновност до нейното оборване с влязла в сила присъда. Срещу обвиняемия се взема мярка за неотклонение.
ОБЕКТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Правното благо, което се уврежда или поставя в опасност от престъплението и което е защитено чрез наказанието.
ОБЖАЛВАНЕ
Дейност на страните в наказателния процес, с която се атакуват действия и актове на органите на предварителното производство и съда, които засягат правата и законните интереси на жалбодателите. На обжалване подлежат всички присъди на първоинстанционния съд. Право на обжалване, присъдата във всичките й части има подсъдимия, прокурорът и частният тъжител. Гражданският ищец и гражданският ответник могат да я обжалват само досежно гражданския иск. Частният обвинител няма право на обжалване. НПК определя формата, сроковете, последиците и другите обстоятелства, свързани с обжалването.
ОБИДА
Престъпление, което се осъществява чрез казване или извършване на нещо в присъствие на обидения, което унизява неговата чест и достойнство. Обидата може да бъде разпространена чрез печатно произведение или по друг начин. Извършва се както чрез думи, така и с действие.
ОБИСК
Претърсване на лице. Извършва се с разрешение на прокурора с изключение на случая, когато лицето е задържано или когато има достатъчно основание да се предполага, че е укрило предмети или книжа от значение за делото. Обискът се извършва от лице от същия пол в присъствие на поемни лица.
ОБЛИГАЦИОННО ОТНОШЕНИЕ
Правоотношение между две страни по силата на което едната (кредитор) има право да иска от насрещната (длъжник) престация, която може да се изрази в едно действие или бездействие, с което да се осъществи резултат за задоволяване на правен интерес на кредитора. Облигационното отношение е между точно определени лица. Изпълнението на задължението може да се изисква само от длъжника. Кредиторът обаче може да взисква от останалите трети лица бездействие, т. е. да не извършват действия, които биха попречили за нормалното развитие на отношението
ОБЩЕСТВЕНА ОПАСНОСТ НА ДЕЯНИЕТО
Обективно неюридическо качество на престъплението, елемент на неговото определение. За да бъде обявено едно деяние за престъпление, то трябва да бъде общественоопасно, което означава да уврежда или застрашава обществения или държавния строй, личността на гражданина, неговите основни права, вкл. правото на собственост, както и други интереси, защитени от правния ред. Обществената опасност на деянието е едно от съществените обстоятелства, което се преценява при определяне на наказанието.
ОБЩО СЪБРАНИЕ
Орган на корпоративно устроено юридическо лице. В него вземат участие членовете му. То е върховен негов орган. Правомощията му се определят от усройствения акт на юридическото лице или от закона.
ОБЯВЯВАНЕ НА СМЪРТ
Когато за лице няма известие в продължение на повече от пет години от последното известие за него, то се обявява за починало от съда по искане на заинтересованите. Ако лицето е изчезнало при военни действия или друго събитие, което дава основание да се предполага, че лицето е загинало, смъртта може да се обяви, когато са изтекли две години от прекратяването на тези събития. Обявяване на смъртта на едно лице, макар да е предположение за смъртта му, има същите правни последици, каквито настъпват при действителната смърт. При обявяване на смъртта съдът определя дата, а по възможност и час на предполагаемата смърт. Ако се съберат точни данни за смъртта, посочените в решението могат ла се променят по съдебен ред. Ако се установи, че лицето е живо, по негово искане му се връща наличното имущество, безвъзмездно отчужденото, както и придобитото срещу отчуждените по възмезден начин имоти. Бракът обаче не се възстановява.
ОБЯСНЕНИЯ НА ПОДСЪДИМИЯ
Средство в наказателния процес. Състои се в устно излагане от обвиняемия на обстоятелствата и фактите, които имат отношение към процеса. Обясненията започват с отговор на въпроса признава ли се за виновен. На обвиняемия могат да се поставят въпроси за допълване на обясненията или за отстраняване на непълноти, неясноти или противоречия. Въпросите трябва да бъдат ясни и конкретни. Те не бива да подсказват отговора или да внушават определен отговор. Обвиняемият не е длъжен да дава обяснение. Той не носи отговорност за неверни твърдения. Обясненията на обвиняемия са и едно от средствата му за защита в наказателния процес.
ОГЛЕД
Процесуално действие на органите на предварителното производство или съда, което се заключава в изследване на местности, помещения, предмети и лица с цел да се разкрият, непосредствено да се изследват и да се запазят следи от престъплението и други данни, необходими за изясняване обстоятелствата по делото. Огледът се извършва в присъствието на поемни лица, а когато е необходимо - и на експерти. Констатациите от огледа се отразяват в огледен протокол.
ОПИТ
Започнато изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или, макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици. При опит извършителят се наказва с наказанието, предвидено за довършено престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които деянието е останало в стадия на опита. При опит деецът не се наказва, когато по собствена подбуда се е отказал да довърши изпълнението на престъплението или е предотвратил настъпването на престъпните последици. Опитът бива довършен или недовършен.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
Конкретизиране но вид и размер наказанието, което се налага на подсъдимия за извършено от него престъпление. Изходна точка при определяне на наказанието са неговите цели (вж. цели на наказанието). Когато определя наказанието, съдът се ръководи и от принципа на справедливостта, който изисква съответствие с извършеното престъпление. Освен това НК задължава съда да има предвид обществената опасност на деянието и на дееца. подбудите за извършването на престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. При системата на относително определени в закона санкции (с минимум и максимум) наказанието се определя в рамките, предвидени в закона за съответното престъпление. При наличие обаче на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства съдът може да определи наказание и под предвидения минимум или да премине към по-леко наказание. Тази възможност е дадена и при опита в помагачеството. В някои случаи (при множество престъпления) може да бъде наложено наказание и над максимума. При алтернативни наказания се налага най-подходящото по вид и размер наказание. Определянето на наказанието е трудна и много отговорна дейност, която изисква високи лични и професионални качества.
ОРГАНИЗИРАНА ПРЕСТЪПНОСТ
Отежнена форма на престъпността. Характеризира се не само с по-голям брой участници, но и със своя вътрешна организация и структура, както и с по-широк обхват на престъпна дейност.
ОСВИДЕТЕЛСТВАНЕ
Оглед на лица. Извършва се за установяване физически признаци на тялото, служещи за идентифициране на личността или за изясняване на други въпроси, както и за откриване на следи върху човешкото тяло (рани, следи от удари и пр.), които имат значение за правилното решаване на делото. При освидетелстването не се допускат действия, които унижават достойнството или са опасни за здравето на освидетелствания.
ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
Неизтърпяване изцяло или отчасти на наложено с влязла в сила присъда наказание. Основания, които НК предвижда, са: условно освобождаване, предсрочно освобождаване и помилване. Освен тях следва да се добавят: изтичане на предвидената в закона давност за погасяване изпълнението на наказанието и амнистията.
ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
Прилагане вместо наказание на друга мярка, предвидена в закона. Допуска се при леки престъпления. Мерките, с които се заменя наказанието, са: предаване на обществено поръчителство, мерки за обществено въздействие и административно наказание. По отношение на непълнолетните се прилагат възпитателни мерки по ЗБППМН. Когато са налице предпоставки за прилагане на различни мерки, прокурорът или съдът решава коя от тях е най-подходяща.
ОСИНОВЯВАНЕ
Правен институт, при който между две лица се установява правна връзка подобна на тази между родител и дете. Осиновяването бива: пълно, когато между осиновителя и неговите роднини и осиновения се установява правна връзка като тази между родител и дете, като връзката между осиновения и роднините му по произход се прекратява; непълно, когато правната връзка се установява само между осиновителя и осиновения и неговите низходящи. Законът определя условията, при които може да стане осиновяването. Връзката се създава по силата на съдебно решение. Осиновяването се прекратява при унищожаване или разваляне на осиновяването по съдебен ред, при смърт на единствения или двамата осиновители. Развалянето по съдебен ред може да стане: по взаимно съгласие на осиновителя и осиновения и по едностранно искане на едната страна при тежко провинение или други обстоятелства, дълбоко разстройващи отношенията между осиновител и осиновен. Пълното осиновяване може да се прекрати и при смърт на единствения или и на двамата осиновители, ако това е в интерес на осиновения. Това прекратяване става по съдебен ред. При непълно осиновяване при смърт на единствения или на двамата осиновители осиновяването се прекратява по право.
ОСНОВЕН КАПИТАЛ
Цифрово изразена в пари величина, която се образува от вноските на съдружниците при дружество с ограничена отговорност или акционерно дружество, предназначена за постигане на целите на дружеството, и която служи за обезпечаване на кредиторите. Основният капитал не отразява имуществото на търговското дружество. Той представлява неговото имущество само при създаването. При осъществяване на търговската дейност основният капитал остава непроменен независимо от имуществото на дружеството.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
Становище на член на съдебния състав (съдия или съдебен заседател), който не е съгласен с постановената от мнозинството присъда изцяло или в отделни нейни части. Особеното мнение се обявява при произнасяне на присъдата. То се отбелязва при подписването на диспозитива, а основанията се излагат в писмена форма към мотивите.
ОТВОДИ
Възражение против участието на съдия при разглеждането на делото. Основания за отвод са посочени в закона. Най-общо казано, те се заключават в опасение от предубеденост или заинтересованост на съдията от изхода на делото, т.е. в наличие на обстоятелства, които могат да се отразят върху неговата обективност и безпристрастност. Основанията за отвод на съдиите се отнасят и до съдебните заседатели, прокурора и следователя.
ОТЕГЧАВАЩИ ОБСТОЯТЕЛСТВА
Обстоятелства в наказателния процес, чиято наличност обуславя налагането на по-тежко наказание. Тези обстоятелства може да изхождат от личността на извършителя, неговото съдебно минало (осъждания) и прояви, от тежестта на престъпните последици, от начина на извършване на престъплението и пр. Българският НК не посочва кои обстоятелства са отегчаващи, а дава право на съда да направи преценка за тях.
ОТКАЗ ОТ НАСЛЕДСТВО
Едностранно писмено заявление, направено пред съда по местооткриване на наследството, с което наследник по закон или завещание заявява, че не приема наследството. Отказът се вписва в нарочна книга. Не може да направи отказ наследник, който преди това е приел изрично или мълчаливо (тацитно) наследството. Отказът от наследство е неоттегляем. Наследникът, направил отказ, се счита, че не е имал никога право върху наследството на наследодателя. Припадащият му се дял увеличава дяловете на останалите наследници.
ОТКРИВАНЕ НА НАСЛЕДСТВО
Наследството се открива в деня на смъртта на наследодателя по последното му местожителство. Времето и мястото на откриването на наследството имат важно значение. Времето определя наследствените правоотношения: кои са наследниците и какво е наследството, както и приложимия закон. Местооткриването е от значение за определяне на органите, които трябва да извършат определени действия по откриване на наследството. Мястото на откриването на наследството може и да не съвпада с мястото, където е настъпила смъртта.
ОТЛАГАНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАКАЗАНИЕТО
Отсрочване началния момент на изпълнение на наказанието. Условията, при които се допуска, са: бременност на осъдената или раждане, тежко заболяване; по отношение на необходими специалисти (до три месеца) и на учащи се (до два месеца). Когато поради особени обстоятелства, като пожар, стихийно бедствие, тежка болест, смърт на единствен трудоспособен член на семейството, незабавното изпълнение на присъдата може да доведе до тежки последици за осъдения или неговото семейство, изпълнението се отлага до три месеца.
ОТМЕНИТЕЛЕН ИСК
Правно средство за защита на кредитора, с което последният може да иска да бъдат обявени спрямо него онези действия на длъжника, които го увреждат. Предпоставки за упражняването на това право са: увреждане на кредитора от действия на длъжника, изразяващо се в създаване или увеличаване на неплатежоспособността на длъжника; намаляване на имуществото му или затрудняване на удовлетворяването на кредитора. Длъжникът трябва да знае за увреждането. Не се изисква действието да е извършено с намерение да се вреди. С уважаването на иска извършеното от длъжника действие се счита неизвършено спрямо кредитора му до размера на неговото вземане.
ОТЧУЖДАВАНЕ
Принудително отнемане на вещ при спазване на определена процедура, за да бъде задоволена важна обществена нужда. Отчуждаването може да се извърши за задоволяване само на държавна или общинска нужда. В този случай правото на собственост се придобива от държавата или общината по оригинален начин. Държавата и общината не са правоприемници на собственика, чийто имот е отчужден.
ОФИЦИАЛЕН ДОКУМЕНТ
Документ, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му. Преправяне съдържанието на официален документ и съставянето на неистински, както и ползването им, съставлява престъпление.
ОЧНА СТАВКА
Процесуално действие, при което се извършва едновременен разпит на обвиняеми или на обвиняеми и свидетели. До очна ставка се прибягва, когато съществуват противоречия между обясненията на обвиняемите или между тях и показанията на свидетелите. С разрешение на съответния орган (следовател, председател на съда) лицата, между които се прави очна ставка, могат да си задават въпроси.
ПАДЕЖ
Денят, в който трябва да се плати менителничен ефект. Падежът може да бъде: по предявяване - плащането трябва да се извърши при предявяването на ефекта, но не по-късно от една година от издаването; на определен срок след предявяването - плащането трябва да се извърши на определен ден след предявяването или на следващите два присъствени дни, но ефектът трябва да се предяви в едногодишен срок от издаването; на определен ден след издаването - плащането ще се извърши на посоченния в ефекта ден или в следващите два присъствени дни.
ПАЛЕЖ
Тежко престъпление срещу собствеността. Престъплението е квалифицирано в няколко случая, посочени в НК: когато пожарът е представлявал опасност за живота на хора; когато е имало опасност да се разпростре; когато запаленото имущество представлява историческа, научна или художествена ценност; когато е последвала смърт на хора и др. Наказуем е както умишленият, така и непредпазливият палеж.
ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ
Задължение, което има за предмет пари. То е задължение за родови вещи. Затова плащането му става стойностно. За риска се прилагат правилата за родовите вещи. Не важи задължението да се простира вещ от средно качество, тъй като парите нямат качество. Длъжникът не може да се освободи от такова задължение с възражението, че изпълнението е невъзможно не по негова вина.
ПАСИВНА СОЛИДАРНОСТ
Хипотеза, при която няколко длъжници дължат една и съща престация към кредитора и последният може да я изисква изцяло от когото и да било от тях, но изпълнена от един от длъжниците, изпълнението освобождава останалите. Възниква както от закона, така и от правна сделка. Престацията е неделима. Всеки солидарен длъжник дължи цялата престация. Макар да има множество правни връзки за една престация, правопораждащите факти за всяка връзка могат да бъдат различни. Всеки солидарен длъжник може да направи общите възражения относно пораждането и съществуването на дълга. Отделният длъжник може да направи и личните си възражения. Поначало всеки от солидарните длъжници поема равна част от дълга, доколкото не е установено друго. Това може да бъде уговорено или да произтича от вътрешните отношения. Платилият разполага с личен (регресен) или суброгаторен иск по отношение на останалите длъжници.
ПАТЕНТ
Документ, издаден от патентното ведомство, с който се удостоверява наличието на патентоспособно изобретение или полезен модел, авторството, приоритета и изключителното право на патентопритежателя върху изобретението или полезния модел. Издава се по искане на автора или неговия правоприемник по ред, предвиден в закона. Срокът на действието му е двадесет години, считано от датата на заявяването. Патентът прекратява действието си при изтичане на срока, за който е издаден, при отказ на патентопритежателя, неплащане дължимата към патентното ведомство годишна такса. Той може да бъде обявен за недействителен: когато се установи, че изобретението е непатентоспособно; не е разкрита ясно и пълно същността на изобретението; установено е със съдебно решение, че патентопритежателят не е имал право на патент; предметът на патента излиза извън съдържанието на заявката или е издаден по разделна заявка извън съдържанието на по-ранна заявка.
ПЕНОЛОГИЯ
Наука за наказанието, вкл. и за неговото изпълнение. Пенология изучава ефективност на наказанията и в частност въздействието им върху лицата, които са преминали през пенитенциарни заведения. Въз основа на анализи и други данни тя разработва методи и средства за повишаване на тази ефективност.
ПЕТИТОРЕН ИСК
Иск за защита правото на собственост. Основава се на правото на собственост. Съдът ще даде защита, ако се докаже правото и нарушението. При петиторен иск основанието е винаги едно вещно право. От него могат да се ползват както носителят на правото на собственост, така и носителите на ограничените вещни права. Петиторни са ревандикационният иск, негаторните искове, както и този за определяне на граница.
ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Официални и частни документи, писма, бележки и др., чието съдържание има значение за разглежданото дело. Те се прилагат към делото и с тях се запознават страните в процеса. Писмените доказателства се преценяват заедно с всички други доказателства.
ПИШМАНЛЪК (отметнина)
Даване нещо при сключване на договор с уговорката, че всяка страна може да се откаже от договора едностранно. Ако се откаже далата страна, ще загуби даденото. Ако се откаже получилата го, ще трябва да го върне в двоен размер.
ПЛАТЕЦ ПО МЕНИТЕЛНИЦА (акцептант)
Лицето, което трябва да плати менителницата, без да поставя условия. То е основният пряк длъжник, ако я приеме. Срещу него има пряк иск за плащане и издателят.
ПЛАТЕЦ ПО ЧЕК
По българското право платец по чек може бъде само банка. Законодателството на други страни допуска платец да бъде и друго лице.
ПЛАГИАТСТВО
Престъпление против авторското право. Осъществява се чрез издаване от свое име на чуждо произведение на науката или изкуството или на значителна част от него, както и чрез регистриране от свое име на чуждо изобретение или промишлен образец. За плагиатство се наказва и този, който, злоупотребявайки със служебното си положение, се включи като съавтор на изобретение или промишлен образец, или на произведение на науката и изкуството. Уместно би било в наказателноправната защита на авторското право да се включи и използването на авторски и издателски емблеми, знаци и други подобни.
ПЛОДОПОЛЗВАНЕ
Вещно право на придобиване на плодовете от вещ, без да се засяга вещта. Предмет на такова ползване могат да бъдат движими и недвижими непотребими вещи. Правото е непрехвърлимо.
ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ
Правен способ, изключващ правото на кредитора да иска принудително изпълнение на притезанието си. Упражнява се чрез едностранно волеизлияние на длъжника. Погасителната давност започва да тече от момента, когато правото е станало изискуемо. Течението й се прекъсва с предприемане на действия по изпълнението на правото или с признание на длъжника. При определени обстоятелства течението спира и се възобновява след като обстоятелствата отпаднат. Прекъснатата давност започва да тече отново. Погасителната давност не погасява материално субективно право, а само правото на кредитора да търси принудителна защита. Ако длъжникът изпълни задължението си след настъпването на погасителната давност, той не може да иска връщане на даденото, дори когато не е знаел за нейното настъпване.
ПОДБУДИТЕЛ
Лице, което склонява другиго да извърши престъпление. Подбудителят е инициатор на престъплението, в извършването на което не участва пряко. Действията на подбудителя са решаващ мотив за оформяне решението у подбудения да извърши престъпление. Отговорността на подбудителя е ограничена само до това, за което е подбудил. Ако извършителят осъществи и друго престъпление, извън това, за което е бил подбуждан, подбудителят не носи отговорност за него. Подбудителят се наказва с наказанието, предвидено за престъплението. Наказуемостта отпада, ако по собствена инициатива подбудителят е прекратил дейността си по склоняването и е попречил на извършване на престъплението или е предотвратил настъпването на вредните последици.
ПОДБУДИТЕЛСТВО
Умишлено склоняване друго лице да извърши престъпление. Дейността по подбудителството и средствата за осъществяването му могат да бъдат различни: увещание, обещания от различен характер, заплаха, подкуп и др. Освен подбуждане към конкретно престъпление, НК обявява за престъпление и явното подбуждане към извършване на престъпление чрез проповед пред много хора, чрез разпространение на печатни произведения или по друг подобен начин.
ПОДКУП
Престъпление, състоящо се в даване на длъжностно лице (активен подкуп) или получаване от длъжностно лице (пасивен подкуп) пари или друга имотна облага, за да бъде или да не бъде извършено някое служебно действие или за нарушаване на служебни задължения. Престъпление е и посредничеството за даване или получаване на подкуп. По - тежко наказуем е подкупът, когато е извършен от лице , което заема отговорно служебно положение, когато е свързан с изнудване и когато е в големи размери. Наказуемостта на лицето, което дава подкупа, отпада, ако то е било изнудено да даде подкуп или ако доброволно е съобщило на властта.
ПОДНОВЯВАНЕ (новация)
Договор, с който се погасява задължение, като на негово място се поема ново. За да бъде валиден договорът, е необходимо: да съществува правно валиден дълг, който се погасява; да възникне нов дълг на мястото на стария; да съществува разлика между старото и новото задължение; способност на страните да се разпореждат със стария дълг; намерение на страните да новират дълга. Новацията бива: обективна - длъжникът поема нов дълг с нов предмет или ново основание; субективна - длъжникът се замества от нов длъжник или кредиторът се замества с нов кредитор.
ПОДНОВЯВАНЕ НА ИПОТЕКА
Ипотеката има действие десет години от деня, в който е вписана. Това действие може да се продължи, ако вписването се поднови, преди да е изтекъл срокът. Ипотеката може да бъде вписана и след изтичането на срока, но придобива нов ред от това вписване. Подновяването става по молба на кредитора.
ПОДСЛЕДСТВЕН
Лице, срещу което е образувано и се води предварително производство.
ПОДСЪДИМ
Обвиняемият във фазата на съдебното разглеждане на делото.
ПОДСЪДНОСТ
Компетентността на съда по разглеждане на наказателното дело. Подсъдността бива: 1. Материална (предметна) - определя кои от различните по степен съдилища (районен, окръжен. Върховен) са компетентни да разглеждат като първа инстанция дадена категория дела; 2. Местна - определя кой точно между еднаквите по степен съдилища е компетентен да разглежда конкретно дело. Основен принцип е, че местната подсъдност на наказателните дела се определя от местоизвършването на престъплението. Споровете за подсъдност между съдилищата се решават от Върховния съд.
ПОЕМАНЕ НА ДЪЛГ
Разкрива се в две форми. Заместване в дълг, при което задължението преминава върху нов длъжник, като дотогавашният се освобождава от задължението. Преминаването става по договаряне, в което задължително участва кредиторът. Участието на стария длъжник не е задължително. Втората форма с кумулативно поемане на дълг - новият длъжник не замества, а поема задължението солидарно със стария. Това поемане става по съглашение между кредитора и новия длъжник.
ПОЕМНИ ЛИЦА
Лица, които в предвидените от закона случаи присъстват при извършване на определени следствени действия (оглед, освидетелстване, претърсване и др.). С тяхното присъствие се цели да се осигури и удостовери законосъобразността на тези действия. За неявяването си те отговарят като свидетели.
ПОМАГАЧ
Лице, което умишлено улеснява извършителя на престъпление чрез даване на съвети, разяснения, обещание да даде помощ след престъплението, отстраняване на пречки, набавяне на средства, снабдяване с необходимите за извършването оръдия и др. Помагачът не участва в извършването на самото престъпление. Той се наказва с наказанието, предвидено за престъплението, като се отчита степента на участието му. Наказуемостта отпада, ако по собствена подбуда помагачът е прекратил дейността си и е попречил за извършване на престъплението или с предотвратил настъпването на престъпните последици.
ПОМИЛВАНЕ
Акт на държавния глава (президента), с който се опрощава изцяло или отчасти наложено наказание. Помилването обикновено се отнася до индивидуално определено лице, но може да бъде съобразено с видовете престъпления или размера на наказанията. Помилването не заличава престъпния характер на деянието. Неговият ефект се простира само до наказанието.
ПОПЕЧИТЕЛ
Лице, назначено от органа по настойничество и попечителство, за да оказва съдействие на непълнолетен или поставен под ограничено запрещение при извършване на правни действия.
ПОПЕЧИТЕЛСТВО
Правен институт, уреждащ органите, установяващи попечителство, правата и задълженията на попечителя, прекратяването на попечителството. Под попечителство се поставят непълнолетните, останали без родители, при родители, лишени от родителски права, пълнолетните, поставени под ограничено запрещение. Попечителят се назначава от органа но настойничество и попечителство при общината. На поставения под ограничено запрещение не се назначава попечител, когато има дееспособен съпруг или родител. Не се назначава попечител и на непълнолетен, настанен в обществено заведение. В такъв случай негов попечител е ръководителят на заведението.
ПОПРАВИТЕЛЕН ТРУД
Наказание без лишаване от свобода, което се изтърпява в мястото, където осъденият работи, а за лицата, които не работят, съдът определя друга подходяща работа в района на местожителството им. Това наказание се предвижда в закона за престъпления с ниска степен на обществена опасност. Размерът на наказанието е от три месеца до една година, като от възнаграждението на осъдения се удържа определен процес в полза на държавата. Ако осъденият откаже да работи без основателна причина или напусне местоработата си, поправителният труд се заменя с лишаване от свобода, като за три дни поправителен труд се определя един ден лишаване от свобода. Това наказание е подложено на обоснована критика относно неговата ефективност и се предлага отменянето му.
ПОРЪЧИТЕЛ
Лице, което поема задължението да изпълни чуждо задължение, ако длъжникът не стори това. Отговорността му е солидарна с тази на главния длъжник. Може да отговаря както за цялото, така и за част от чуждото задължение. При изпълнение на задължението поръчителят встъпва в правата на кредитора и има право да иска от длъжника да му върне платеното заедно с разноските, както и да ползва другите обезпечения по задължението.
ПОРЪЧИТЕЛСТВО
Договор, с който лицето поема задължението към кредитор на трето лице да изпълни задължението на последното, ако то не стори това. Поръчителството обезпечава чуждо задължение. Договорът е писмен, акцесорен. безвъзмезден, каузален и едностранен. Поръчителството поражда действия само между поръчителя и кредитора на чуждото задължение. Отговорността на поръчителя е солидарна с тази на длъжника. Поръчителството се прекратява с погасяване на главното задължение. Поръчителят може да прави възражения, основани както на договора за поръчителство, така и тези, които има главният длъжник. При съпоръчителство поръчителите отговарят помежду си пропорционално.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ
Право на подсъдимия, след като изслуша целия процес, да изрази своето окончателно отношение към обвинението. Законът забранява на съда да подлага подсъдимия при последната му дума на разпит. Забранява му също да ограничава времето на последната дума. Председателят на съда може да прекъсне подсъдимия, само когато той явно се отклонява по въпроси, които не се отнасят до делото.
ПОСТРАДАЛ (потърпевш)
Лице, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъпление или неговите наследници. То може да участва в наказателния процес като частен обвинител. При престъпления от частен характер има право да повдига и поддържа обвинението като частен тъжител. Освен това пострадалият и неговите наследници, а така също и юридически лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да се конструират в процеса като граждански ищци и да искат обезщетение за претърпените вреди.
ПОТЕСТАТИВНО ПРАВО (преобразователно)
Субективно право, при което кредитор може да преобразува първоначалното право в друго право. Потестативно е правото на кредитора да развали договора при виновно неизпълнение на длъжника.
ПОТРЕБИМА ВЕЩ
Вещ, която при ползването се консумира. Затова, когато е получена в заем, не се връща същата вещ, която заемодателят е дал, а друга вещ от същия род и същото качество. Подобно е положението и при влог на пари в банка. При връщането на влога банката връща други монети или купюри, равни на номиналната стойност на предадените във влог.
ПРАВО НА ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
Единствено авторът може да упражни правото да възпроизведе и разпространи произведението си. Това право той може да упражни чрез личните си действия или като предостави това право на друго лице с договор. Такова правно средство са: издателският договор, договорът за сценично представяне на произведението и пр. Допустимо е възпроизвеждането на публикувано произведение и без съгласие на автора, и без заплащане на възнаграждение, когато копието е за лични нужди. Такова свободно копиране за лични нужди не се допуска по отношение на компютърни програми и архитектурни произведения.
ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ
Право на длъжник да задържа дължимата престация, докато кредиторът му не изпълни своето задължение към него, произтичащо от същото правно отношение. Правото на задържане може да произтича от договорно или недоговорно правоотношение. Предпоставките за възникването му са: насрещно вземане на длъжника, дължима престация, която не е еднородна на насрещното вземане и конексна връзка между вземането и задължението. Конексна е връзката между тях, когато искането за изпълнение на задължението е противно на добросъвестността, почтеността и справедливостта, ако ищецът не изпълни и той едновременно своето задължение.
ПРАВО НА ЗАЩИТА
Конституционно право на обвиняемия (подсъдимия) и основен принцип на наказателния процес За неговото практическо осъществяване, на обвиняемия се предоставят всички допустими процесуални средства. Съществен елемент на това право е адвокатската защита, възможността, за която се осигурява на обвиняемия от момента на задържането му или на привличането като обвиняем.
ПРАВОНАРУШЕНИЕ
Деяние, което противоречи на правна норма. В зависимост от правната област, в която се намира нормата, то може да бъде гражданско, административно, дисциплинарно, фискално и пр. Правонарушението се санкционира с предвидените в съответните закони санкции. Най-тежки правонарушения са тези, които нарушават наказателния закон - престъпленията. Те се санкционират и най-тежко с наказанията, предвидени в НК.
ПРАВО НА НАСЛЕДЯВАНЕ ПО ЗАМЕСТВАНЕ
Субективно право на наследяване на наследник да заеме мястото на своя наследодател и да получи дяла, който му се припада, при условие че би бил жив или достоен да наследи наследодателя си. При наследяване по заместване не съществува правоприемство между замествания и заместника. Заместникът наследява на собствено основание и е приемник на наследодателя, а не на замествания. Заместването се допуска в реда на низходящите. Допуска се в наследниците по съребрена линия, но до определена степен.
ПРАВО НА СТРОЕЖ
Вещно право върху недвижима вещ, по силата на което носителят му може да държи или изгради постройка върху чужда земя и да бъде собственик на постройката, която е изградена или ще изгради в бъдеще. Носителят на правото на строеж може да ползва земята, доколкото това е необходимо за използване на постройката по предназначение.
ПРАВО НА УБЕЖИЩЕ
Право на чужди граждани, преследвани в своята страна за своята политическа или научна дейност, да търсят пребиваване в друга държава. Това право се прилага най-вече при лица, преследвани поради политическите си убеждения. То изключва екстрадицията. Правото на убежище е санкционирано от всеобщата декларация за правата на човек То е гарантирано и в нашата Конституция (чл. 27, ал.2).
ПРАВОДАТЕЛ
Лицето, което прехвърля или учредява другиму право.
ПРАВОПРИЕМСТВО
Смяна на субектите на едно право. Праводателят прехвърля своето право на правоприемника. Правоприемството бива: общо (универсално) - праводателят предоставя на правоприемника всички свои права, а според българското право прехвърляне на всички права на праводателя върху правоприемника е възможно при наследяване, отделяне, разделяне, влизане и сливане на юридически лица; частно (сингуларно)- праводателят прехвърля, а правоприемникът придобива само едно или няколко отделни права. Частното правоприемство е възможно между живи и при наследяване. При правоприемството важи принципът, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам има. Правоприемство има и тогава, когато праводателят не прехвърля съществуващо право, а учредява право, което дотогава не е съществувало по силата на едно свое по-силно, по-голямо право (конститутивна) сукцесия).
ПРАВОСПОСОБНОСТ (правосубектност)
Способността едно лице да бъде субект на правото. Според българското право правоспособен е всеки човек - местни и чужди граждани. Лица, лишени от правоспособност няма. Човек придобива правоспособност от момента на раждането. Прекратява се с неговата смърт. Правоспособността може да бъде обща и особена. Обща - за придобиване на всякакви субективни права, и особена - за определен вид. Юридическото лице има особена правоспособност, тъй като не може да бъде субект на брачно правоотношение. Правоспособността може да бъде ограничена, ако това предварително е предвидено в закон. Ограничението става с нарочен акт на държавен орган и то е временно и частично. Българското право не познава "гражданската смърт" - лишаване на човек от правоспособност.
ПРЕВИШАВАНЕ ПРЕДЕЛИТЕ НА НЕИЗБЕЖНАТА ОТБРАНА
Несъответствие между защитата при неизбежна отбрана и опасността на нападението, при което срещу нападението се реагира неадекватно тежко, отколкото изисква самата отбрана (примерно нападението е с голи ръце, а нападнатият стреля в главата с пистолет). При превишаване пределите деянието на нападнатия е наказуемо. Наказуемостта отпада, ако то се дължи на уплаха или смущение.
ПРЕДВАРИТЕЛЕН ДОГОВОР
Договор, с който страните поемат задължението да сключат друг договор. Обикновено този договор се използва при договори, за които законът изисква особена писмена форма (нотариална, нотариално заверени подписи) и реалните договори. Няма обаче законна пречка този договор да предшества и други видове договори.
ПРЕДВАРИТЕЛНА ПРОВЕРКА
Процесуално предследствено действие, чиято цел е да установи дали има основание за образуване на предварително производство.
ПРЕДВАРИТЕЛНО ЗАДЪРЖАНЕ
Времето, през което обвиняемият е бил задържан под стража до постановяване на присъдата. Това време се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Освен като мярка за неотклонение едно лице може да бъде задържано от компетентните органи в изрично посочените от закона неотложни случаи.
ПРЕДВАРИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО
Досъдебна фаза на наказателния процес, която обхваща действия на следователя и прокурора, и има за задача, след като събере необходимите доказателства да установи дали е извършено престъпление, както и да осигури доказателствен материал за правилното решаване на делото. Предварителното производство преминава през следните стадии: образуване, разследване и действия на прокурора след завършването му (вкл. изготвяне на обвинителен акт). Прокурорът упражнява ръководство и надзор за законност върху действията на следователя. Предварителното производство се образува при наличие на законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление.
ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ
Освобождаване от изтърпяване на част от наложеното наказание лишаване от свобода, когато осъденият с поведението си е доказал, че се е поправил и че не може да се очаква да извърши ново престъпление. За да бъде освободен предсрочно, необходимо е подсъдимият да е изтърпял фактически половината от наказанието, а в някои случаи - две трети. Предсрочното освобождаване е условно: ако в срока, равняващ се на неизтьрпяната част от наказанието, освободеният извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложената част от наказанието. Ако новото престъпление е извършено по непредпазливост, съдът може да постанови отложеното наказание да не се изтърпява или да се изтърпи изцяло, или отчасти. По отношение на непълнолетните предсрочното освобождаване е безусловно, т.е. без изпитателен срок, и то може да бъде постановено след изтърпяване на не по-малко от една трета от наложеното наказание.
ПРЕДУМИСЪЛ
Вид на умисъла, при който решението за извършване на престъпление е взето предварително при спокойно душевно състояние и обмисляне начина и средствата за извършването му. Това е най-тежката форма на умисъла. При някои престъпления (напр. убийство) наличието на предумисъл е законово предвидено обстоятелство, което води до налагане на по-тежко наказание.
ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ОБВИНЕНИЕТО
Процесуално действие на следователя, с което той уведомява заподозрения, че е привлечен в предварителното производство като обвиняем. Следователят е длъжен да разясни на обвиняемия в какво се състои обвинението и какви са неговите права. При предявяване на обвинението може да присъства и адвокат - защитник.
ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО
Извършване на правни действия за друго лице и от негово име с непосредствено действие за него. Представителството изисква: представител, който извършва правни действия; представляван, от чието име и за чиято сметка се извършват действия от представителя. Последиците от правните действия на представителя настъпват направо в имуществото на представлявания. Представителната власт на представителя може да възникне: по силата на закона или чрез правна сделка. Обемът й се определя от акта, създал представителството. Когато произтича от правна сделка, важи това, което упълномощителят е заявил.
ПРЕЗУМПЦИЯ ЗА НЕВИНОВНОСТ
Един от основните принципи на наказателното право. По силата на този принцип обвиняемият се счита за невиновен до установяване на противното с влязла в сила присъда.
ПРЕКЛУЗИВЕН СРОК
Срок, в който задължително трябва да се упражни субективното право. Започва да тече от деня на възникване на субективното право. Не предпоставя поначало нарушаване на субективното право. Тече по отношение на всички. Прилага се служебно от правоприлагащия орган. С изтичането му субективното право се прекратява. Даденото в изпълнение на субективното право след изтичането на срока е дадено без основание и подлежи на връщане.
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БРАК
Бракът по българското право се прекратява: при смърт на съпруг; при унищожаване на брака; с развод, който може да бъде по дълбоко и непоправимо разстройство или по взаимно съгласие; при обявяване смъртта на съпруг. Бракът се счита прекратен от деня на смъртта на съпруга, а в останалите случаи - от влизане на съдебното решение в сила. С прекратяването се преустановяват правните отношения, които законът свързва с брака.
ПРЕКЪСВАНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАКАЗАНИЕТО
Преустановяване изпълнението на наказанието при наличие на посочените в НПК причини: раждане в затвора - до навършване една година на детето; изключителни причини от семеен или обществен характер - до три месеца; тежко заболяване - до оздравяването; явяване на изпит в учебно заведение - до десет дни. Прекъсването се разрешава от прокурора.
ПРЕНАЕМАНЕ
Отдаване под наем от наемател на наетата от него вещ. С това не се освобождава от задълженията си по сключения договор за наем. Пренаемателят не може да има повече права, отколкото са правата на неговия наемодател. Сключеният договор за пренаемане не поражда отношения между първоначалния наемодател и пренаемателя. Пренаемателят обаче е задължен спрямо първоначалния наемодател само за дължимия наем, като не може да противопостави плащанията, направени преждевременно. С прекратяването на първоначалния договор пренаемателят не може да противопостави своя договор като основание да задържи вещта до изтичане на неговото действие.
ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО
Всяко търговско дружество може: да бъде преобразувано в друг вид; да бъде разделено на няколко; от него да се отдели една част и да се обособи в самостоятелно дружество; в него да се влее или слее друго дружество. Тези преобразования зависят от решението на общото събрание на търговското дружество. Основният въпрос е за правоприемството. При преобразуване от един в друг вид, при вливане и сливане, правоприемник е новото или поемащото дружество. Не се извършва ликвидация на дружествата, които изчезват поради правоприемството. При разделяне и отделяне на дружество също не се извършва ликвидация, но новосъздадените дружества отговарят към трети лица солидарно за задълженията, породени преди реорганизацията.
ПРЕСТАЦИЯ
Това, което длъжникът дължи, и което кредиторът може да претендира. Престацията образува съдържанието на задължението на длъжника и корелативното право на кредитора. Престацията се определя от закона или от правна сделка. Престацията може да бъде: положителна - за да се постигне дължимия резултат, длъжникът трябва да извърши нещо; отрицателна - резултатът се постига чрез бездействие. Престацията може да бъде еднократна или с трайно повтарящо се многократно изпълнение. Престацията може да бъде: делима, когато може да се изпълни на части, и неделима, когато изпълнението на части е недопустимо; заместима, когато задължението може да се изпълни и от друго лице, и незаместима - когато престацията трябва да се изпълни само от длъжника.
ПРЕСТЪПЕН РЕЗУЛТАТ
Вредните последици, причинени от престъплението. Техният характер може да бъде най-разнообразен. При някои престъпления този резултат е елемент от състава на самото престъпление (резултатни престъпления), а при други - не (формални, безрезултатни престъпления). Престъпният резултат, респ. неговата величина, размер и тежест могат да бъдат обстоятелство, което придава допълнителна квалификация на едно престъпление.
ПРЕСТЪПЕН СЪСТАВ (СЪСТАВ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО)
Съвкупността от посочените в закона обективни и субективни признаци, които характеризират определено престъпление и очертават неговото съдържание.
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
Съгласно законовата дефиниция престъплението е общественоопасно деяние, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. То може да бъде извършено чрез действия (такива са повечето престъпления) или чрез бездействия, когато самото бездействие отговаря на посочените в дефиницията принципи на престъплението.
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР
Престъпления, наказателното преследване на които започва и се осъществява служебно от съответните съдебни органи. По тях се изготвя обвинителен акт от прокурора, който се внася в съда. Участието на прокурор при съдебното разглеждане е задължително. Цялото наказателно производство се движи служебно.
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ОТ ЧАСТЕН ХАРАКТЕР
Престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, който поддържа и обвинението като частен тъжител. Това са престъпления с по-ниска степен на обществена опасност, като обида, клевета, лека телесна повреда и др..
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО СЛУЖБА
Престъпления, които се извършват от длъжностни лица и са свързани с техните служебни задължения: користно нарушаване или неизпълнение на служебни задължения, користно използване на служебното положение, издаване на служебна тайна и др..
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЛИЧНОСТТА
Група престъпления против човешката личност: убийства, телесни повреди, злепоставяне, противозаконно лишаване от свобода, издаване на чужда тайна, обида, клевета и др..
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ МИРА И ЧОВЕЧЕСТВОТО
Тежки престъпления, чиито основни състави са следните: пропаганда на война, стремеж към предизвикване на въоръжено нападение на една държава върху друга, планиране, подготвяне или водене на агресивна война, нарушаване законите и обичаите за водене на война (нечовешко третиране на пленници, изтезания на гражданското население и др.), геноцид и апартейд. За тези престъпления не се прилага давността за наказателно преследване и за изпълнение на наказанието.
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ НАЦИОНАЛНОТО И РАСОВОТО РАВЕНСТВО
Престъпления, насочени към нарушаване конституционния принцип на национално и расово равенство: проповядване или подбуждане към расова или национална вражда и омраза или към расова дискриминация; употреба на насилие към друго лице или имуществото му поради неговата народност, раса, религия цел; участие в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с националната или расовата им принадлежност.
ПРЕТЪРСВАНЕ
Процесуално действие за откриване и изземване на предмети или книжа, които могат да имат значение за делото. Извършва се по нареждане на съда или прокурора, когато има достатъчно основание да се предполага, че в някое помещение или лице се намират интересуващи делото предмети или книжа. Претърсването и изземването се извършват в присъствието на поемни лица и на лицето, което използва помещението. За претърсването и изземването се съставя протокол.
ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ВЗЕМАНЕ (цесия)
Договор, с който носителят на едно вземане (прехвърляч, цедент) го отстъпва на трето лице (цесионер). Цесията е каузален и поначало неформален договор. Има случаи, когато прехвърлянето трябва да се извърши по предвидената от закона особена форма. Прехвърлянето на ценна книга на заповед може да стане само с джиро. Предмет на цесията могат да бъдат вземания и права. Правата трябва да бъдат прехвърлими. Не могат да се прехвърлят неимуществени права, свързани с личността на цедента. Непрехвърлимост може да се създаде от закона и от договор. Прехвърленото вземане преминава изцяло върху цесионера, заедно с обезпеченията, правото на задържане, възраженията на цедента и длъжника. За да има действие по отношение на длъжника, цесията трябва да му бъде съобщена. Съобщението трябва да направи цедентът. При възмездно прехвърляне цедентът отговаря за съществуването на цедираното право и за това, че е негов носител.
ПРИВИДНА СДЕЛКА (симулативна)
Сделка, която обективно е сключена, но страните не желаят нейните правни последици. Сключена е за пред трети лица и прикрива истинските вътрешни отношения между страните. Последните са различни от тези, които нормално произтичат от сключената сделка. Привидната сделка е нищожна и не поражда правни последици за страните по делото. Третите добросъвестни лица, доверили се на привидната сделка, запазват придобитите права.
ПРИГОТОВЛЕНИЕ
Подготвителни действия, насочени към създаване благоприятни условия за извършване на намислено престъпление. Изразяват се в подготвяне на средства, намиране на съучастници, отстраняване на пречки и др. п. Приготовлението се наказва при тежки престъпления, и то само в предвидените от закона случаи. Деецът не се наказва, когато по собствена подбуда се е отказал от извършване на престъплението.
ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ
Правен способ за придобиване на вещно право върху чужда вещ чрез фактическото му упражняване в продължение на определено от закона време. Чрез нея може да придобива всеки правен субект. Обект на вещното право може да бъде движима или недвижима вещ. Не може да се придобива вещно право върху вещ, която е държавна или общинска собственост.
ПРИЕМАНЕ НА МЕНИТЕЛНИЦА
Приема се от платеца с поставяне на подпис на лицевата страна на менителницата. Приемането трябва да бъде безусловно и по местожителството на платеца.
ПРИЕМАНЕ НА НАСЛЕДСТВО
Едностранен акт на наследник, с който изразява воля за придобиване на наследството. Приемането произвежда действие от деня на откриване на наследството. Наследството може да бъде прието направо или по опис. Приемането направо може да бъде мълчаливо (тацитно) или изрично. Мълчаливо е приемането, при което наследникът извършва действия, които недвусмислено изразяват волята му за приемане. Изричното приемане е писмено заявяване пред районния съд по местооткриване на наследството. Това заявяване се вписва в нарочна книга. Изричното приемане, от друга страна, може да бъде и по опис. С писменото заявяване за приемане на наследството наследникът заявява, че приема наследството по опис. По това искане съдията или по делегация служител на общинския съвет извършва опис на наследството. Приелият по опис наследство отговаря за задълженията на наследодателя до размера на полученото наследство.
ПРИЗОНИЗАЦИЯ
Усвояване на възгледи и норми на поведение, характерни за затворниците; обуславя се обективно от пребиваването в затвора.
ПРИНУДА
Престъпление, състоящо се в принуждаване другиго да извърши нещо, противно на волята му, чрез използване на сила, заплашване или злоупотреба с власт. Принудата може да бъде насочена и към длъжностно лице. Това престъпление е налице и при задържане като заложник, чието освобождаване се поставя в зависимост от изпълнението на определени условия. Освен като самостоятелно престъпление принудата може да служи и като средство за извършване на други престъпления.
ПРИНЦИПАЛ
Лицето, което действува като орган на търговското предприятие и го представлява пред трети лица. В този смисъл търговец и принципал не се покриват.
ПРИПОЗНАВАНЕ
Способ за установяване на произход. Припознаване може да се направи само на лице, чийто произход от единия или от двамата родители не е установен. При припознаването припознаващият трябва да направи волеизявление пред длъжностното лице по гражданското състояние лично или писмено с нотариално заверен подпис. За направеното изявление се прави съобщение до другия родител, ако е известен, и до припознавания, ако е пълнолетен.
ПРИСВОЯВАНЕ
Престъпление против собствеността. Състои се в присвояване на чужда движима вещ или пари, които лицето владее или пази. Присвояване има и когато част от вещта принадлежи на присвоителя. Квалифициращи обстоятелства при присвояването са: качеството длъжностно лице, размерът на присвоената вещ или сума, качествата на вещта (археологическа, историческа, художествена или друга културна ценност) и др. Заместването или възстановяването на присвоеното имущество е обстоятелство, което квалифицира престъплението в по-леко.
ПРИСПАДАНЕ ОТ НАКАЗАНИЕТО
Зачитане при изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода или поправителен труд времето, през което осъденият е бил задържан в изпълнение на мярка за неотклонение. Приспада се и времето, през което е бил задържан за друго престъпление, производството по което е било прекратено или делото е завършило с оправдателна присъда.
ПРИСЪДА
Акт на наказателния съд, с който приключва съдебното разглеждане на делото в първата инстанция и с който се отговаря на въпросите на наказателното преследване: има ли извършено престъпление и подсъдимият ли е негов извършител; каква с правната квалификация на престъплението подлежи ли подсъдимият на наказание и какво трябва да бъде то; да се приложи ли условното осъждане; да се уважи ли гражданският иск и в какъв размер и др. Присъдата трябва да почива на доказателства, установяващи вината и отговорността, а не на улики и предположения. Присъдата може да бъде осъдителна или оправдателна. Осъдителна присъда се постановява, когато обвинението е доказано по несъмнен начин; всяко съмнение се тълкува в полза на подсъдимия. Присъдата се състои от две части: диспозитив и мотиви. В диспозитива се излага решението на съда, а в мотивите -съображенията за това въз основа на преценка на събраните доказателства. Всяка първоинстанционна присъда (без тези, постановени от Върховния съд) подлежи на обжалване пред по-горната съдебна инстанция.
ПРИТЕЗАТЕЛНО ПРАВО
Вид субективно право, което дава власт на неговия носител да изисква от останалите субекти извършването или неизвършването на нещо.
ПРИХВАЩАНЕ НА НАСРЕЩНИ ДЪЛГОВЕ (КОМПЕНСАЦИЯ)
Погасяване на две насрещни еднородни престации, дължими между едни и същи страни. Предпоставките за прихващане са: идентичност на субектите; насрещни, изискуеми, заместими и ликвидни задължения. Компенсацията погасява задължението до размера на по-малкото от тях. Остатъкът остава непогасен и подлежи на изпълнение. Компенсацията се упражнява чрез едностранно волеизявление. Недопустима е компенсацията при умишлени непозволени деяния, при несеквестируеми вземания, издръжка при данъци. Компенсацията може бъде упражнена извънсъдебно и съдебно. Съдебно тя се упражнява чрез възражения по иск за изпълнение на едно от задълженията или чрез насрещен иск. Компенсацията може да бъде още договорна - когато липсват законните условия за компенсация, но страните постигнат съгласие да я направят въпреки това; факултативна - когато в полза на едната от страните съществува пречка за компенсиране, но тя се отказва от това си право. Компенсацията има действие от деня, в който прихващането е могло да стане.
ПРИЧИННА ВРЪЗКА В НАКАЗАТЕЛНОТО ПРАВО
Отнася се до връзката между деянието и резултата, при която деянието е причина, а резултатът - следствие. Наличието на причинна връзка между двете съставки е необходим обективен елемент на престъплението, който съставлява предпоставка на наказателната отговорност. Едно лице може да носи такава отговорност само ако престъпният резултат се дължи на негово виновно деяние.
ПРОБАЦИЯ
Наказание, което се състои в полагане на безвъзмезден труд в полза на обществото под надзора на пробационна служба, както и във възлагане на други задължения; възстановяване на щетите, провеждане на лечение, задължение осъденият да не напуска определено място, да не посещава посочени в присъдата места, да се включи в квалификационни курсове и др. Пробацията се постановява за определен срок. При неизпълнение на задълженията се заменя с лишаване от свобода. Като наказание пробацията съществува в законодателствата на много западни държави, но в нашето наказателно право още не е намерила място.
ПРОДАЖБА НА НАСЛЕДСТВО
Наследник може да продаде съвкупността от права и задължения, които наследодателят му е оставил като наследство. Продажбата на наследство може да се извърши само след като наследството е открито. Продажбата на неоткрито наследство е нищожна. Договорът е формален. Той трябва да бъде извършен в писмена форма с нотариално заверени подписи на страните. Продавачът гарантира само своето качество на наследник. Този договор няма действие по отношение на третите лица, особено кредитори на наследодателя. Те могат да искат плащане на вземанията си от наследника продавач, независимо от извършената продажба.
ПРОДЪЛЖАВАНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
Престъпление, при което две или повече деяния, всяко от които осъществява един или различни престъпни състави, извършени през определен период от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предходните - всички тези деяния се третират като едно престъпление, за което се налага едно наказание (напр. извършване на поредица от кражби). Ако отделните деяния имат различна правна квалификация, налага се наказание по най-тежката.
ПРОДЪЛЖЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
Престъпление, чието извършване представлява непрекъснато осъществяване на състава му, докато не настъпят обстоятелства, които го прекратяват (напр. отклонение от военна служба).
ПРОИЗХОД
Правен институт, който урежда връзката между родител и дете. Законът използва за установяване на произхода три способа: а) презумпиране на родствената връзка. Законът счита, че майка е жената, която е родила детето, а баща - съпругът на майката, когато детето е родено през време на брака или триста дни след прекратяване на брака; б) установяване на произхода по съдебен ред. По съдебен ред могат да се оборят презумпциите на закона, а когато презумпциите са неприложими или оборени, да се установи кой е родителят; в)припознаването. Недопустимо е обаче оспорването на майчинството, когато жената е родила дете, заченато от генетичен материал на друга жена, както и бащинството, когато детето е заченато с генетичен материал на друга жена или майката е оплодена изкуствено с писменото съгласие на съпруга, дадено пред управител на здравното заведение.
ПРОКУРИСТ (ТЪРГОВСКИ УПРАВИТЕЛ)
1. Доверен човек, пълномощник на стопанско или търговско предприятие да сключва сделки от името и за сметка на предприятието. [лат.] 2. Физическо лице, натоварено и упълномощено от търговец (едноличен търговец, търговско дружество, кооперация) да управлява фирмата му срещу възнаграждение. Упълномощаването е писмено, с нотариално заверен подпис, вписва се в търговския регистър по партидата на търговеца, като се представя и образец от подписа на прокуриста. При подписване на документи прокуристът под фирмата на търговеца добавя и наличието на прокуратурата. Прокуристьт има право да извърши всички сделки, свързани с дейността на търговеца, да го представлява, да упълномощава други лица за извършване на отделни действия. Прокуристьт няма право обаче да упълномощава другиго със своите законни права. Без специално упълномощаване не може да отчуждава недвижими имоти на търговеца. Ограничаването на правата на прокуриста няма действие по отношение на третите лица. Прокуристьт може да бъде назначен и за дейността на отделен клон.
ПРОКУРОР
1. Съдебен служител, назначен от държавата лице, което следи за спазване, изпълнение на законите. Главен прокурор на републиката 2. Съдебен служител, представител на обвинението в съдебен процес; обвинител. Реч на прокурора. 3. Орган на предварителното производство в наказателния процес. Прокурорът повдига и поддържа обвинението по дела от общ характер. В изпълнение на тази задача той ръководи предварителното производство, участва в съдебното дело като държавен обвинител, упражнява надзор за законност във всички стадии на процеса. В съдебните прения произнася прокурорска реч, в която прави анализ на доказателствата и изказва своето становище по обвинението и наказанието. Ако счете, че обвинението не е доказано, прокурорът го оттегля. Той има право да обжалва чрез протест всички първоинстанционни присъди.
ПРОКУРАТУРА
Орган на държавната власт, който бди за спазване на законите и привлича под съд нарушителите им.[лат.]
ПРОЛОНГАЦИЯ
Продължаване срока на изпълнение на задължението.
ПРОТИВООБЩЕСТВЕНА ПРОЯВА
Деяние със сравнително ниска степен на обществена опасност и друга общественоукорима простъпка, извършено от малолетен или непълнолетен, при което спрямо извършителя се вземат възпитателни мерки по Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните: мъмрене, предупреждение, поставяне под възпитателен надзор, настаняване в ТВУ или някоя друга инстанция, посочена в закона.
ПРОТИВОПРАВНОСТ
Качество на престъпното деяние, изразяващо се в противоречие между него и правна норма. Счита се от някои автори, че противоправността е самостоятелен елемент в дефиницията на престъплението и една от предпоставките за наказуемост.
ПРОЦЕСУАЛНИ СРОКОВЕ
Срокове, установени в закона за извършване на определени действия. Пропускането им може да има сериозни последици за страната, която е трябвало да се съобрази с тях. Такива са примерно срокът за обжалване на присъдата, за подаване на тъжба от пострадалия по престъпление, което се преследва по тъжба, и подаване на жалба, обжалване на решение и др..
ПРЯК УМИСЪЛ (DOLUS DIRECTUS)
Умисъл, при който деецът иска настъпването на престъпния резултат и съзнателно се насочва към него. В съдържанието на прекия умисъл се включва и преследваната цел.
ПУБЛИЧНОСТ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС
Едно от основните начала на процеса, по силата на което всеки гражданин, който желае, може да присъства при разглеждането на наказателно дело в съдебно заседание. Принципът на най-широка публичност се проявява при т.нар. показни процеси. Публичността може да бъде ограничена, когато делото се разглежда при закрити врата. Такова ограничаване се налага за запазване на държавна тайна или на нравствеността, както и за предотвратяване разгласяването на факти от интимно естество. Във всички случаи обаче присъдата се обявява публично.
ПЪЛНОМОЩНО
Едностранна сделка, с която упълномощителят създава представителна власт на пълномощника, за да действува от негово име и за негова сметка. Пълномощното трябва да бъде във формата, в която пълномощникът ще извърши правните действия. Когато обаче действието трябва да се извърши в нотариална форма, пълномощното трябва да бъде писмено и с нотариално заверен подпис на упълномощителя.
РАВЕНСТВО НА СТРАНИТЕ В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС
Основен процесуален принцип, конкретизация в наказателния процес на конституционния принцип на равенство на гражданите.Това означава ,че страните в процеса имат равни процесуални права и че законовите изисквания се прилагат еднакво спрямо всички граждани - без предимства и без дискриминации.
РАЗВАЛЯНЕ НА ДОГОВОР
При виновно неизпълнение на двустранен договор, изправната страна може да развали договора, т. е. да прекрати действието му и да поиска обезщетение за вредите от неизпълнението. Развалянето на договора може да се основава на договорна клауза или на закона. Българското право допуска развалянето като крайна мярка, след като е направено необходимото за стимулиране на длъжника към изпълнение. Развалянето на договора става де факто при неизпълнение в дадения срок. Само за договори, които имат за предмет вещно право върху недвижим имот, договорът се разваля по съдебен ред. Развалянето има обратно действие. Даденото между страните подлежи на връщане. Само при договорите с периодично или продължително изпълнение развалянето има действие за бъдеще. Развалянето на договора не засяга правата на трети добросъвестни лица, освен ако исковата молба е подлежала на вписване и те са придобили права след вписването й. Изправната страна има право на обезщетение за вредите, претърпени от неизпълнението.
РАЗВОД
Прекратяване на брака от съда с постановяване на съдебно решение. Законът определя две основания за развод: поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака и по взаимно съгласие. При дълбоко и непоправимо разстройство съдът събира доказателствата, представени от страните, за да установи състоянието на брака и причините за това. При прекратяване на това основание съдът служебно се произнася по вината. Не се допуска развод, когато дълбокото и непоправимо разстройство е настъпило по изключителната вина на ищеца, освен ако важни обстоятелства налагат да се допусне разводът. Съдът може да не се произнесе по вината, ако съпрузите заявят това и се споразумеят относно упражняването на родителските права над ненавършилите пълнолетие деца, отношенията с тях, издръжката им, имуществените отношения между съпрузите и ползването на семейното жилище. Разводът по взаимно съгласие се допуска, ако са изтекли три години от сключването на брака. Страните трябва да представят на съда споразумение относно: упражняването на родителските права; личните отношения и издръжката на ненавършилите пълнолетие деца; имуществените отношения, ползването на семейното жилище и фамилното име на съпрузите.
РАЗДЕЛНОСТ НА ДЪЛГОВЕТЕ
При множество длъжници или кредитори, облигационното отношение се разделя между участващите. Колкото са длъжниците или кредиторите, толкова отделни облигационни отношения са налице. Всяко взимане и задължение има собствена съдба. Кредиторът може да изисква само онова, на което е кредитор. Длъжникът е в забава само по отношение на този кредитор, който го е поставил в това положение, и обратното - поставянето в забава на един длъжник не поставя останалите в забава. Погасяването по давност на вземането на един кредитор не погасява останалите.
РАЗПИТ
Следствено и съдебно действие за събиране на доказателства от обвиняемия и свидетелите. Обвиняемият не е задължен да отговаря на поставени му въпроси; той има "право на мълчание". За свидетелите такава възможност съществува само в случая, когато отговорът би ги уличил, както и техни близки, в извършване на престъпление. Свидетелят не може да бъде разпитван и относно обстоятелства, които са му били поверени като защитник или повереник (адвокатска тайна). Въпросите, които се поставят на разпитвания, трябва да бъдат ясни, повече лица, по възможност сходни с него по външност. Когато не е възможно да се покаже самото лице, показва се негова снимка заедно със снимки на три и повече лица. Предметите се представят за разпознаване заедно с други еднородни предмети.
РАЗПОЗНАВАНЕ НА ЛИЦА И ПРЕДМЕТИ
Процесуално действие, с което се цели да се установи дали лицата и предметите, предявени за разпознаване, са същите, които описват обвиняемият или свидетелите. На следствието разпознаването се прави в присъствието на поемни лица. Разпознаване се извършва и представя заедно с три или повече лица, по възможност сходни с него по външност. Когато не е възможно да се покаже самото лице, показва се негова снимка заедно със снимки на три и повече лица. Предметите се представят за разпознаване заедно с други еднородни предмети.
РАЗПОЛАГАЕМА ЧАСТ
Частта от имуществото, с която наследодателят може да се разпорежда чрез завещание или дарение. Тя зависи от наличието на наследници със запазена част. Наследодателят със завещание или дарение може да се разпореди с цялото си имущество, ако няма наследници със запазена част.
РАЗСЛЕДВАНЕ
Дейност на органа на предварителното производство (следователя) по установяване на обективната истина в наказателния процес. Основните въпроси, които стоят пред разследването, са: извършено ли е престъпление и кой е неговият извършител. При разследването се събират доказателства, въз основа на които се дава положителен или отрицателен отговор на тези въпроси и се обосновава изводът на следователя. Разследването се извършва със средствата и по начина, указани в НПК. Законово изискване е то да бъде обективно, всестранно и пълно, като се събират доказателства, независимо от тяхната насоченост - обвинителна или оправдателна.
РАЙОННИ СЪДИЛИЩА
Първоинстанционните съдилища разглеждат всички дела, които не са изрично възложени по закон на друг съд (напр. - на окръжните съдилища). Решенията на районните съдилища могат да се обжалват пред окръжните.
РЕАБИЛИТАЦИЯ
Заличаване на осъждането и отмяна за в бъдеще на последиците на самото осъждане; възстановяване на правата. Реабилитацията бива два вида: по право и с акт на съдебен орган (съдебна реабилитация). Реабилитацията по право настъпва в следните случаи: при условно осъждане, ако в изпитателния срок осъденият не е извършил друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание; при осъждане на лишаване от свобода до три години или на поправителен труд, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното наказание осъденият не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода; при осъждане на глоба, обществено порицание или лишаване от права, ако в течение на една година от изпълнение на наказанието осъденият не е извършил друго престъпление от общ характер. За непълнолетните реабилитацията по право настъпва, ако в течение на две години не е извършено друго престъпление от общ характер, за което е наложено наказание лишаване от свобода. Съдебна реабилитация може да иска всеки осъден, ако в тригодишен срок от изтичане срока на наложеното наказание не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, имал е добро поведение и при умишлено престъпление е възстановил причинените вреди. Съдебната реабилитация се постановява от съда, който е издал присъдата като първа инстанция.
РЕАЛНА СДЕЛКА
Сделка, при която, за да настъпят правните последици, трябва освен волеизявлението на страните да се предаде и предметът на правоотношението. Без предаването му правоотношението не възниква. Реална сделка е договорът за влог, тъй като освен постигнатото съгласие между влогодателя и влогоприемателя, последният трябва да предаде вещта, която трябва да се пази.
РЕАЛНА СЪВКУПНОСТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
Едно лице с две или повече деяния извършва две или повече престъпления, преди да е осъждано с влязла в сила присъда за което и да е от тях. При реална съвкупност съдът определя наказание поотделно за всяко едно от престъпленията, но налага най-тежкото от тях. Общото наказание може да бъде увеличено най-много с една втора, но така увеличеното наказание не може да надминава сбора на отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.
РЕВАНДИКАЦИОНЕН ИСК
Правно средство за защита на собственик, който не владее вещта, срещу владелеца (държателя) несобственик. Искът може да се предяви само от собственик. Ответник е лицето, което държи или владее вещта без правно основание.
РЕГРЕСЕН ИСК
Правно средство, с което лицето, платило чуждо задължение, може да изиска от длъжниците заплащане на припадащата им се част или цялото задължение, съобразно поетото от тях задължение.
РЕГУЛАЦИОНЕН ПЛАН
Утвърден от държавен орган и ползващ се със задължителна сила план, който определя терените, предвидени за застрояване, и техните конкретни граници.
РЕЗУЛТАТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
Престъпления, при които настъпването на вредния резултат е елемент от състава на престъплението; при тях за довършено престъпление може да се говори едва след настъпване на резултата. Някои автори ги наричат "материални престъпления" (за разлика от формалните).
РЕДХИБИТОРЕН ИСК
Иск на купувача против продавача за връщане на продадената му вещ с недостатъци. С него купувачът разваля договора с обратна сила. При уважаването му купувачът дължи връщането на продадената му вещ заедно с плодовете, а продавачът дължи връщането на получената цена със законната лихва от деня на получаване на цената.
РЕЛИГИОЗЕН БРАК
Брак, сключен съобразно религиозен ритуал. В някои страни той е изискуемата законна форма и от него произтичат брачните и други правоотношения между съпрузите. Според българското право до 27 май 1945 г. религиозният брак беше официална форма. След тази дата религиозният брак няма правно действие и може да се извърши след сключването на граждански брак.
РЕМИТЕНТ (поемател)
Лицето, на което акцептантът трябва да заплати посочената сума в менителницата.
РЕТОРСИЯ
Отвръщане на едно престъпление с друго в предвидените от закона случаи. Прилага се при най-леки престъпления (лека телесна повреда и обида). При реторсия съдът може да освободи и двамата от наказание.
РЕЦИДИВ
Извършване престъпление от лице, осъждано преди това за друго престъпление. В зависимост от това, дали престъпленията са еднородни, или разнородни, рецидивът бива специален и общ. В някои случаи наличието на рецидив обуславя по-тежко наказуем състав, а в останалите се приема като отегчаващо обстоятелство. Пенитенциарен рецидив е този, при който поне за едно от престъпленията лицето е изтърпяло наказание лишаване от свобода.
РИГОРИЗЪМ
Суровост, жестокост на наказанията. Някои го считат като резултатно средство за противодействие на престъпността, особено в периоди на нейното нарастване. Ригоризмът не се съчетава с принципа на хуманност на наказанията.
РИСК
В наказателното право е основание за изключване обществената опасност на деянието. Оправдан стопански риск е налице, когато с рисковано деяние се цели постигането на общополезен резултат или избягването на значителни вреди. Това деяние не бива да противоречи на законови забрани и да поставя в опасност живота и здравето на хора. То трябва да отговаря на съвременните научни постижения и опит и да бъде направено всичко за предотвратяване на вредни последици.
РОДИТЕЛСКИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ
Правата и задълженията, които по закон родителите имат към своите ненавършили пълнолетие деца. Съществена особеност при тях е единството на права и задължения. Родителите едновременно са овластени и задължени. Техен титуляр е всеки родител по отношение на своето ненавършило пълнолетие дете. Законът не допуска разлика в родителските права и задължения на бащата и майката. Всеки от тях може да ги упражнява поотделно и изцяло.
РОДОВИ ВЕЩИ
Вещи, които са определени само със своя род. При родово определени вещи собствеността преминава с тяхното индивидуализиране. Длъжникът по родово определена вещ носи риска от погиването и е длъжен да престира други вещи от същия род, независимо че вещите от този род са погинали, тъй като родът не погива.
САМОПРИЗНАНИЕ
Изявление на обвиняемия или подсъдимия с което той признава определени или всички факти по повдигнатото срещу него обвинение. То е доказателствено средство в наказателния процес. Самопризнанието може да се отнася както до обективната, така и до субективната страна на престъплението. Съществува забрана самопризнанието да бъде изтръгвано посредством принуда.
САНКЦИЯ
Част от правната норма,включваща правните последици при нарушаването ѝ.
СВИДЕТЕЛ
Непосредствено знание за престъпление или драматично събитие, чрез сетивата си, като виждане, чуване, мирис, допир, и може да помогне за удостоверяването на важни въпроси относно престъплението и времето на неговото извършване.
СВОДНИЧЕСТВО
Посредничество при установяване на сексуални контакти между мъже и жени с користни цели.
СИСТЕМА НА НАКАЗАНИЯТА
Съобразно различни гледни точки и различни критерии, системата на наказанията е връзката между отделните видове наказания, като това не е самоцелно, с оглед да се улесни разбирането на тяхното съдържание.
СЛЕДОВАТЕЛ
Магистрати. При изпълнение на своите задачи в наказателното производство разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурора. Разпорежданията на следователите във връзка с разследването са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани.
СЛЕДСТВЕН ЕКСПЕРИМЕНТ
Следствено действие, което почива на експерименталния метод на познание и се изразява в извършване на опитни действия за проверка и уточняване на наличните и за събиране на нови данни по делото.
СЛОВЕСЕН ПОРТРЕТ
Методика, чрез която признаците на външния вид на човека не се описват произволно, а в определена система. Тя изисква всяка част на главата и всяка особеност на лицето да се фиксира с точни буквени обозначения от които се съставя формула на външността на лицето. Използването на метода налага: употреба на общи (единни) наименования на едноименните признаци; описване на размерите, формата, положението, а в някои случаи и на цвета на анатомичните признаци; спазване на определена поредност: общи признаци, частни признаци пол, възраст, национална принадлежност и т. н.; изчерпателност; максимална конкретност. Описването на признаците по метода на словесния поррет при разпита осигурява пълнота и максимална индивидуализация, точност и достоверност, улеснява по-нататъшното им систематизиране и своевременно предаване на получената информация за издирване на извършителя.
СМЕГЧАВАЩИ ОБСТОЯТЕЛСТВА
Обстоятелства, които обуславят налагането на по-леко наказание, но не освобождават от наказателна отговорност.
ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА
Противоправно и виновно увреждане здравето на друг човек, чрез нарушаване на анатомическата цялост или физиологичните функции на тъканите на човешкото тяло или причиняване на болка или страдание на друго лице. Според Българското законодателство разграничаваме три степени на телесна повреда: Тежка телесната повреда – при причинено продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Средна телесна повреда – при причинено трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина. Лека телесна повреда – при причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето.
ТОВАРИТЕЛЕН ЗАПИС /КОНОСАМЕНТ/
Особена ценна книга, която се създава на базата на сключен договор за превоз на стоки и товари, като няма значение дали договора е за морски, речен, въздушен или сухоземен транспорт. Тази ценна книга се издава от превозвача по искане на товародателя и инкорпорира едностранно задължение от страна на превозвача да предаде товара само титуляра на товарителния запис, т.е той материализира правото за получаване на стока или товар.
ТРАНСЛАТИВНА СУКЦЕСИЯ /ПРЕХВЪРЛИТЕЛНО ПРАВОПРИЕМСТВО/
При него у праводателя е налице и съществува конкретно субективно право и то е обект на придобиване. Цялото субективно право, съществуващо у прехвърлителя, се транслира на трето лице.
ТЪРГОВСКИ ПОМОЩНИК
Лице, което е ангажирано с дейността на търговеца и по начало този ангажимент не е безвъзмезден. Най-често това са работници или служители, които работят по трудов договор. Смята се, че търговски помощници не са роднините на търговеца, които го подпомагат безвъзмездно, нито пък лицата, които заемат управленски функции в предприятието му. Роднините на търговеца може да са търговски помощници ако е сключен договор с тях.
ТЪРГОВСКИ ПОСРЕДНИК
Търговецът, който по занятие посредничи за сключване на сделки.
ТЪРГОВСКИ ПРЕДСТАВИТЕЛ
Лице, което самостоятелно и по занятие сътрудничи на друг търговец при извършване на търговската му дейност. Той може да бъде упълномощен да извършва сделки от името на търговеца или от свое име за негова сметка.
ТЪРГОВСКИ ПЪЛНОМОЩНИК
Лице, упълномощено от търговеца да извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение.
ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО
Юридическо лице, създадено за извършването на търговска дейност.
УКРИВАТЕЛСТВО
Лице, което спомогне на друго лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършил самото престъпление.
УНИЩОЖАЕМА СДЕЛКА
Сделка, която поражда правни последици от момента на сключването му, поради което придобитите по нея права могат да бъдат валидно прехвърляни. В полза на страната, чиято воля е опорочена възниква правото само по съдебен ред да предизвика отпадането на правните последици с обратна сила.
УСТАВ
Сбор от правила за устройството и дейността на организация.
ФИДУЦИАРНА СДЕЛКА
Сделките, с които се прехвърлят имуществени права, които приобретателят се задължава по-късно обратно да прехвърли на праводателя си. Страните се наричат фидуциант - този, който прехвърля едно свое право, - и фидуциар – приобретателят.
ФИКЦИЯ
Юридическа техника, при която по силата на самата правна норма се приема за осъществил се един юридически факт, за който се знае с пълни основания, че не се е осъществил. Фикцията е необоримо, правомерно и съзнателно предположение за факт, извършено противно на доказаните досега факти по конкретен случай. В резултат на това правно-техническо средство настъпват правните последици на факта, който всъщност не е настъпил.
ФОНДАЦИЯ
Некорпоративно устроено юридическо лице, учредено приживе или при случай на смърт с едностранен учредителен акт под формата на дарение или завещание, с който безвъзмездно се предоставя имущество за постигане на нестопанска цел. Характерно за фондацията, е че учредителите ѝ нямат качество на нейни членове. Фондациите могат да извършват дейност в обществена или частна полза. Със средства на фондациите се подпомагат образованието, науката, културата, здравеопазването и други.
ХОЛДИНГ
Търговско дружество, което има за цел да участва финансово (с капитал) в други дружества или в тяхното управление, за да осъществява контрол над тях с оглед извличане на печалба (или други облаги) от дейността им, със или без извършване на собствена производствена или търговска дейност.
ЦЕДЕНТ
Кредитор, който прехвърля своето вземане на трето лице с цесия.
ЦЕЛ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Резултатът, който се преследва с извършване на престъпното деяние. Обикновено целта (при умишлените престъпления) е и мотив на престъплението. При някои престъпления законът изрично включва целта в престъпния състав (напр. при измамата - „който с цел да набави за себе си или другиго имотна облага...").
ЦЕЛИ НА НАКАЗАНИЕТО
Резултатите, които се преследват с налагане на наказание. Според нашия НК те са: поправяне и превъзпитание на осъдения към спазване на законите; предупредително въздействие върху осъдения и отнемане възможността му да върши други престъпления; възпитание и предупредително въздействие върху другите членове на обществото (индивидуална и генерална превенция). Наказанието не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство.
ЦЕННА КНИГА
Писмен акт, който материализира права. Упражняване го им става само чрез предявяване на акта, в който са материализирани. От правно гледище цената книга с вещ и може да бъде обект на вещни .права. Ценната книга е свързана и с облигационни права. Ценната книга бива: за лихви, за парична сума, за печалба, за членство; на приносител - когато правата се упражняват от този, който я представя; поименна - когато в нея е посочено името на субекта, на който е издадена; на заповед.
ЦЕСИОНЕР
Лицето, комуто цедентът прехвърля своето вземане.
ЧАРТЪР
Договор за наем на кораб, нает от наемателя да извършва с него превози на пътници или товари за определено време, като заплати съответната цена на наемодателя. Наемателят е длъжен да предаде кораба годен за използване, включително и с необходимия екипаж, като възнаграждението на екипажа се плаща от него.
ЧЕК
В търговския оборот се срещат най-различни видове чекове в зависимост от целите и нуждите, за които те се издават: Поименен чек. Този чек се издава в полза на точно определено лице, името на което се посочва в документа. Поименните чекове са сравнително широко разпространени, тъй като са сигурни и могат лесно да бъдат прехвърляни от едно лице на друго по пътя на обикновеното джиросване. За да може да се прехвърля, в поименния чек трябва да е включена клаузата на заповед. Такъв чек се нарича още ордерен. Но ако в поименния чек е включен текст не на заповед, той не може да се прехвърля чрез джиро и това силно затруднява платежния оборот. Чек на приносителя. При него не се посочва име на притежателя и той може лесно да се предаваот един чекодържател на друг без никакви формалности. В същото време той съдържа един голям недостатък при кражба, загуба или злоупотреба може да бъде изплатен на някой недобросъвестен или неправомерен държател. Документарен чек. Характерно за този чек е, че той се изплаща след представяне на стоково-разпоредителни документи, свързани с доставката на стоки. Стоката се предава на купувача или вносителя след изплащане на чека. Пресечен или бариран чек. Това е чек, който отговаря на изискванията за обикновения чек, но на лицевата страна на който е извършено от издателя или от приносителя пресичане с две успоредни линии. На търговското право са познати два вида пресичане: общо и специално. Пресичането е общо, когато не съдържа уговорка между двете линии или съдържа уговорката банка или друг равнозначен израз. То се смята за специално, ако между двете линии е написано наименованието на банка. Допустимо е общо пресичане да се превърне в специално, но обратното е недопустимо. Чек за минаване по сметка или разчетен чек. Това е чек, който отговаря на изискванията за обикновен чек, но изплащането на които в брой е забранено от издателя или от приносителя чрез написване върху лицевата му страна на уговорка за минаване по сметка или друг равнозначен израз. Плащането на такъв чек се извършва само чрез минаване по сметка. Когато е посочена сметката, платецът може да прехвърли сумата само по посочената сметка. Допустимо е посочване на сметката да извърши не само издателчт, но и всеки лигитимиран държател на чека. Недействително е садраскването на уговорката за минаване по сметка. Платец, който е платил в нарушение на споменатите разпоредби относно чека за минаване по сметка, отговаря за вреди. Отговорността му е ограничена до размера на сумата на чека (чл.557 от ТЗ). Банков чек. Това е чек, теглен от една банка срещу друга банка, и се използва обикновено при превеждане на суми в чужбина. Пътнически чек - представлява документ, издаден от едана банка с нареждане да се плати обозначената в чека сума на лицето, чийто подпис е поставен върху него. Пътническите чекове са една от най-удобните форми за снабдяване на пътуващите в чужбина лица с валута. Той се издава само на едно лице, което го подписва два пъти първия при получаването му и втория път при изплащането му. Чрез втория подпис се установява собствеността на пътническия чек. Той трябва да е напълно идентичен с първия подпис.
ШПИОНСТВО
Шпионството е едно от най-тежките предателски престъпления. То е насочено пряко срещу външната сигурност на държавата. Представлявайки особено опасно и разпространено престъпление, то налага диференциран подход. По тези съображения шпионството е обособено и откроено от останалите форми на предателство.
ЮРИДИЧЕСКИ ФАКТ
Юридически са фактите от обективната действителност, които се институционализират в правото, за да пораждат правни последици. Това са явления, процеси, обществени отношения, които съществуват независимо от правото. Смисъла на тяхното институционализиране е да пораждат съответни правни послидици. Правните последици, които те пораждат, зависи от оценката която законодателят им дава. Юридическите факти се съдържат в хипотезата на правната норма. На това основание се реализират следващите елементи на правната норма. Това определя мястото на юридическите факти в правната действителност. Те са причина за да възникнат правните отношения и правните връзки. Юридическите факти имат фактическо – юридическа същност- От една страна те са проявление в обективната действителност (правото не създава юридически факти) от друга страна те са интитуционализирани в правото факти и пораждат правни последици. Не всички фанти от обективната действителност се интитуционализират в правото. Тези факти, които получават правна институонализация наричаме релевантни факти, противоположно другите се наричат ирелевантни факти (факти, които нямат значение за правото).
ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ
В българското законодателство няма определение на легалното понятие “юридическо лице”. То се изяснява от правната теория. Основно значение в този смисъл има разпоредбата на чл. 131 от ЗЛС, според която юридическите лица са носители на права и задължения, които те придобиват чрез своите органи. Юридическото лице съдържа родовите белези на понятието “субект на правото”, но заедно с това то включва и видови белези, чрез които се отличава от другите видове правни субекти.