Отношението на обществото към проблемите на хората с увреждания и тяхната готовност за интеграция чрез трудова заетост.

Петя Стоевска, докторант, Тракийски университет, Медицински факултет, катедра „Социални дейности“, адвокат Софийска адвокатска колегия

АБСТРАКТ

Предмет на изследване в настоящата статия са нагласите на различни обществени групи към проблемите на хората с увреждания и готовността им да съдействат на процесите за тяхната интеграция чрез труд. За тази цел през периода октомври – декември 2019 г. е проведено емпирично проучване чрез анонимни анкети на хартиен и електронен носител, включващи 28 въпроса, групирани в 5 раздела. Изследването обхваща 250 участници от цялата страна на различна възраст и с различен социо – демографски профил. Данните са обработени чрез методите на дескриптивната статистика (descriptive statistics), както и едномерен и двумерен честотен анализ. Проучването показва, че значителна част от респондентите демонстрират разбиране относно проблемите на хората с увреждане, готовност да съдействат за преодоляване на негативните стереотипи към увредените лица по отношение на включването им на пазара на труда. От друга страна широката общественост не е информирана в достатъчна степен за усилията на правителствения сектор, правозащитните и неправителствените организации относно трудовата интеграция на тази уязвима група, поради недостатъчното популяризиране на законодателните и нормативните промени и тяхното практическо приложение в тази област на социалната политика на държавата. Друг извод от проведеното емпирично иследване е, че възможностите за интеграция на хората с увреждания чрез труд не са гарантирани както поради тяхната недостатъчна инициативност, така и поради съществуващите прояви на дисктриминация от страна на някои работодатели при наемането на работа на лица с увреждания.

Ключови думи: обществени нагласи; държавна политика; неправителствен сектор; трудова интеграция; хора с увреждания

УВОД

През последните години се наблюдава тенденция към промяна в отношението на обществото към хората с увреждания вследствие на повишената степен на осведоменост относно ежедневните предизвикателства, с които се сблъсква тази уязвима група и активната политика за подобряване на качеството на живот на увредените лица, включително и чрез създаване на условия за трудовата им заетост. Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН (9) утвърждава принципите за равни възможности на лицата с увреждания чрез създаването на условия за тяхната трудова реализация като решаващ фактор за интеграцията им в обществото.

Ефективността на политиките за социално включване на хората с увреждания чрез заетост от една страна е затруднена от липсата на общоприета дефиниция на понятията „увреждане“ и „хора с увреждания“. Световната здравна организация (СЗО) в своята Международна класификация за функциониране, увреждания и здраве (МКФ), отчитайки социалните аспекти на уврежданията, раграничава две основни концепции: недостатъчност - загуба или нарушение на психологическата, физиологическата или телесната конструкция или функции и увреждане – ограничение или загуба на способността да се извършва дадена дейност по начина или до степен, считана за нормална за човека без увреждане. (https://www.un.org/esa/socdev/enable/dis50y10.htm)

Следва да се има предвид фактът, че хората се отнасят по различен начин към възможността за тяхната трудова реализация. При т.н. автотелен подход трудът е ценност сам по себе си. При инструменталния подход трудът за индивида е средство за постигане на материално благополучие. При пунитивния подход той е „необходимо зло”. От друга страна нерядко хората биват разделяни въз основа на различни критерии като пол, възраст, цвят на кожата, социален статус, образование и др., а в сферата на труда – на „работещи” и „неработещи”, „активни” и „пасивни” и т.н. Един от най – важните критерии за диференциация в областта на професионалната реализация е т.н. дихотомна категоризация, при която хората се делят на „работоспособни” и „неработоспособни”, на „способни” и „неспособни”, на „можещи” и „неможещи”. По отношение на хората с увреждания сред някои представители на обществото все още битува мисленето за тяхната маргинализация на пазара на труда, за тяхната социална пасивност и зависимост от институциите. Нерядко на тях се гледа като на „неспособни“, „неработоспособни“ или „неможещи”. Тези фактори оказват демотивиращо влияние върху желанието на увредените лица за интеграцията им в социума чрез полагане на труд.

Актуалната статистика показва, че днес хората с увреждания са все още слабо представени на пазара на труда и работните позиции за тях са крайно недостатъчни. По данни на Евростат, Националния статистически институт и Балканския институт по труда и социалната политика към 2018 г. (5) лицата с трайни увреждания в работоспособна възраст у нас са над 465 000. От тях едва 31% работят, а само 5 – 6 % са регистрирани като безработни, т.е. 70% от тези трудоспособни лица не са заети. Икономическата активност сред хората с увреждане е около 35%. Изследванията сочат, че нашата страна има потенциал да повиши с 30% тяхната заетост, което означава, че нови 120 – 130 хиляди души могат да се включат в пазара на труда. (5) Подкрепата за заетост на този контингент е особено актуална в контекста на прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждане, законодателните и нормативните уредби на ЕС в тази сфера (9),(4), приетия наскоро у нас Закон за хората с увреждания (6), и др. нормативни актове.

Данните на Националния статистически институт, Министерството на труда и социалната политика ( МТСП) и Агенцията по заетостта ( АЗ ) отбелязват тенденция на намаляване на регистрираните безработни с увреждания. Въпреки че броят на увредените лица, включени в програмите за заетост за периода от 2015 – 2017 г. нараства от 8179 до 10 742, тези факти остават извън фокуса на общественото внимание.

Политиките за социално включване чрез заетост на хората с увреждания са многоаспектен процес, който предполага активни действия за тяхното насърчаване да търсят и намират работа, за подкрепата на работодателите, които желаят да предложат работни места на лица с увреждания и за промяната в нагласата на обществото да приеме такива лица на паразра на труда като равни. С други думи значителна част от тези действия са насочени както към увредените лица, така и към тези без увреждания по начин, който позволява на социалната система да създаде подходящите условия за трудова реализация на хората от тази уязвима група, за преодоляване на стигматизацията, недоверието и негативните нагласи на някои представители на обществеността спрямо техния трудов потенциал.

В контекста на казаното до тук са важни както начинът, по който широката общественост възприема проблемите на хората с увреждания в тяхната цялост, така и степента на осведоменост на обществото относно мерките за насърчаване на тяхната заетост и готовността им да се интегрират на пазара на труда.

Настоящото изследване до голяма степен е повлияно от утвърдените два подхода към проблемите на хората с увреждания – медицинския и социалния. (12) Медицинският подход се фокусира върху дефицитите на човека с увреждане. При този модел невъзможността на хората с увреждания да участват пълноценно в обществения живот се дължи не толкова на нетолерантната социо – културна среда, колкото на тяхната „биологична“ дисфункция. Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (9) подкрепя социалния модел, при който уврежданията са резултат от взаимодействие между лица с нарушени функции и бариери от емоционално – оценъчен характер, които възпрепятстват тяхната ефективна социална интеграция. Европейското законодателство утвърждава позицията, че увреждането е следствие от динамично взаимодействие между здравето на човека, редица личностни фактори като възраст, пол, индивидуалност и влиянието на социално – физическата среда, в която живее личността с увреждане.(4) Социалният подход се фокусира върху физическия и интелектуалния капацитет на човека с увреждане. Освен морално – етични, тук има и икономически аргументи. В условията на демографска криза и недостиг на работна ръка в европейски мащаб е по-рационално да се инвестира в повишаване на активността и качеството на човешкия капитал сред лицата с увреждане, отколкото да се компенсират техните дефицити. Националният план за действие по заетостта през 2019 г. (18) предвижда активно прилагане на новия Закон за хората с увреждания и продължаване на работата по мерките за заетост за тази група. (6) Поради пълната субсидия интересът на работодателите се съчетава с този на безработните лица с увреждания, които се наемат за период от две години със сигурни доходи, което за преобладаващата част от тях е единствена възможност за трудова реализация. Насърчава се наемането на лица с и над 71% намалена работоспособност; военноинвалиди; лица със сензорни увреждания; лица с ментални увреждания. С приоритет се включват тези работодатели, които са сключили договор за финансиране по чл. 25 от Закона за интеграция на хората с увреждания (7) за осигуряване на достъп до работните места, както за приспособяване и/или оборудване на работни места за ХУ.

Друг аспект на настоящото проучване влиянието на житейския опит на участниците. (9). Отношението на обществото към лицата с увреждане може да е резултат от негативни стереотипни нагласи, от влиянието на медиите, от временен или постоянен контакт с такива лица (в случаите, когато се полагат ежедневни грижи за тях в семейството или в качеството на служител в социална или здравна институция, дори от клишираната графична визуализация на представата за хората сувреждания. Така, ако широката общественост може да демонстрира повече емпатия и толерантност към идеята за социално приобщаване на увредените, то лицата, които имат непосредствен опит от грижата за хората от този контингент било в семейството, било в професионален план, могат да изразят различно становище по някои от поставените в проучването въпроси. Динамиката в нагласите на самите хора с увреждания за интеграция в социума чрез труд в контекста на актуалните законодателни инициативи също не е достатъчно проучена. Така че част от целите на изследването са да бъдат идентифицирани амплитудите в обществените нагласи по темата на проучването, които от една страна биха могли да съдействат за изясняване на амбивалентните обществени нагласи към хората с увреждания по отношение интеграцията им чрез заетост и от друга страна – да катализират темповете за интеграция и създаване на условия за трудовата реализация на лицата с увреждания.

Разнопосочният мониторинг на обществените настроения в настоящето емпирично изследване има за цел да установи: степента на информираност за проблемите на ХУ; готовността на обществеността да приеме ХУ като пълноценни и пълноправни членове на социума; мнението на респондентите относно мотивацията и нагласата на ЛУ да се интегрират в социума чрез трудова заетост и готовността на работодателите да наемат лица с такива проблеми.

МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ

1. Предмет на изследване

Предмет на настоящото изследване са нагласите на различни обществени групи

(лица без увреждания, работодатели) към проблемите на хората с увреждане и тяхната готовност за интеграция чрез труд.

Този комплексен анализ предопределя и методите и техниките за събиране на информация, на базата на които се осъществява статистическата обработка на данните.

Емпиричното проучване e проведено през периода октомври – декември 2019 г. и е реализирано чрез доброволни и анонимни анкети на хартиен и електронен носител. Анкетите, които по същество имат характер на индивидуализирано интервю, включват 28 въпроса, групирани в 5 раздела, имащи за цел да констатират личното мнение на респондентите към момента на изследването. Част от въпросите предполагат повече от един възможен отговор, поради което общият сбор проценти на отговорите на тези въпроси надвишават 100%. В някои случаи респондентите не са посочили нито един от предложените варианти на отговор, поради което общият процент на регистрираните отговори е под 100%.

2. Целева група

Изборът на целева група е детерминиран от факта, че промените в нормативната уредба, касаеща трудовата интеграция на хората с увреждане, засягат не само тях, но и интересите на обществото като цяло. Изследвано и анализирано е мнението на 250 участници от цялата страна с различна възраст и социо – демографски профил, от които 100 души са се съгласили да попълнят хартиен вариант на анкетата. Останалите респонденти са посочили отговорите в електронната форма на анкетата. И двата варианта на анкетите са придружени от Декларация за информирано съгласие, с чието съдържание участниците трябва да се запознаят предварително.

3. Статистическа обработка

За да се изследва разпределението на променливите, както и да се опишат възможните им категории са използвани методите на дескриптивната статистика, както и едномерен и двумерен честотен анализ. За целта е определен броят на единиците, принадлежащи на дадена категория и са изчислени съответстващите им абсолютни или относителни честоти (Велева, 2019 –15, Велева, 2019 – 16).

Емпиричните данни са обработени чрез програмата за обработка и анализ на социологически данни SPSS Statistics 17.0.0 WinWrap Basic, Copyright 1993-2007 (SPSS Statistics, 2007 – 17). и визуализирани чрез Excel 14.0.7237.5000, Ms Office Pro Plus 2010© (18)таблици и диаграми, което позволява по-добра прегледност и сравнимост на резултатите, както и обобщаване на информацията.

РЕЗУЛТАТИ И ДИСКУСИЯ

Изложените по – горе аргументи детерминират основните аспекти от въпросите на анкетното проучване. Анкетата включва 28 въпроса, групирани в 5 раздела, със следната насоченост:

I. Социално – демографски профил на респондентите

Данните за социо – демографския профил на респондентите са обобщени в Таблица №1. От нея може да се заключи, че преобладаващият брой участници, декларирали съгласие да участват в проучването, са образовани семейни жени в активна трудоспособна възраст, живущи в областен град или такива, които живеят на семейни начала със своя партньор. Очакванията са тези характеристики да рефлектират върху отговорите от следващите раздели на анктетата.

Таблица №1 Социално – демографски профил на респондентите

Респонденти		Относителен дял (%)	брой лица
Пол	мъже	28.8	72
Пол	жени	71.2	179
Възраст	от 18 – 34 г.	32.4	81
	от 35 – 49 г.	29.2	73
	от 50 – 64 г.	11.2	28
	над 65 г.	27.2	68
Семеен статус	Омъжена / женен	33.6	84
	Неомъжена /неженен	33.2	83
	Разведен / а	10.4	26
	Вдовец / вдовица	0	0
	Живеещ с патрньор на съпружески начала	15.6	39
Образование	С висше образование (бакалавър, магистър, с придобита научна степен/звание)	56.0	140
	Студент	20.0	50
	Със средно образование, в т.ч. средно специално образование	22.4	56
	С основно образование	0	-
	Не посещавал училище	0	-
Населено място	Областен град	69.2	173
	Малък град	24.0	60
	Село	0	-

II. Лично отношение, емоционални възприятия и интреакции на респондентите в ситуации на общуване с хора с увреждания

Таблица №2 Лично отношение, емоционални възприятия и интреакции на респондентите в ситуации на общуване с хора с увреждания

Респонденти		Относителен дял (%)	брой лица
Какви са причините хората с увреждания да се чувстват изолирани от активния живот на обществото?	Вследствие на физически, психологически, психически и поведенчески проблеми	59.2	148
	Вследствие на тяхно лично решение да не участват активно в живота на социума	12.0	30
	Вследствие на затруднения достъп до обществените, образователните и културните институции	66.4	166
Посочете термина, който според Вас е по - подходящ от термина „хора с увреждания“	Хора в неравностойно положение	50.0	125
	Инвалиди	8.8	22
	Хора с физически, здравословни и ментални проблеми	33.6	84
	Нито едно от изброените	8	20
Общували ли сте с хора с увреждания?	Да	80.4	201
Общували ли сте с хора с увреждания?	Не	9.2	23
Често ли срещате хора с увреждане на улицата, в обществения транспорт, в образователните и културните институции?	Често	27.2	68
	Понякога	46.8	117
	Рядко	25.6	64
	Никога	0	0
	Срещал съм хора с увреждания, но не съм общувал с тях	10.4	26
Какви чувства изпитвате, когато срещнете човек с увреждане?	Съжаление	26.0	65
	Съчувствие	84.8	212
	Страх	5.6	14
	Друго мнение	2.8	7
Бихте ли помогнали на човек с увреждане в ситуация, в която той не може сам да се справи?	Да, ако пожелаете съдействие	75.2	188
	Не, ако пожелаете съдействие	2.8	7
	Зависи от ситуацията	24.0	60

Отношението на обществото към лицата с увреждане еволюира паралелно с Въпреки че в последните години акцентът е върху способностите на индивида, а не върху неговото увреждане, в законодателната и нормативната уредба у нас се утвърди понятието хора с увреждания, което, съдейки по резултатите от проведената анкета, също не се възприема еднозначно от респондентите. Почти половината от анкетираните предпочитат термина „хора в неравностойно положение“; за 33.6% от участниците терминът „хора с физически, здравословни и ментални проблеми“ отразява по – адекватно специфичните проблеми на тази група; около 9% от запитаните все още приемат термина „инвалиди“; най – нисък е процентът на анкетираните (8%), които не одобряват нито един от изброените термини, но не могат да посочат друг по – подходящ.

Резултатите от изследването, представени в Таблица №2, налагат извода, че въпреки сложната социално – икономическа ситуация, преобладаващата част от анкетираните демонстрират разбиране на проблемите на хората с увреждания, толерантност и емпатия към тази уязвима част от обществото. Над 66% от запитаните са наясно, че основната причина за усещането за изолация на хората с увреждания от активния обществен живот е достъпността на средата; според значителен процент от анкетираните (59%) социалната изолация на увредените лица е следствие от техните физически, психологически, психически и поведенчески проблеми; 12% считат, че това се дължи на личното решение на лицата с увреждане да се дистанцират от живота на социума.

Преобладаващите проценти на отговорите на горния въпрос Няма данни за участник в анкетното проучване, който да не е срещал човек с увреждане на обществени места; около 10% са срещали хора с увреждания извън обстановката,в която живеят, но не са общували с тях; 25.6% от запитаните рядко са срещали увредени лица в посочената в таблицата обстановка; 27% са срещали често лица с увреждания извън тяхното жилище; около 47% отговарят, че понякога са срещали хора с увреждания на обществени места.

Възможността по – често да бъдат срещани хора с увреждания на публични места дава възможност да бъдат разбрани техните потребности и съпреживени техните проблеми и емоции. Емпатията, която стои в основата на градивното социално общуване, води до формирането на алтруистично поведение, което се потвърждава от отговорите на последните два въпроса от Таблица №2. Над 84% от запитаните изпитват съчувствие към лицата с увреждания, а близо 75% от тях биха помогнали на човек с увреждане в ситуация, в която той не би се справил сам и при условие, че пожелае съдействие. Въпреки че почти 26% изпитват съжаление към лицата с увреждане, около 24 % биха уважили чувството за достойнство на тези хора и биха им оказали помощ в зависимост от конкрената ситуация. Страх от общуването с хора с увреждане изпитват едва над 5% от запитаните. Интересен е фактът, че 2.8% от анкетираните, които изпитват други чувства към лицата с увреждания съвпада с процента на тези, които не биха помогнали на увредено лице, ако то не желае.

III. Степен на информираност на респондентите за ежедневните нужди и проблеми на хората с увреждане и тяхното място и функциониране в общността.

Степента на информираност на респондентите за ежедневните нужди и проблеми на хората с увреждане като вид помощ, от който се нуждаят, както и нивото на компетентност на органите, от които зависи тази помощ са визуализирани от Фигура№1 до Фигура №4.

Фигура №1 Проблеми, с които се сблъскват най-често хората с увреждане Фигура №2 Вид помощ, от която се нуждаят хората с увреждания

Според 65.6% от респондентите най – значителният проблем за хората с увреждане е намирането на подходяща работа; за 61% това е достъпността на средата; 55.6% считат, че лицата с увреждане изпитват финансови затруднения; 47.2% преценят, че осигуряването на адекватнпо лечение и помощни средства са важни проблеми за увредените лица (Фигура №1); 48% от анкетираните смятат, че лицата с увреждания се сблъскват с безразличието на околните (44.8%).

Около 66.4% от запитаните считат, че видът помощ, от който се нуждаят хората с увреждане, зависи от спецификата на конкретния случай; приблизително 36% смятат, че увредените се нуждаят от финансова помощ; 30.4% намират, че те имат нужда от помощта на личен асистент, а около 26% – от медикаментозно и друг вид лечение (Фигура 2).

Фигура№3 Кои фактори са важни за определяне на вида помощ на хората с увреждане Фигура №4 Компетентни органи, които трябва да преценяват вида и обема на помощта за хората с увреждане

Според данните от Фигура №3, 86% от анкетираните поставят на първо място вида и степента на увреждането като фактор, от който зависи помощта за лицето с увреждане. коло 39.6% считат, че определящо обстоятелство е наличието на близки, които могат да помагат на човека с увреждане, а 8.8% не могат да отговорят на въпроса.

На въпроса, касаещ компетентността на органите, които трябва да преценят вида и обема на предоставяната на увредените лица помощ, 63.2% от респондентите се доверяват на преценката на органите на медицинската експертиза; според 54% отговорността е на Агенцията за социално подпомагане; за 38.8% тези въпроси са от компетентността на личния лекар, а 12.4% не могат да отговорят. (Фигура №4).

Частта от анкетното проучване, която е свързана с мястото и функционирането на хората с увреждане в общноста, цели да установи степента на информираност на обществото за някои рутинни проблеми на хората с тежки увреждания и на тези от най – близкото им обкръжение с оглед на два безспорни факта: от една страна с подобряването на достъпа до здравеопазване и образование много от хроничните инвалидизиращи състояния стават все по – управляеми, а възможностите на лицата с увреждания за социална и трудова интеграция – все по – реалистични; от друга страна политиката на деинститулизиране в последните години изведе значителен брой хората с увреждане от битовата и социалната среда, в която са пребивавали години наред, и която ги е поставила в зависимост от тази среда, оказала е влияние върху поведението, морала, ценностната система на човека с увреждане, върху мотивацията му да се интегрира в социума включително и чрез своя труд.

Въпросите в този раздел от анкетата са обобщени в Таблица №3 и обхващат информираността на респондентите относно различни аспекти от живота на хората с увреждане в общността: наличие на жилище; физическа финансова подкрепа; достъп до медицински услуги; достъпност на средата: наличие на удобен и финансово обезпечен транспорт и инфраструктура; наличие на гъвкави възможности за образование; възможност за наемане на работа: нагласата на лицата с увреждане да се интегрират в живота на обществото чрез заетост, отговаряща на тяхната квалификация и способности; нагласата на работодателите да наемат на работа лице с увреждане.

Резултатите от отговорите в Таблица №3, касаещи мястото на лицата с увреждане в общността, показват добро ниво на информираност на анкетираните по този въпрос, а именно: 77.3% от респондентите смятат, че хората с увреждане живеят в семейна среда; 41.0% мислят, че те живеят в специализирани институции; 11.2% обаче нямат мнение по въпроса. Запитани обаче къде трябва да живеят лицата с увреждане, 82.5% отговарят категорично, че това трябва да е среда, близка до семейната; 23.5% приемат, че някои трябва да живеят в специализирани институции; едва 8.0% не могат да преценят.

Подобни са и резултатите от отговорите на въпроса, касаещ мнението на обществото относно мястото, където трябва да учат и работят пълнолетните лица с увреждане. Съгласно Таблица №3 66.5% от респондентите смятат, че това трябва да бъдат интегрирани учебни заведения и предприятия заедно с лица без увреждания; около 36% считат, че за някои от тях са по – подходящи специализираните учебни заведения и предприятия, в които условията са съобразени със специфичните потребности на тези лица; 14.3% намират, че за някои хора с увреждане е по – добре да учат и работят в домашни условия и само 8.4% нямат мнение.

Таблица №3 Място и функциониране на хората с увреждане в общността

Респонденти		Относителен дял (%)	брой лица
Къде според Вас живеят хората с увреждане?	В специализирани институции за хора с увреждане	41.2	103
	В семейна среда	77.6	194
	Не мога да отговоря	11.2	28
Къде според Вас трябва да живеят хората с увреждане?	В среда, близка до семейната	82.8	207
	В специализирани институции за хора с увреждане	20.0	50
	Не мога да отговоря	8.0	20
Къде според Вас трябва да учат и работят пълнолетните лица с увреждане?	В специализирани училища и предприятия	35.6	90
	В интегрирани училища и предприятия заедно с хора без увреждания	66.8	167
	Да учат и работят в домашни условия	14.4	36
	Не мога да преценя	8.4	21

Резултатите от този раздел от изследването потвърждават високата степен на информираност по отношение на средата на местоживеене, обучение и работа на хората с увреждане, както и нагласата на обществото те да бъдат изведени от изолация, като им се осигурят условия да живеят в семейна среда или в среда, близка до семейната, да учат и работят заедно с хората без увреждане.

IV. Инфрормираност на респондентите относно актуалните промени в законодателството, касаещи хората с увреждане, и промените в Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ).

Многовариантните отговори на въпросите от този раздел на анкетата са представени в Таблица №4 и имат за цел да установят степента на информираност и заинтересованост на респондентите относно актуалните промени в НМЕ и законодателството, касаещо лицата с увреждане.

Таблица №4 Информираност на респондентите относно актуалните промени в законодателството и нормативните уредби, касаещи хората с увреждане

Респонденти		Относителен дял (%)	брой лица
Интересуват ли Ви промените в законодателството, свързани с хората с увреждане?	Да, защото смятам, че предишното законодателство ощетява хората с увреждане	34.0	85
	Да, защото тези промени засягат цялото общество	56.0	140
	Не съм информиран / а	22.0	55
Одобрявате ли промените в Закона за хората с увреждания?	Да, защото са съобразени с европейското законодателство	17.6	44
	Не, защото не вземат под внимание индивидуалните нужди на хората с увреждане	40.4	101
	Не съм информиран / а	42.4	106
Одобрявате ли промените в Наредбата за медицинската експертиза?	Да, защото критериите за определяне на процента на работоспособност са по – справедливи	17.2	43
	Не, защото критериите за определяне на процента на работоспособност не са справедливи и ощетяват хората с увреждане	36.4	91
	Не съм информиран / а	46.8	117
Забелязали ли сте промяна в отношението на обществото към хората с увреждане?	Има значителна промяна	35.2	88
	Няма съществена промяна	61.2	153
	Не мога да отговоря	4.0	9

Анализът на данните от първите два въпроса на Таблица №4 потвърждава интереса на обществеността към промените на законодателството и нормативната уредба, свързани с хората с увреждане, поради две основни причини: според 56% от анкетираните тези промени не са адресирани единствено към увредените лица, а засягат интересите на цялото общество; 34% от респондентите одобряват промените, защото считат, че предишната нормативна уредба ощетява увредените лица. Не е малък делът от 22% на запитаните, които нямат информация за тези промени.

Въпреки че около 18% одобряват промените в Закона за хората с увреждания (ЗХУ) като съобразени с европейското законодателство, над 40% от анкетираните считат, че този закон не взема под внимание индивидуалните потребности на увредените лица. Фактът, че над 42% нямат информация за промените в ЗХУ, потвърждава необходимостта от активно популяризиране на законодателствените инициативи и тяхното практическо приложение с цел подобряване на качеството на живот и интеграцията на лицата с увреждане в живота на обществото.

Обезпокояващи са отговорите на въпроса, касаещ новата Наредба за медицинска експертиза. Почти 47.0% не са наясно с промените в този важен нормативен акт; над 36% не одобряват критериите за определяне на процента неработоспособност като несправедливи и ощетяващи хората с увреждане; едва 17.2% ги намират за по – справедливи в сравнение със старите критерии. Освен това, значителен брой от анкетираните (61.2%) не намират съществена промяна в отношението на обществото към хората с увреждане; около 35% са на обратното мнение, а едва 4.0% не могат да отговорят на въпроса (Таблица №4).

Колебанията в общественото мнение относно нормативните промени, касаещи хората с увреждане, налагат извода е, че действията в тази посока трябва да се предхождат от широка обществена дискусия и да вървят паралелно с тяхното популяризиране. Поради продължителността на консултативния процес и сложността на законодателната техника е необходимо време промените не само да влязат в сила, но и да постигнат желания ефект както сред техния адресат, така и сред широките слоеве на обществото, от което до голяма степен зависи реализирането на новите правителствени политики в тази област и промените в обществените настроения спрямо лицата с увреждане.

V. Нагласа на обществото към хората с увреждане да бъдат включени в образователния и производствен процес

Резултат от стремежа на държавните институции да превърнат трудовата заетост на лицата с увреждане в национален приоритет е разработената Дългосрочна стратегия за заетост на ХУ 2011 – 2020 (3), която се базира на препоръките на Съвета на Европа, Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, Стандартните правила на ООН за равнопоставеност и равни възможности.

Последният раздел от допитването има за цел да констатира няколко важни аспекта от темата на проучването: нагласата на обществото хората с увреждане да бъдат включени в образователния и производствения процес като пълноправни членове на обществото; причините за безработицата сред значителна част от този контингент; мотивацията на увредените лица да търсят работа или да започнат свой собствен бизнес; готовността на работодателите да наемат лица с увреждания. Мнението на респондентите за цялостната промяната в отношението на обществото към хората с увреждания и по – конкретно към тяхното включване в образователния и трудовия процес са синтезирани в Таблица №5.

Таблица №5 Нагласа на обществото към хората с увреждане да бъдат включени в образователния и производствен процес

Респонденти		Относителен дял (%)	брой лица
Как би се отразило включването на лицата с увреждане върху образователния и производствения процес?	Ще помогне да бъдат разбрани по – добре проблемите на хората с увреждане	66.0	165
	Ще затрудни учебния и производствения процес	6.0	15
	Няма да окаже влияние върху учебния и производствения процес	20.0	50
	Затруднявам се да отговоря	16.4	41
Забелязали ли сте промяна в отношението на обществото към хората с увреждане?	Има значителна промяна	35.2	88
	Няма съществена промяна	60.8	152
	Не мога да отговоря	4.0	10
Променила ли се е нагласата на хората с увреждане да търсят работа?	Да	38.4	96
	Не	28.0	70
	Нямам мнение	33.6	84
Познавате ли хора с увреждане, които са започнали свой собствен бизнес?	Да	23.2	58
	Не	62.8	157
	Не мога да отговоря	14.0	35
Познавате ли работодатели с увреждане, които са наели на работа други хора с увреждане?	Да	9.6	24
	Не	58.8	147
	Не мога да отговоря	31.6	79
Променила ли се е нагласата на работодателите да наемат на работа хора с увреждания?	Да	24.4	61
	Не	52.0	130
	Няма да отговоря	23.6	59

Според резултатите от отговорите на първия въпрос от Таблица №5 66% от участниците в анкетирането считат, че включването на лицата с увреждане в образователния и производствения процес ще помогне да бъдат разбрани по – добре проблемите на хората с увреждане; 20% са на мнение, че участието на такива лица няма да окаже влияние върху хода на образователния и трудовия процес; около 16% се затрудняват в преценката си и едва 6% считат, че увредените лица с участието си биха затруднили двата процеса. Преобладаващата част от респондентите отхвърлят дискриминацията по признак „увреждане“ и подкрепят политиката на интеграция на хората с увреждане чрез образование и труд като начин за осигуряване на равни възможности и достоен живот на тази уязвима група.

Тези оптимистични данни обаче не кореспондират с отговорите на въпроса, касаещ промяната в отношението на обществото към хората с увреждания: приблизително 61% считат, че няма съществена промяна в това отношение; 35.2% са на обратното мнение; около 4% не могат да отговорят.

Въпреки че според изследването преобладаващата част от респондентите подкрепят интеграцията на хората с увреждания чрез включването им в подходящи форми на обучение и трудова реализация, мнението на анкетираните за нагласата на лицата с увреждания да се интегрират в социума чрез своя труд не е еднозначно. Според 38% има положителна тенденция в нагласата на увредените лица да търсят работа; приблизително 34% нямат мнение по въпроса, а 28% отговарят отрицателно. Съдейки по данните, 63% от запитаните не познават хора с увреждания, които да са започнали свой собствен бизнес; 23% познават такива хора, а около 14% не могат да отговорят.

Тревожни са данните за работодатели с увреждане, които са наели на работа други хора с увреждане: 59% от анкетираните не познават такива работодатели; 31.6% не могат да отговорят и едва около 10% отговарят положително на този въпрос. Налага се изводът, че общественото мнение се отнася критично както към трудовата активност на лицата с увреждане при търсене на работа и към нагласата им да си осигурят доходи от собствена дейност.

От друга страна участниците в емпиричното изследване са наясно с ролята на работодателите за приобщаването по адекватен начин към трудовия пазар на лицата с увреждане. Отговорите на последният въпрос от Таблица №5 проследява динамиката на трудовата реализация на хората с увреждания през призмата на активността на работодателите. От запитаните 52% отговарят, че няма промяна в нагласата на работодателите да наемат лица с увреждания; почти равен е процентът на тези, които смятат, че работодателите са склонни да наемат увредени лица (24.3%) или не могат да отговорят на този въпрос (23.5%).

Данните от тази част на анкетното проучване сочат, че въпреки разработените стратегии за насърчаване на заетостта на хората с увреждания и подкрепените от правителството програми за стимулиране на работодателите да наемат такива лица, резултатите са все още в сферата на добрите намерения.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Резултатите от анкетното проучване потвърждават, че в личен план преобладаващата част от респондентите демонстрират толерантност, информираност и разбиране на проблемите на хората с увреждане, готовност да съдействат на процесите на преодоляване на стереотипите и на десегрегацията на тази уязвима група. Толерантността обаче е двустранен процес.

Изследването показва, че въпреки активната държавна политика, насочена към социалното включване на лицата с увреждане, мерките в тази посока не са популяризирани в достатъчна степен и широката общественост не е информирана за усилията на правителствения сектор, правозащитните и неправителствените организации за интеграцията на хората с увреждане в различните сфери на обществения живот.

Данните от проведеното иследване показват, че правото на труд на хората с увреждания не е гарантирано както поради недостатъчната инициативност на самите лица с увреждания, така и поради факта, че те все още са обект на дисктриминация при кандидатстване за работа.

ИЗТОЧНИЦИТЕ ЩЕ БЪДАТ ПРЕПОДРЕДЕНИ, КОГАТО БЪДАТ УТОЧНЕНИ ИЗИСКВАНИЯТА НА ОРГАНИЗАТОРИТЕ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА И РЕСП. ТОВА ЩЕ БЪДЕ ОТРАЗЕНО В САТИЯТА

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ

1. Анализ на потребноститена хората с уврежданияот социално включване чрез заетост

http://nfri.bg/documents/biblioteka/ANALIZ-POTREBNOSTI-HU_last.pdf

2. Ивков, Б. Изследване по проблемите на социалното включване на хората с увреждания чрез заетост (резултати от емпирично социологическо изследване). https://www.researchgate.net/publication/292326959

3. Дългосрочна стратегия за заетост на хората с увреждания 2011 - 2020

4. Европейско законодателство за хората с увреждане.

5. Заетостта сред хората с увреждания има потенциал да се увеличи с 30%. https://www.mediapool.bg;https://www.nsi.bg/bg/;https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/zaetostta-na-horata-s-uvrejdaniia-moje-da-skochi-s-30-273825/

6. Закон за хората с увреждания ( 2019 г.)

7.Закон за интеграцията на хората с увреждания ( 2018 г. )

8. Закон за насърчаване на заетостта

9.Икономическата активност на младите хора на територията на МИГ – Лом. Аналитичен доклад. (Резултати от емпирично проучване) http://miglom.org/documents/Analitichen_doklad_2018-2.pdf

9. Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания

10. Петров, М. Интеграция на хората с увреждания на пазара на труда. Състояние и тенденции за развитие http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp14/5.1-r1/5.1-6.pdf

11. Наредби за трудова заетост на хората с увреждания

12. Хора сувреждания. (два подхода към проблема за хората с увреждания)

https://www.britishcouncil.bg/programmes/society/media-diversity/disabilities

9. Comparison of attitudes toward disability and people with disability among caregivers, the public, and people with disability: findings from a cross-sectional survey ttps://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5043610/

https://www.britishcouncil.bg/programmes/society/media-diversity/disabilities

13. Murchison C. “Attitudes,” in A Handbook of Social Psychology. Worcester: Clark University Press; 1935. [Google Scholar ).

14. https://www.nsi.bg › content – НСИ – Данни

15. Петя Велева 2019, Въведение в статистическите методи. Глава II от монография: Статистически софтуер за обработка на експериментални данни, Рецензенти: Галя Кожухарова и Янка Цветанова, Академично издателство Тракийски университет - Стара Загора, ISBN: 978-954-338-152-4 (in Bulgarian)

16. Petya Veleva, Mariya Sirakova, Aleksandar Vangelov. 2019, Study in tolerant communication and attitudes towards inclusion of children with special educational needs. Fourth International Pedagogical Forum: „Traditions and Innovation in the Teaching Practice”, Asenovgrad, Bulgaria, ISBN: 978-619-7014-35-8, p. 77-97 (in Bulgarian)

19. Националният план за действие по заетостта през 2019 г. (www.strategy.bg › FileHandler )

20. Медицински и социален модел към хората с увреждане.

Хора с увреждания. Съвет на Европа. https://www.coe.int/bg/web/compass/disability-and-disablism