Мерките за неотклонение се налагат по отношение на обвиняемото лице по дела от общ характер в случай, че е налице обосновано предположение от органите на досъдебното производство, че е извършено престъпление от общ характер. Целта на налагане на мерките е да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда. По този начин се обезпечава нормалното протичане на досъдебната фаза на този етап от наказателното производство. Наказателно – процесуалният кодекс предвижда следните мерки за неотклонение: подписка, гаранция, домашен арест, задържане под стража. В зависимост от тежестта на престъпното деяние на обвиняемото лице може да бъдат наложени и други мерки за неотклонение като: § Забрана за доближаване до пострадал; § Забрана за напускане на пределите на страната; § Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС или друг документ, въз основа на който се признава определено право; § Отстраняване на обвиняемия от длъжност; §Настаняване на обвиняемия за изследване в психиатрично заведение или принудителното му довеждане, ако не се е явил по уважителни причини за разпит, ако явяването му е задължително или ако съответният орган намери, че то е необходимо. В акта, с който се определя мярката за неотклонение, се посочват следните данни:

• време и място на издаването му
• орган, който го издава
• делото, по което се издава
• трите имена на обвиняемия
• престъплението, за което е привлечен като обвиняем и мотивите за определената мярка

Към момента на предявяване на Постановлението за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от органите на досъдебното производство, обвиняемият се задължава да не променя местоживеенето си без да е уведомил писмено съответния орган за новия си адрес. Органите на досъдебното производства следва при определянето на паричната гаранция, да имат предвид имущественото положение на обвиняемия. Степента на извършената от обвиняемия обществена опасност, семейното положение, професията, здравословното състояние, възрастта и други обстоятелства, известни към момента на определяне на мярката за неотклонение, също следва да се вземат под внимание от органите на досъдебното производство.Често органите на досъдебното производство определят висок размер на парична гаранция. Негативните последици обаче остават за обвиняемия, тъй като неплащането в срок на определената парична гаранция може да доведе до налагане на по – тежка мярка за неотклонение. Ето защо Законодателят предвижда възможност в тридневен срок от предявяване на акта обвиняемото лице или неговия защитник да обжалват размера на паричната гаранция. Съответният първоинстанционен съд разглежда незабавно делото в закрито заседание и се произнася с Определение, което е окончателно. Какво се случва обаче, ако в хода на досъдебното производство първоинстанционният съдия е уважил искането Ви, намалил е размера на паричната гаранция, но обвиняемото лице не е узнало своевременно за това съдебно решение и не му е връчен съдебният акт? Веднъж внесена, паричната гаранция не може да се оттегли. Тя се освобождава едва когато обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наложеното наказание, бъде оправдан, бъде осъден с наказание без лишаване от свобода или бъде задържан за изпълнение на наказанието. Предвид редът за възстановяване на парична гаранция, в практиката има случаи, в които служителите на съответната администрация не желаят да изпълнят съдебното Определение и отказват да възстановят частично паричната сума на привлеченото обвиняемо лице. Няма правна пречка да потърсите правата си като уведомите Съдията за това че, поради независещи от Вас причини вследствие забавяне на съдебните книжа, не сте могли да преведете в срок определения Ви в последствие по – нисък размер на парична гаранция. Въз основа на подадена от Ваша страна Молба, Съдията може да разпореди допълнително извършването на това действие, с което служителите на съответната администрация са длъжни да се съобразят. В противен случай може да обжалвате в законоустановения срок отказа на съответната администрация.