Ролята на свидетелите в наказателния процес. Права и задължения.

     В наказателния процес събирането на гласни доказателствени средства налага задължителното участие на свидетели в наказателното производството. Чрез гласните доказателства се реализира принципът на непосредственост, като се създават предпоставки за разкриване както на обективната, така и на субективната истина в съдебното производство.   

     Разпоредбите на Наказателно – процесуалния кодекс /НПК/ уреждат процесуалното качество на свидетеля в наказателното производство В чл.118 –123а се конкретизират ограниченията при допустимостта на свидетелстването, правата, задълженията и гаранциите за защита на свидетелите. Въз основа на доказателствената съвкупност, вкл. отчитайки гласните доказателства, съдът формира своето вътрешно убеждение при постановяване на окончателния съдебен акт. Тази нормативна уредба поставя въпроса за съгласуването между задължението за съдействие на правосъдието от страна на свидетелите и гарантирането на техните права. Настоящата статия има за цел да посочи правата и задълженията на свидетелите в наказателния процес и да анализира проблемите, свързани с тяхното практическо приложение.

     Свидетелят има право да не дава  показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление както него, така и неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг или лице, с което той се намира във фактическо съжителство. Законът дава възможност на свидетеля да откаже „да бъде разпитван относно обстоятелствата, които са му били поверени като защитник или повереник или са му станали известни като преводач при срещите на обвиняемия със защитника.”

    Свидетелят има следните права: да използва бележки; да получи възнаграждение, в случаите, в които поради призоваването му не се е явил на работното си място; да поиска да му бъдат заплатени сторените във връзка с наказателното производството разноски; да обжалва актове, засягащи неговите права и законни интереси, да се яви и консултира с адвокат в хода на разпита.Когато са налице достатъчно основания да се предположи, че в резултат на свидетелстването може да възникне опасност за живота или здравето на свидетеля, прокурорът или съдията по негово искане и / или съгласие могат да вземат мерки за както за неговата временна, незабавна защита, така и за защитата на лица, които се намират в близки отношения със свидетеля. Защита на свидетеля и неговото близко обкръжение се прилага, за да се запази в тайна на самоличността на свидетеля. Тя се изразява както чрез осигуряване на  физическа охрана на свидетеля и неговите близки, така и чрез включване в програма за защита по реда на Закона за защита на лица, съдействащи на  наказателно производство. В определени случаи с цел опазване на имуществото, живота и здравето на свидетелите и  техните близки могат да се използват и специални разузнавателни средства.

   Когато в качеството на свидетели се разпитват служители или техни близки, работили  под прикритие, законодателят е предвидил мерки за предотвратяване на риска с цел гарантиране на тяхната сигурност и безопасно  изпълнение на техните служебни задължения.

     В хипотеза, при която свидетелите са със защитен статут, намират се извън територията на страната или са налице други специфични обстоятелства, разпитът може да бъде проведен чрез видеоконференция или телефонна конференция.      

С оглед гарантиране на процесуалните права и защита на лицата със специфични потребности, може да бъде осигурено специално оборудвано помещение за провеждане на разпита. За участниците в наказателното производство, които не владеят български език, се осигурява преводач, а на лицата с увреден слух или говор – тълковник.  

     Разпитът на малолетни и непълнолетни свидетели се извършва в присъствието на педагог или психолог, а при необходимост и в присъствието на родител или настойник. По искане на свидетел, пострадал от престъпление, извършено в условията на домашно или сексуално насилие, разпитът може да бъде проведен от лице от същия пол, доколкото това не възпрепятства ефективното протичане на наказателното производство

     Свидетелите са задължени при призоваване да се явят пред компетентния орган, за да дадат пълни, добросъвестни и достоверни показания в свободен разказ за известните им факти и обстоятелства и да останат на разположение на призовалия ги орган, до приключване на разследването.  

   Свидетел, който не се яви на разпит на определеното място и време, за да даде показания, се довежда принудително в случите, когато явяването му е задължително или съответният орган намери, че то е необходимо. Ако свидетелят не може да се яви поради болест или инвалидност, той може да бъде разпитан там, където се намира. При неявяване на разпит или при отказ за даване на показания на свидетеля може да му бъде наложена глоба. Отмяната на санкционните мерки може да бъде уважена при посочена от свидетеля  уважителна причина за неявяването си. Отказът за отмяна на наложена санкция подлежи на обжалване по реда, предвиден в НПК. Съпруг, възходящи и низходящи роднини, братята и сестрите на обвиняемото лице, както и на лицето, с което той се намира във фактическо съжителство имат право да откажат да свидетелстват в наказателното производство.

    С оглед гарантиране на равнопоставеността и достоверността на изложените в наказателния процес факти и обстоятелства законодателят въвежда изрични забрани за придобиване на качеството „свидетел“ на лица, които поради физически или психически недостатъци не са в състояние да възприемат и дадат достоверни показания, касаещи инкриминираното деяние. Изключение от общия принцип правят следните категории лица:  обвиняемия, спрямо когото наказателното производство е приключило, частния обвинител, пострадалия, гражданския ищец и гражданския ответник.

   Свидетели в наказателния процес се явяват и поемните лица и служителите на съответните компетентни органи, присъствали при извършването на процесуално – следствени действия, както и лицата, осъществявали разследващи или съдебно – следствени действия, включително при провеждане на разузнавателни беседи.

   Свидетелските показания трябва да съдържат непосредствено възприети факти. Показания, базирани на слухове, имат по – ниска доказателствена стойност или са недопустими. От друга страна присъдата на подсъдимия не може да се основава единствено на показания на свидетели с тайна самоличност или на служители под прикритие.

 В съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), оценката на показанията трябва да гарантира правото на справедлив процес, включително възможността за оспорване на показанията на свидетели, чиито показания са решаващи за обвинението.