Социално – правен дискурс на трудовата  интеграция на хора с увреждания на пазара на труда в България

 

През последните десетилетия в глобален мащаб се наблюдава фундаментална трансформация в политиките спрямо хората с увреждания. Остарелите концепции на медицинския модел, при който увредените лица се възприемат като болни, изолирани ползватели на финасов и социален ресурс, са изместени от политики на  интеграция на увредените лица и създаване на условия за тяхната личностна и професионална реализация. Правният статус на хората с функционални дефицити е гарантиран чрез законодателни и нормативни промени.

Тенденцията към интеграция и реинтеграция на трудовия пазар на тази част от обществото стават все по актуални в контекста на задълбочаващата се демографска криза в индустриално развитите държави. По информация на Световната търговска организация хората с увреждания са приблизително 10% от населението на всяка държава. Според ООН 82% от тази уязвима група в развиващите се страни живеят под линията на бедността, а по данни на Световната банка лицата с различни  дефицити са 20% от най–бедните хора в света.

  

В Европейския съюз около 80 милиона души са с увреждане. Статистиката за доходите и условията на живот EU-SILC от 2011 г. сочи, че около 26 % от тях в трудоспособна възраст декларират ограничения поради урбанистични бариери,  негативни обществени нагласи и затруднен достъп до образование и работни места. В Европа делът на бедните  сред лицата с увреждане е със 70 % по-висок от средния.[1] По степен на увреждане 36,1 % от лицата в трудоспособна възраст с трайни увреждания през 2015 г. са изправени пред риск от бедност или социално изключване. [2]

   

В България  влошаването на демографската структура на населението по отношение на участниците на трудовия пазар  е видна от доклада  "Население и демографски процеси през 2019 г.“ на Националния статистически институт. [5]  Към 31.12. 2019 г. населението в трудоспособна възраст е 4 156 000, или 59.8 % от населението на страната. Последното преброяване на населението през 2011 г. включва информация за хората с увреждания, която има важно значение за  политиките в областта на тяхната социална и трудова интеграция. Към 01.02.2011 г. лицата с увреждания на 16 и повече навършени години са  465 228. От тях икономически активни на възраст 16-64 г. са 67 549 души.[4]                                  

   

След приемането на България в ЕС през 2007 г. започва процес на синхронизиране на националното законодателство, касаещо лицата с увреждания, с това на страните членки и с международно признати документи като: 1) Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания; 2) Договор за Европейския съюз, чл.13 от който визира антидискриминационното право вкл. по признак „увреждане“; 3) Хартата на Европейския съюз за основните права от 2009 г.; 4) Европейска стратегия за хората с увреждания 2010–2020 и др.

   

Социалната и трудовата интеграция на хората с увреждания в България са регламентирани в редица нормативни актове, сред които:1) Закон за насърчаване на заетостта от 2002 г.; 2) Закон за интеграция на хората с увреждания  от 2019 г.; 3) Дългосрочна стратегия за заетост на хората с увреждания 2011-2020 г.; 4) Националната стратегия за хората с увреждания 2016-2020; 5) Актуализирана стратегия по заетостта на Република България от 2013 г.; 6) Програмата за стабилно развитие на Република България за периода 2014-2018 г.; 7) Национална програма за реформи ЕВРОПА 2020 от 2014 г.,; 8) Национален план за действие по заетостта през 2019 г.; 9) Национална стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното  включване, валидна до края на 2020 г.; 10) Закон за хората с увреждания от 2019г. (ЗХУ) ; 11) Закон за личната помощ,  в сила от 01.01.2019 г. и др.

И така: променената концепция за увреждането като социален феномен поставя лицата с функционални дефицити във фокуса  на европейските и националните политики, насочени към тяхната социална и трудова интеграция наравно с останалите членове на обществото.

  

Предмет на настоящото емпирично изследване са тенденциите в нагласите на хората с увреждания в България да се интегрират в социума чрез тяхното участие на трудовия пазар. Проучването e проведено през периода октомври 2019 г. - юни 2020 г. и е реализирано чрез доброволни  анонимни анкети на хартиен и електронен носител. Към някои въпросите съществува възможност за повече от един отговор, поради което сборът проценти  на тези отговори надвишава 100%, а общият брой респонденти надвишава 550. Анкетите са предшествани от Декларация за инфромирано съгласие.

Целевата група анкетирани обхваща икономически активни и икономически неактивни лица с различна степен на увреждане и намалена работоспособност в трудоспособна възраст на възраст 16 и повече години. Изследвано и анализирано е мнението на 550 участници, 262 от които  са попълнили хартиения вариант на анкетата, а  288 са предпочели нейната електронна форма.

  

Статистическата обработка на данните е обусловена от комплексния анализ на  информацията, методите и техниките за нейното събиране. За разпределението на променливите и описанието на техните възможни категории са използвани методите на дескриптивната статистика, както и едномерен и двумерен честотен анализ. За тази цел е определен броят на единиците, принадлежащи на дадена категория и са изчислени съответстващите им абсолютни и относителни честоти. Емпиричните данни са обработени чрез софтуерния пакет SPSS Statistics 17.0.0 WinWrap Basic, Copyright 1993-2007 (SPSS Statistics, 2007-17). С цел по-добра прегледност и сравнимост на резултатите данните са визуализирани  в таблици и диаграми  чрез MS Excel 14.0.7237.5000, Ms Office Pro Plus 2010© (18). [6],[7]

 

При структурирането на анкетата, формулировката на въпросите и вариантите на   отговорите авторът използва терминологията, използвана в актуалното българско законодателство и нормативни документи. В ЗХУ понятието „хора с увреждания“ включва лица с физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот. „Хора с трайни увреждания“ са лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот, и на които медицинската експертиза е установила вид и степен на увреждане 50% и над 50%. Съгласно Методологията на НСИ, използвана при преброяването на населението през 2011 г., степените на увреждане или загубена работоспособност  са диференцирани в следните групи: до 50%;от 50 до 70%; от 71 до 90%; над 90%.   Същата Методология дефинира като икономически активни  всички заети и незаети лица, а като икономически неактивни - лицата на 16  и повече години, които не са нито заети, нито безработни през изследвания период. След 2000 г. медицинската експертиза определя трудовия капацитет на увредените лица на базата на критерии, при които здравословното състояние на увреденото лице няма отношение към неговата остатъчна работоспособност, професия и трудов опит. Анкетното проучване съдържа въпроси със следната насоченост:

 

                  Таблица №1 Социално – демографски профил на респондентите

 

Респонденти		Относителен дял (%)	брой лица
Пол	мъже	43.5	239
	жени	56.5	311
Възраст	от 18 – 35 г.	16.7	92
	от 35 – 55 г.	33.1	182
	от 55 – 65 г.	28.7	158
	над 65 г.	21.5	118
Семеен статус	Омъжена / женен	38	209
	Неомъжена /неженен	21.6	119
	Разведен / а	17.6	97
	Вдовец / вдовица	13.3	73
	Живеещ с партньор  на съпружески начала	9.5	52
Образование	С висше образование	41.45	228
	Със средно образование, в т.ч. студенти	45.82	252
	С основно образование	12	66
	Не посещавал училище	0.73	4

    

Данните от Таблица1, сочат, че по-активни в допитването са  жените (56%), в сравнение с мъжете (43.5%). Преобладава броят участници  на възраст  между 35-55 години (33.1%),  следван от тези на възраст между 55–65 години (28.7%). Респондентите над 65 години са 21.5%. Най – малък е броят във възрастовия интервал 18–35 години (16.7%). По отношение на семейния статус доминират женените (38%); неженените съставляват 21.6%; разведените са 17.6%; овдовелите са 13.3%, а живущите на семейни начала са 9.5% от респондентите. Броят на анкетираните със средно образование, сред които са и студентите, надвишава незначително този на респондентите с висше образование съответно 45.82%  спрямо 41.45%; лицата с основно образование са 12% от участниците, а тези, които не са посещавали училище са 0.73%. Предположенията са, че социо -демографският профил на участниците в допитването оказва влияние върху отговорите на следващите въпроси от анктетата.

  

Вторият раздел има за цел да изясни степента, вида и броя на уврежданията на анкетираните, констатирани от органи на медицинската експертиза, както и  засегнатите от уврежданията органи и системи. Според процента намалена работоспособност участниците в анкетата се разпределят по следния начин: 187 души са с увреждане между 71% - 90%; 174 души са с увреждане между 51% - 70%; с най-висока степен на увреждане от 91% - 100% са 95 участници; под 50% увреждане, изискващо продължително поддържащо  специфично лечение имат 94 души или 17.1% от респондентите. (Фиг.1)

 

Фиг.№1 Степен на намалена работоспособност

 

Списъкът от заболявания от анкетното проучване, е изготвен въз основа на чл.37 ал.3 от ЗЗО и включва хронични инвалидизиращи заболявания (Фиг.2)

 

Фиг.№2 Вид на заболяванията (възможност за посочва не на  повече от един отговор)

Фиг.№3 Вид на увреждането (повече от един отговор)

     

 

Съдейки по резултатите от Фиг.3 преобладаващият брой от 73.8%, декларират, че увреждането им е придобито; 18.7%  твърдят, че тяхното придобито  увреждане не е свързано с вродена аномалия. От друга страна 42.5% от респондентите са отбелязали, че увреждането им е вродено; 6.9% декларират, че увреждането им е следствие от вродената аномалия.

     

Фиг.№4 Брой увреждания, констатирани с решения на експертна комисия

 

 

 Данните сочат превес на анкетираните с две и повече инвалидизиращи увреждания (51.6%) в сравнение с тези, които декларират едно  инвалидизиращо увреждане                      (48.4%).  

   

Следващият раздел проследява взаимовръзката между стандарта на живот, доходите и общото здравословно и емоционално - психическо състояние на анктираните. Авторът цели да проследи дали  тези фактори влияят върху  нагласите на лицата с увреждане да подобрят  качество си на  живот чрез реализиране на  по - високи доходи от трудова заетост, въпреки твърденията на някои изследователи, че емоционално – психическото благополучие на индивида не е пряко свързано с комфорта от повишените доходи.[3]

 

Фиг.№5  Общо здравословно и емоционално – психическо състояние:

 

                                                   

Фиг.№6 Среден месечен доход:                                                                                                Фиг.№7 Стандарт на живот                                                        

 

 

 

Отговорите, визуализирани във Фиг.8, целят да констатират степента на информираност на лицата с увреждане за промените в нормативната уредба, уреждаща положението на тази уязвима група от обществото като цяло.

 

Фиг.№8  Ползата от актуалните промени в законодателството, касаещи хората с увреждания

  

Важно с оглед темата на проучването са отговорите на въпросите, касаещи трудовата инициативност на лицата с дефицити и тяхната нагласа да участват на пазара на труда.  

 

Фиг.№9  Трудовата заетост на хората с увреждания (повече от един отговор)

 

 Числата разкриват тенденция към нарастваща трудова активност на  лицата с увреждания. Преобладава броят на респондентите, които работят, понякога и в повече от една форма на трудова заетост. Интересно е да се отбележи, че  деклариралите управление на собствен бизнес 44 лица са посочили едновременно че упражняват  свободна професия. Все пак значителна част от участниците в допитването (36.5%) заявяват, че не работят. Причините, поради които лицата с увреждания работят, са обобщени във Фиг.10

 

 Фиг.№10 Причините хората с увреждания да участват на трудовия пазар (повече от един отговор)

   

   

Данните сочат, че за 91.6% от респондентите  финансовите причини са приоритетен фактор за участието им на пазара на труда, което потвърждава факта, че тази група е сред най-бедните в обществото. Сравнително малка е разликата между тези, които са декларирали като причина потребността от преодоляване на социалната изолация (38.7%) спрямо тези, за които от значение е възможността за професионална изява (почти 40%). Незначителен е броят на маркирали  всички изброени причини (1.5%). Нуждата от допълнителни доходи е причина лица с увреждания да се включват в различни форми на трудова заетост и / или да работят на повече от едно работно място. (Фиг.11)

   

Фиг.№11 Активност на хората с увреждане при  търсене на работа (повече от един отговор)

 

    

От лицата с дефицити 37,3% декларират, че търсят работа, съответстваща на  тяхното образование и квалификация; 21.5% отговарят, че търсят всякаква работа извън дома; почти 15% предпочитат работа, съобразно тяхната  квалификация и образование в домашни условия; около 10% са готови да извършват всякаква надомна работа; 3.3% се затрудняват да отговорят; 32.4%   признават, че не търсят на работа и очевидно разчитат на подкрепата на социалната система. Резултатите потвърждават оптимистичната тенденция за готовността на хората с увреждания за трудова интеграция, използвайки своя интелектуален, образователен и професионален капацитет.

   

Целта на следващия въпрос е да  изясни отношението  на респондентите към квотния принцип за наемане на работа на лица с увреждания, въведен с последните промени на ЗХУ. (Фиг.12)

 

     Фиг.№12 Одобрявате ли квотния принцип за наемане на работа на хора с увреждания

 

     

Малките разлики в данните илюстрират нееднозначното отношение на тази уязвима група към поредния опит на държавата да създаде условия за тяхната трудовата интеграция и да съдейства за разрешаване на кризата с недостига на работна ръка. Въпреки че в Кодекса на труда съществува разпоредба за квоти от хора са увреждания, с последните промени на ЗХУ държавата регламентира стриктни условия, при които работодателите са задължени да наемат такива лица. Публично известно е, че  някои предприемачи  предпочитат да заплатят санкцията, вместо да назначава хора с увреждания. В контекста на  мотивацията на увредените лица да се интегрират на трудовия пазар е необходимо да се изследват техните отговори на въпроса защо работодателите се въздържат  да ги наемат на работа. (Фиг. 13).

Фиг.№13 Причини бизнесът да не наема хора с увреждания (повече от един отговор)

 

 

Данните категорично доказват, че според 70.4% от запитаните сред най-важните причини бизнесът да се въздържа да ги наема са липсата на подходяща работа и невъзможността  работната среда да бъде адаптирана към техните специфични потребности и битови нужди. Интересно е съвпадението в броя отговорите на  267 души  (48.5%), че предприемачите изпитват недоверие в професионалния капацитет на увредените и че лицата с увреждане отсъстват често поради причини, свързани с тяхното състояние. Значителните 32% от респондентите са на мнение, че протекционистката политика към лицата с увреждания и административната принуда, са определящи за някои работодатели да предпочетат санкциите пред проблемите, възникващи при назначаване на лица от този контингент.

   

Резултатите от Фиг. 14 отразяват гледната точка на анкетираните относно причините за безработицата сред значителна част от хората с увреждания.

 

Фиг.№14  Причини хората с увреждания да са безработни (повече от един отговор)

 

   

Преобладаващите 80.9% потвърждават данните от Фиг.13, посочвайки невъзможността да намерят подходяща работа като най-значителна причина за безработицата сред тях. Липсата на специализиран транспорт, инфраструктура и подходящи битови условия на работното място са  важни за 60.9% от анкетираните.  Почти равен е делът от 41.3%  на увредените, които смятат, че затруднената адаптация към натоварването и спецификата на производствения процес възпрепятства включването им на трудовия пазар, в сравнение с 39.5%, за които липсата на подходящо образование и квалификация е определящ фактор за безработицата сред лицата с увреждане. Сходни са и следващите данни: за 36.2% причината е  ниското трудово възнаграждение, а за 33.6%  неучастието на лицата с дефицити в производствения процес е следствие от липсата на трудови навици и дисциплина на работното място. Сравнително малкият дял от 14.7% на тези, които посочват, че не търсят работа отново потвърждава  тенденцията за готовността на хората в неравностойно положение да се интегрират в обществото чрез своя труд.

  

Следващите данни илюстрират  желанието на анкетираните да продължават да се квалифицират, за да отговорят на изискванията на заеманата от тях позиция.

Фиг.№15 Бихте ли се включили в курсове за квалификация (повече от един отговор)

     

Делът на категорично заявилите, че искат да се развиват професионално превишава с около 7% делът на тези, които биха се квалифицирали, ако обучението е субсидирано; 17.6% смятат, че квалификацията им отговаря на заеманата позиция; почти 10% не могат да отговорят.

  

Въпреки че пазарната икономика създава условия за развитие на стопанската

инициатива и предприемачеството,  данните от Фиг.16 сочат почти равен дял на предприемчивите и неуверените във възможностите си  да стартират собствен бизнес. 

Фиг.№16  Бихте ли започнали свой собствен бизнес?

         

   

Макар и незначително преобладават тези, които смятат, че са професионално подготвени, разполагат със стартов капитал и са способни да стартират собствен бизнес (42.7%); 41.1%, заявяват, че нямат подходящо образование, управленски капацитет и средства за учредяване на фирма; 16.2 % от запитаните  не могат да отговорят.

   

Последният въпрос от анкетата има за цел да установи готовността на  предприемач с увреждане да наеме  други лица с увреждане предвид  предизвикателства пред всеки бизнес и проблемите от здравословно, емоционално – психическо и социално естество, касаещи лицата с дефицити. (Фиг.17)

 

 

Фиг.№17 Бихте ли наели на работа хора с увреждания  (повече от един отговор)   

  

 

Фактът, че 79.8% от отговорите са положителни, показва готовността на работодатели с увреждания да наемат лица с дефицити от една страна  защото са уверени в тяхната мотивация да се трудят и ще се справят с професионалните си задължения, а от друга, защото, познавайки техните специфични потребности, могат да им създадат условия за труд и битови удобства; 30% от респондентите не могат да отговорят на този въпрос.  

     

Заключение: Резултатите от емпиричното изследване потвърждават, че няма пряка зависимост между здравословното състояние на хората с увреждане  и техния образователен и трудов потенциал. Преобладаващата част от респондентите декларират готовност да бъдат част от всички сектори на отворения пазар на труда. Въпреки че водещият мотив  за повечето от тях е финансовият, за значителен процент от анкетираните е важно преодоляването на социалната изолация и възможността за професионална реализация, включително чрез квалификация и преквалификация. Демотивиращи фактори са недоверието на работодателите в трудовия капацитет на увредените лица и съпротивата на някои от тях срещу санкциите при отказ от наемане на увредени лица. Данните от допитването сочат, че дебатите  за осигуряване на подходящи работни позиции, достъпността и адаптирането на работната среда  трябва да продължат както на правителствено и експертно ниво, така и със самите заинтересовани лица.

    Литература:

European Strategy for People with Disabilities 2010-2020: A renewed commitment to a barrier-free Europe.

1. Joint Employment Report 2019 - European Commission; ec.europa.eu

2. Layard, Richard, Happiness: Lessons from a New Science. London:Penguin,2006

3. National Statistical Institute. Census 2011. https://www.nsi.bg/census2011

4. "Population and demographic processes in 2019" of the National Statistical Institute.

5. SPSS Statistics 17.0.0 WinWrap Basic, Copyright 1993-2007 Polar Engineering and Consulting. 18. Excel 14.0.7237.5000 Microsoft Office Professional Plus 2010^©, 2010 Microsoft Corporation         

Veleva, P. 2019, Introduction to statistical methods. Chapter II of the monograph: Statistical software for experimental data processing, Reviewers: Galya Kozhuharova and Yanka Tsvetanova, Academic Publishing House Thracian University - Stara Zagora, ISBN: 978-954-338-152-4 (in Bulgarian)