Медиацията като бърз и ефективен начин за разрешаване на спорове

    Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове. Основните принципи, залегнали в процедурата по медиация са доброволност, равнопоставеност, неутралност, безпристрастност и поверителност. Изключения от тези принципи са допустими, когато е необходимо предоставянето на информация на съответните органи във връзка с образувано наказателно производство, в случаите, касаещи защита на обществения ред, закрилата на дете, предотвратяване на посегателство срещу лице или изпълнение на постигнатото споразумение.

    Споровете, които могат да се решават посредством медиация са граждански и търговски спорове, семейни и трудови спорове, спорове за собственост и съсобственост, спорове между съдружници и членове на търговски дружества, спорове, свързани с етажната собственост, потребителски права и интелектуална собственост, административни спорове, свързани с права на потребителите, трансгранични спорове, както и други спорове между физически и юридически лица. Медиация не се провежда, когато законът предвижда специален ред за сключване на Споразумение.

    В процедурата по медиация участва неутрално и безпристрастно трето лице – медиатор, който подпомага страните да открият приемливо за двете страни решение. Медиацията може да се провежда от един или повече медиатори, т.н. ко – медиация. Медиаторът не взема страна, не дава съвети и не налага решения на страните. Всички въпроси се уреждат само по взаимно съгласие на участниците в процедурата. Страните участват лично или чрез изрично упълномощен представител. Когато от значение за изясняване на спора между страните е необходима компетентността, знанията и уменията на други лица, в процедурата могат да бъдат привлечени да участват адвокати, експерти, работодатели, членове на различни организации и други специалисти. От значение е личното участие на заинтересованите от спора лица, т.к. се осигурява възможност интересите им да бъдат най – точно изразени и защитени. 

   В хода на процедурата медиаторът може да провежда както общи срещи, така и отделни срещи с всяка от страните. По време на тези срещи се изяснява предмета на спора, излагат се позициите и интересите на страните, обсъждат се възможни взаимноприемливи решения. Процедурата може да бъде спряна в следните случаи: по общо съгласие или по искане на една от страните; при смърт на медиатора или възникване на съмнение относно неговата независимост; при постигане на споразумение, общо съгласие; при отказ или смърт на една от страните, както и при прекратяване на юридическо лице – страна по спора. Давностният срок за провеждане на медиацията е шест месеца, като същият спира да тече при определени от закона предпоставки. 

   С измененията в ГПК от 2025г. законодателят вмени правомощия на Съда да разпорежда на страните да участват в задължителна информационна среща по медиация в определени от закона случаи. Страните първоначално следва да посочат служебно назначен медиатор, вписан в списъка на съответния Съдебен център, а при липса на разбирателство, той се определя от координатора на този център. 

   Важно е да се разграничи провеждането на задължителната информационна среща, въз основа на съдебна призовка от самата процедура по медиация. При задължителната информационна среща страните участват лично еднократно и/или с упълномощен представител, ако имат такъв. На тази среща служебно назначеният медиатор разяснява първоначално процедурата по медиация и последиците ѝ за висящото дело. Ако след задължителната информационна среща страните желаят да продължат процедурата по медиация с оглед сключване на Споразумение, те не са длъжни да продължат работа със служебно определеният медиатор от Съдебния център. Страните имат право да изберат друг медиатор, извън списъците на Съдебните центрове, вписан в Единния Регистър на Медиаторите към Министерство на правосъдието на Р. България. Тази възможност е уредена в чл.48, ал.3 от Наредба №12 от 28.07.2025 г. за медиаторите и процедурите в съдебните центрове по медиация, който вменява задължение на новоизбраният медиатор да уведоми координатора на съответния Съдебния център за решението страните да продължат процедурата по медиация с него, а не със служебно назначеният такъв. 

   Следва да се отбележи, че наличието на уредба на задължителната съдебна медиация не ограничава възможността на страните да потърсят разрешение на спора си чрез извънсъдебна медиация /извън съдебните центрове/ не само по спорове, които са извън приложното поле на задължителната съдебна медиация, но и по спорове, за които е предвидена такава. Процедура по медиация се прилага по всяко време след размяната на книжата по делото до приключване на съдебното дирене в съответната инстанция.

   Предимството за лицата, потърсили съдействие на медиатор от Единния регистър на Медиаторите към Министерство на правосъдието на Р. България води до бързото извънсъдебно разрешаване на спорове. Разходите в сравнение със тези, които се заплащат при евентуално съдебно производство са по – ниски. Това означава, че при приключване на  съдебно дело със Спогодба, половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Когато Съдът одобри сключено Споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70 % от внесената държавна такса. Когато Споразумението е постигнато в процедура по медиация, проведена в съдебен център след задължителна информационна среща – 85 %. Законодателят прилага същото облекчение за страните и по отношение на внесената държавна такса за обжалване пред въззивна инстанция, когато Споразумението е постигнато по време на въззивното производство. Разноските по производството и по Спогодбата остават за страните, които са ги направили, ако не е уговорено друго. Не на последно място преимущественият контрол върху договорките, който страните уреждат е от съществено значение. Когато Споразумението не противоречи на закона и добрите нрави, същото може да произведе правно действие в съда. Споразумението обвързва само участниците в спора и поражда действие единствено спрямо договореното помежду им. Страните сами определят съдържанието и формата на Споразумението. То може да бъде сключено както в устна форма, така и в писмена форма с или без нотариална заверка на подписите. При неизпълнение на сключеното в писмена форма Споразумение страните могат да предприемат действия по принудително изпълнение в съответствие с законовите предпоставки. Споразумение, постигнато чрез медиация по правен спор, може да бъде одобрено от районния Съд и да има силата на съдебна Спогодба. Когато спорът вече е предмет на висящо дело, одобрението се извършва от Съда, който разглежда делото. 

  Настоящата статия разглежда отделни аспекти на темата и не представлява изчерпателен анализ на проблема.

Автор: Адв. д–р Петя Стоевска, сертифициран Медиатор в ЕРМ към МП рег.№20261020001